През юни 1964 г. тогавашният американски президент Линдън Джонсън пише писмо до турския министър-председател Исмет Иноню, в което предупреждава Анкара да не предприема военна интервенция в Кипър. Стопанинът на Белия дом заплашва, че ако Турция прибегне до агресивни действия, САЩ ще й наложат оръжейно ембарго, макар че страната е член на НАТО. Предупреждението на Линдън Джонсън има ефект. Турската военна инвазия на остров Кипър обаче се случва 10 години по-късно – през лятото на 1974 г. Тогава след ожесточени спорове между Конгреса и президента Джералд Форд САЩ налагат оръжейно ембарго на Турция. То действа около три години и е отменено от президента Джими Картър.
12 юли 2019 г. бе друга преломна дата в турско-американските отношения. На този ден в база край Анкара пристигнаха първите компоненти за руските противовъздушни комплекси С-400. Турция реши да се въоръжи с тях въпреки многократните предупреждения на Вашингтон, че това ще има тежки последици за военното сътрудничество на страната със САЩ. Няколко дни по-късно Турция бе изключена от програмата за разработка и производство на най-модерните американски самолети F-35. Икономическите последици от това решение са много сериозни. Турски заводи произвеждаха над 900 компоненти за F-35. Според зам.-военния министър на САЩ Елен Лорд преките и косвени загуби за турската икономика ще възлязат на $9 млрд.
Опитите на Турция да се сдобие с модерна система за противовъздушна отбрана датират почти от началото на управлението на водената от Ердоган Партия на справедливостта и развитието, което започва през 2002 г.
През 2009 г. Анкара и Вашингтон са пред сделка
за доставката на американските ракетни комплекси „Пейтриът“ за огромната сума от $7,8 млрд. Впоследствие обаче Ердоган се отказва от тази покупка, защото Вашингтон не откликва на желанието на турците част от компонентите на „Пейтриът“ да се произвеждат в техни заводи. Днес Доналд Трмп хвърля вината за неслучилата се сделка с Анкара върху своя предшественик Барак Обама. През 2013 г. Турция организира конкурс за избор на доставчик на система за противовъздушна отбрана, който е спечелен от китайска компания, най-вече защото тя е склонна да сподели производството на оръжейната платформа със страната-купувач. Тази сделка обаче също се проваля, както мнозина смятат – поради силния натиск от страна на САЩ, които не могат да допуснат страна от НАТО да се сдобие с китайско въоръжение.
През последните няколко години обаче се случиха много събития, които влошиха дотолкова турско-американските отношения, че Ердоган вече се реши на покупка на руската система С-400, въпреки острите възражения на Вашингтон. Едно от най-важните камъчета, което обърна колата на турско-американските връзки, бе подкрепата на Вашингтон за въоръжените отряди на сирийските кюрди. В Анкара е широко разпространено мнението, че американците са въоръжили кюрдските Отряда за народна самозащита с противотанкови ракетни комплекси „Джавелин“, които са били използвани срещу настъпващите в Сирия турски войски. Разбира се, САЩ залагаха на сирийските кюрди не заради лоши чувства към Турция, а просто защото в разтерзаната от войната страна нямаше друга военна сила, на която да се опрат в борбата срещу „Ислямска държава“ и армията на президента Асад. Поне засега няма индикации Вашингтон да се е ориентирал към най-неблагоприятния за Турция сценарий – подкрепа за създаването на независима кюрдска държава в Сирия или Ирак.
Другият остър проблем, който скара Турция с американците, е фактът че те дават убежище на проповедника Фетхуллах Гюлен – човекът, който до 2013-2014 г. бе най-близък съюзник на Ердоган, а след това бе обявен за негов смъртен враг. От тук и подозрението, че САЩ имат пръст в неуспешния опит за преврат в Анкара от юли 2016 г. – той бе приписан от официалната турска пропаганда на Гюлен, който пък живее в американския щат Пенсилвания.
Известна роля за влошаване на турско-американските отношения играе и субективният фактор – начело на двете държави сега са Ердоган и Тръмп – два остри политически камъка, които трудно могат да мелят брашно заедно. Но по-важни и по-дългосрочни са геополитическите измерения на конфликта между
двете най-големи натовски държави
Принадлежността на Турция към западния военно-политически лагер датира още от втората половина на 40-те години на миналия век. И никога не е била поставяна под сериозно съмнение въпреки драмите около инвазията в Кипър през 1974 г. В първите едно-две десетилетия след края на Студената война пък Западът нямаше сериозен геополитически съперник, защото Русия и Китай все още бяха доста слаби в икономически план. В наши дни обаче глобалната геополитическа конфигурация се промени съществено и пред Турция вече има избор. Китай стана икономически гигант, който скоро ще е в състояние да оспори глобалната лидерска роля на САЩ. Русия си върна статута на самостоятелен геополитически полюс, около който има гравитационно поле, способно да привлече някои държави в Евразия.
Рязкото изостряне на съперничеството между Русия и Запада след анексията на Крим през 2014 г. доведе до издигането на ясна геополитическа барикада между някогашните основни противници в Студената война. В този смисъл всяка стъпка на Турция за сближаване с Русия до голяма степен означава отдалечаване от Запада. С покупката на комплексите С-400 Анкара прекрачи с единия крак от другата страна геополитическата межда, разделяща Запада от Русия. Още повече, че изключването на Турция от програмата за F-16 може да я накара да потърси алтернатива на американските самолети, която може да бъде намерена именно в Русия.
Целта на Ердоган обаче не е да прехвърли Турция от единия към другия световен геополитически полюс, а по-скоро да я направи самостоятелен играч
на регионалната сцена, който да разчита на свои собствени сили за много неща, включително и за въоръжаването на армията. Преди две години тогавашният помощник-държавен секретар на САЩ Хойт Брайън Ий бе на посещение в Белград и предупреди, че Сърбия няма как да седи на два стола едновременно – хем да преговаря за членство в ЕС, хем да бъде съюзник на Русия. За Сърбия това сигурно е така, но потенциалът на Турция е значително по-голям и нейният опит да балансира между Вашингтон и Москва не е изначално обречен.
С население от 80 милиона души Турция е една от големите държави на планетата. По размер на БВП страната е на 19-то място в света, но все пак е несравнимо по-слаба от САЩ, чиято икономика е 26 пъти по-голяма от турската. Турция е единствената мюсюлманска държава, развила висока производствена култура и превърнала се в крупен износител на индустриални стоки.
Турция има успехи и в областта на военната индустрия. Между 2009 и 2018 г. нейните разходи за отбрана са се увеличили с 65%. С помощта на Китай Анкара успя да разработи собствени балистични ракети и реактивни системи за залпов огън. След като дълго време купуваше дронове от Израел, сега Турция си ги произвежда сама.
И все пак, по-голяма част от въоръжението на турската армия е с американски и европейски произход, а мнозина турски офицери са преминали обучение в САЩ. Затова рязкото влошаване на военно-техническото сътрудничество с американците може да подкопае боеспособността на турската армия.
По-вероятно е Турция да бъде автономен геополитически играч, но в рамките на НАТО. Страната няма потенциал да бъде напълно самостоятелен геополитически и особено военно-технически полюс в съвременния свят. А пълен завой в посока Москва е изключен. Турските офицери продължават да бъдат важна част от персонала на всички щабове на НАТО, а страната постоянно участва в ученията на Алианса, включително и в тазгодишното “Sea Breeze” в Черно море. Анкара подкрепи разширяването на НАТО на Балканите (Черна гора и Северна Македония), което Русия настойчиво се опитваше да предотврати.
Сега въпросът е до къде ще стигне разривът между Анкара и Вашингтон. Ако процесът бъде спрян само с изключването на Турция от програмата за F-16, скъсването между двете държави очевидно няма да е пълно. По-сериозни последици може да има налагането на икономически санкции срещу Турция заради покупката на С-400, което юридически е напълно възможно, но засега Белия дом се въздържа от такава стъпка.
