Ути Бъчваров е обсебен и от риболовната страст. Израснал е в Созопол. На пет годинки му изглеждало страшно мъжествено да вземе пръчката и да отиде за попчета. Запалили го негови приятели. Днес риболовът е “антистресова кампания №1”, която го спасява от лудницата в телевизията.
Светът на мълчанието го е научил да бъде сам, да мълчи, когато трябва, и да не подценява нито едно отиване, където и да било. Знае, че лошото оборудване и непредвидимите метеорологични условия могат не само да ти развалят уикенда, но да пострадаш сериозно. Категоричен е, че риболовецът трябва да е екипиран добре.
Никога не риболовства с напрежение. Не смята, че прекалените нерви, изпушването на десетки цигари и псуването, че рибата е при комшията, водят до резултати. Убеден е, че слуката идва сама, ако човек ходи на риболов с позитивни намерения.
Когато го питат за трофеи, отговаря с гордост: “Моите трофеи са приятелите ми. Считам себе си за щастлив човек. Всеки риболовец знае какво е да имаш конак. Аз имам конаци на стотици места в България. И когато пътувам по пътищата, се сещам за хиляди случки, приятели, изпити ракии, безсънни нощи в разговори за по-големи и по-малки слуки”.
На излет обикновено Ути е този, който се заема с разполагането на лагера. Признава си, че е пипкав и не обича да си връзва кукички, да навива макари. Приятелите му са по-търпеливи и го правят вместо него. Не издържа с часове да чака нещо да се случи край водоема и затова обикновено по някое време се откъсва от въдиците и се заема с онова, което прави и от телевизионния екран – приготвянето на улова.
Всеки излет остава в спомените му с нещо неповторимо. Често това са детайли, които при преразказването не могат да се предадат с цялото им очарование.
Преди години бил на риболов на язовир „Малко Шарково“. Дошли двама горски и помолили за помощ компанията на Ути, защото били засекли голяма бракониерска група. Отишли и видели десетина цигани с пет километра мрежи. Били вече хванали около 400 кг див шаран. Случката е от онова време, когато всеки се правеше на мутра и се опитваше да показва и демонстрира сила. Циганите се опитали да заплашват, тъй като работели за известна варненска мутра. Да, ама и Ути бил тъкмо в апогея на актьорската си кариера, в която ще се запомни с цяла серия „лоши“ роли. Добродушният готвач от „Вкусно“ още го нямало, имало ги само злодеите от филмите му. Заговорил на циганите с необходимата физиономия и нужните думи, те омекнали и дори сами извадили и предали мрежите. Това била и най-голямата слука в живота на Ути – 400 кг фантастичен див шаран.
Любо Николов
