По темата за възпитателната роля на казармата не може да не се вярва на писател като Георги Марков, известен като Джери, създал романа си „Мъже” преди да емигрира. За негова чест той никога не е създавал пропагандна литература.
Какво пише за този автор и за този роман Ефрем Каранфилов в статията си „Въпроси на литературата с военна тематика”, публикувана в сборника „Под пагона – човекът”(Военно издателство, 1966г.): „Макар и условно, би трябвало да приемем, че на военна тематика е и нашумелият роман на Георги Марков „Мъже”. (Само това признание „нашумелият” показва, че романът е истинска литература, защото в онези времена читателят имаше верен усет за пропагандния фалш – б.м.). „Въпреки, че значителна част от действието протича извън казармата, то започва в казармата, третира един от най-съвременните и важни проблеми: ролята на армията за превъзпитанието на младите хора, пише проф. Каранфилов. Всичките тези младежи, герои на романа, излизат променени благодарение на своето военно обучение. Те са се превърнали от младежи в мъже. И може би най-променен е научният работник, интелектуалецът, интелигентът Иван. В казармата амбициозният и упорит Младен се подготвя за онзи подвиг, който увенчава жизнения му път и превръща кариериста в герой…Ето това е една от страниците на мирновременния героизъм на нашия живот. В този героизъм значително място заема народната армия именно като институт за превъзпитание…”
Като изключим думичката „народна” пред армия, всичко останало е актуално и днес. Който не вярва – да попита когото ще от хилядите днешни ветерани, преминали някога през бойния строй.
Бойната дружба
остава за цял живот
