Доц. д-р инж. Георги Маринов
Най-голям интерес при посещението в оръжейните изложби будят екзотичните образци. Те са показател за уникалния талант на конструкторите и за техните нестандартни идеи и технически решения.
Пистолетът „Protector“ е едно от тези оръжия, които нямат традиционния вид нито на пистолет, нито на револвер, но в същото време с него могат да се произведат серия от изстрели. Още в средата на 19 век в САЩ и във Франция той е бил определен като револвер, но по-късно е причисляван в категорията на пистолетите.
Създаден е във Франция през 1882 г. от конструктора Жак Едмонд Турбио (J. E. Turbiaux), който по това време работел в парижката оръжейна фабрика. Той успял да патентова неговото нестандартно оръжие на 6 март 1883 г. в Англия, Белгия, Германия, Италия и САЩ с
наименованието „Le Protector“ (Защитник) 
от където произтича и неговото предназначение като оръжие за защита. И това не е случайно, тъй като той използва сравнително маломощните патрони с обозначение „6 mm Protector“ или „8 mm Protector“, които се използват в защитни образци оръжия. В зависимост от калибъра на пистолета, в тялото му се разполагат 7 или 10 патрона.
Характерна особеност на пистолета е неговата необикновена форма. Той прилича на джобен часовник с диаметър 50 мм. От едната страна на кръглия му корпус е закрепена цевта и издатъците на плъзгача на спусковия механизъм. От другата му страна е разположена лостовата система за задействане на ударника и за превъртане на барабанния пълнител. Вътре в корпуса се намира барабанният пълнител, а в долната част на корпуса е разположен плъзгачът на предпазителя.
Пистолетът се захваща с длан, едновременно стискайки плъзгача с показалеца и средния пръст и натискайки лоста с участъка между палеца и показалеца. При това положение лостовата система превърта барабанния пълнител и придвижва ударното чукче в задно крайно положение. В същото време лостовете, свързани с плъзгача, освобождават ударното чукче, което полита към капсула на патрона и го взривява под действието на пластичната пружина. Презареждането на барабана се извършва след като се отвори страничният капак на корпуса.
Удобен е за ползване със защитна ръкавица, в която се скрива напълно. Между пръстите се подава само цевта. За произвеждане на изстрел не са необходими никакви други манипулации, освен стискане с длан.
„Протекторът” е произвеждан във Франция до средата на 90-те години на 19 век. През 1892 г. лицензът за неговото производство бил продаден в САЩ, където „Protector“ получил популярното наименование „Chicago Palm Pistol“ или „Chicago Palm Protector“. На корпуса му са нанесени датите на патента и името на производителя – оръжейната фабрика „CHICAGO FIRE ARMS CO CHICAGO ILL“. Поради възникнали правни проблеми относно патента в САЩ били произведени ограничени количества, които днес са особено ценени от колекционерите.
Немският многоцевен 
пистолет „Reform“
е създаден от оръжейника Аугуст Шулер от гр. Зуул, който успява да го защити с патент Nо 177023. Негова характерна особеност са четирите цеви, изработени вертикално една над друга в единен блок. Предназначен е за патроните с калибър „6,35 mm Browning“.
Ударно-спусковият му механизъм е с двойно действие. При всяко натискане на спусъка ударното чукче се придвижва в задно крайно положение и с помощта на пластичната пружина нанася удар по капсула на патрона. Този принцип на работа е заимстван от револверите. Цевният блок се повдига нагоре с помощта на спусковия лост. Върху най-горната цев са разположени мерните прибори – мерник и надлъжен канал, издълбан върху патронника. Когато се стреля с втората цев премерването се осъществява през първата. Когато се стреля с третата цев, премерването се осъществява през втората и т.н. След изстрелване и на четирите патрона може да се осъществи ръчно поединично презареждане. Екстрахирането на всяка изстреляна гилза се осъществява от барутните газове при следващия изстрел. Като отражател се използва опашката на ударното петле. След поставяне на новите патрони блокът се натиска надолу и в готовност се поставя отново първата цев.
Пистолетът е снабден с предпазител, разположен на задната лява стена на рамката. Той блокира движението на ударното чукче. Има дължина 125 мм и маса само 300 г. Благодарение на плоската си форма е изключително удобен за носене в джоба. Изработван е в Белгия и в Германия, като белгийските образци се отличават по това, че четирите цеви са от едно парче метал.
„Mitrailleuse“ или „Le Gaulois“ 
на пръв поглед прилича на табакера, която може да се скрие в дланта на ръката. В правоъгълния му корпус са разположени частите на ударно-спусковия механизъм. На едната тясна стена на корпуса е закрепена цевта. На срещуположната стена има отвори за П-образния лост. В предната част на корпуса е изработен прозорец за пълнителя, през който се вижда броя на оставащите неизстреляни патрони.
Пистолетът е предназначен на патроните с калибър 8 мм, използвани от „Protector“. Те се зареждат в магазина с вместимост 5 патрона през отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Изстреляният куршум получава кинетична енергия около 50 джаула, което му осигурява необходимата поразяваща способност само до няколко метра. 
В задната част на корпуса се намира лостът на ударно-спусковия механизъм. При стискане на лоста с длан се притиска патрон в цевта и едновременно с това се задейства ударното чукче. Връщането на лоста в изходно положение става под въздействието на възвратна пружина. В горния му преден край се намира изхвъргачът на изстреляната гилза. При движение на лоста назад се извършва екстрахиране на гилзата. При това положение пружината на пълнителя притиска нагоре следващия патрон. На лявата странична стена на корпуса е разположен лостът на предпазителя. Той блокира движението на П-образния лост на ударно-спусковия механизъм, при което пистолетът става безопасен при носене. В цевта лисват нарези, тъй като той е предназначен за стрелба на разстояние няколко метра и неговата точност е твърде съмнителна. Освен това при недобро стискане и отпускане на П-образния лост, съществува възможност за заклинване на патрона.
Двуцевният пистолет „Bär“ (мечка)
на фирмата Зауер (Double Barreled Sauer Bär Pistol) е интересен не само поради уникалната му конструкция, но и поради двойствената му класификация. Името си „мечка“ оръжието носи вероятно от външния си вид, наподобяващ тромавото горско животно. От една страна то прилича повече на револвер, но при него липсва традиционния барабан. От друга страна пък не покрива напълно съдържанието на понятието „пистолет“. За това едни автори го причисляват към револверите, а други към пистолетите.
„Bär“ е патентован в Германия, Англия, Белгия, САЩ и др. Характерна негова особеност е скритият ударник и липсата на спускова скоба. Има две цеви, разположени една над друга. Пълнителят, който е с формата на правоъгълен барабан, има вместимост четири патрона. Ударно-спусковият механизъм е двойно действащ. При задействане на спусъка ударникът нанася два последователни удара по патроните, разположени във вертикална плоскост (зад цевите). След това се задейства застопоряващият бутон на пълнителя-барабан, който се превърта ръчно около оста си. По този начин другите два неизстреляни патрона заемат мястото на изстреляните зад цевите. Оръжието е предназначено за патрони с калибър 6,35 мм.
Конструктор е Буркард Бер (Burkard Behr). В швейцарския патент оръжието е обозначено като „Mehrlader-Pistole“ (пистолет с механична система за презареждане). В патента е записано, че Буркард Бер живее в Щутгарт (Германия). В британския патент наименованието на оръжието е „Repeating Pistol“ (самозаряден пистолет). В патента е отбелязано, че Буркард Бер е гражданин на Руската империя. За това върху страничната повърхност на блока на част от образците е нанасян руския императорски герб.
В немския патент оръжието е обозначено „Revolver mit zweiseitig abgeflachter Walze“ (револвер с двустранно плосък барабан). Интересен е фактът, че Буркард Бер е притежавал оръжеен завод в Хамбург, произвеждащ ловни оръжия. По неизвестни причини Бер сключва договор с фирмата „Sauer&Sohn“ за изработване на своя пистолет. Производството на пистолета „Bär“ продължава до началото на Първата световна война. По данни на различни литературни източници са били произведени около 6000 пистолета.
Пистолетът е изключително удобен за скрито носене. Дебелината на блока му е само 11 мм, а на ръкохватката 18 мм. По страничните повърхности липсват издадени части, което не възпрепятства неговото бързо изваждане при необходимост.
Цевта му е с дължина 62 мм, като в нея има 4 канала, нарязани надясно. Теглото му е едва 345 г.
Револверното оръдие на американеца Джон Уебстър Кохрейн
привлича вниманието на посетителите на Парижкия военен музей не само с необичайната си конструкция, но и с нестандартния си външен вид, който по никакъв
начин не прилича на традиционните оръдия. Конструкторът е роден през 1814 г. в Ню Йорк и от малък се увлича от оръжията. На 18-годишна възраст той изобретява оръдие с радиално въртящи се камери, което успява да патентова през 1834 г. Опитите му да привлече вниманието на американските военни не се увенчали с успех. Едно оръдие било купено от Франция, за да бъде изучено и изпробвано. И този му опит „ударил на камък“. Оръдието не било прието на въоръжение, но останало като уникат в Парижкия военен музей.
При демонстрациите в Париж Кохрейн успял да привлече вниманието на турския посланик, който го поканил да покаже своето странно изобретение на султан Махмуд. Разбира се, поканата била придружена с обещание за щедро финансиране на проекта. Пристигайки в Истанбул, Кохрейн организирал показ, на който успял да произведе 100 изстрела само за 15 минути. Това грабнало вниманието на османския владетел и конструкторът незабавно бил назначен като оръжеен майстор със задача да направи 12-фунтов образец. Работата била завършена, оръдието било харесано от султана, но той не рискувал да го внедри в многолюдната си армия. Независимо от това финансовите уговорки бил изпълнени изцяло, което позволило на Кохрейн да се върне в САЩ и да се отдаде на конструирането на пушки и пистолети.
Стрелящата патешка лапа
се появява към края на 17 и в началото на 18 век като опит да се създаде персонално оръжие за залпов огън. То било предназначено за охранителите в затворите и за матросите, които били най-уязвими от групови нападения. Особена необходимост от такова оръжие се почувствала в края на 18 и в началото на 19 в., когато възникнали вълни от грабителства, бунтове и революции. Оръжието за залпов огън не било необходимо да бъде точно и далекобойно, но при необходимост от защита от група нападатели, могло да предизвика паника и бързо охлаждане на страстите. По това време се появили множество опити за създаване на кремъчни и капсулни образци с различно количество цеви, като най-широко разпространение получили четири, пет и шестцевните образци. Те били разположени ветрилообразно, като наподобявали разтворена патешка лапа, от което придобили наименованието „Duck Foot“.
Конструкцията на многоцевните пи
столети позволявала едновременно произвеждане на изстрел с всички цеви. Това налагало огънят да се предава към задната част на цевите от единна камера, известна като „boxlock“.
Най-често калибърът на цевите бил четири инча (около 10 мм), като в тях се нарязвали шест или осем канала. Цевите били номерирани, за да се избегнат грешки при тяхното зареждане.
Спусъкът на някои от изработваните образци бил сгъваем, за по-удобно носене. Друга част от образците били снабдени с предпазител, който блокирал ударното чукче.
