Доц. д-р инж. Георги Маринов
Съгласно определенията на българския Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, британската пушка Martini-Henry
не се счита за „огнестрелно оръжие”
С това тя стана изключително привлекателна и търсена от участниците във възстановки на исторически събития и от колекционери. Без особено трудни корекции с нея може да се стреля с халосни патрони, което не противоречи на националното ни законодателство.
С настоящия материал членовете на патриотичните сдружения, провеждащи възстановките, любителите и колекционерите на оръжията ще получат полезна информация, която ще им позволи лесно да идентифицират различните модели на пушката и да се ориентират за особеностите на частите и механизмите при извършване на реставрационни работи.
Martini-Henry се появява през 1868 г. във Великобритания при провеждането на конкурс за избор на пушка с малък калибър и задно зареждане. В него участвали редица млади конструктори, които представили интересни нови образци. Изпитванията били тежки и продължили три години. Конкурсът бил спечелен от една пушка, съвместна разработка на швейцарския конструктор Фридрих фон Мартини (Friedrich von Martini) и оръжейника от гр. Единбург в Шотландия Александър Хенри (Alexander Henry).
Пушката била усъвършенстван вариант на Peabody-Martini, която била произвеждана и патентована в САЩ във фирмата Peabody. Тя била подложена на различни условия на изпитването –
точен огън на голяма дистанция
въздействие на различни замърсявания, потапяне във вода и стрелба без почистване след няколко дни.
Затворният блок на пушката бил дело на конструктора Мартини с незначителни изменения от произвежданата в САЩ Peabody-Martini М 1869 г., а нарезната цев – на оръжейника Хенри. В средата на 1871 г. пушката била приета на въоръжение в армията на Великобритания с обозначението Martini-Henry Infantry Rifle. Най-високо признание тя получила на спортно състезание, проведено в лондонския квартал Уимбълдън през 1873 г.
Патронът бил разработен от полковник Едуард Боксер. Той бил с калибър .577/.450, който бил равен на 11,43 мм. Зарядът му бил от димен барут с маса около 5,5 г, а масата на необлечения куршум била около 31,1 г. Гилзата имала бутилкообразна форма. Куршумът се изстрелвал с начална скорост 411 м/с и получавал дулна енергия около 2630 джаула. За по-добро уплътняване на куршума към вътрешните нарези на цевта, основата му била обвивана в намаслена хартия. Патроните за пушки били обвивани с бяла хартия, а за карабините – с червена. Различавали се по намаленото количество барутен заряд на патроните за карабини. Голямо неудобство при използването на малокалибрения патрон бил зарядът от димен барут. При интензивна стрелба, се отлагало голямо количество нагар върху нарезите на цевта и в цевната кутия, което
често предизвиквало засечки
и затруднения при екстрахирането на изстреляната гилза и презареждането с нов патрон. Освен това при изстрел димният барут създавал гъст облак от дим, който възпрепятствал наблюдението на целта и демаскирал позицията на стрелеца.
Пушката имала обща дължина 1245 мм при дължина на цевта 851 мм. Масата в незаредено състояние възлизала на 3,9 кг. Цевта на пушката имала 7 нареза и се навивала към затворната кутия. Широчината на кутията била еднаква с широчината на ложата, което придавало елегантен вид на оръжието. Под цевта се намирала дървена полуложа за удобно захващане при стрелба.
Затворът бил люлеещ се тип, разработен от конструктора Ф. Мартини като усъвършенстван вариант на затвора на американеца Хенри Пибоди. Той представлявал стоманено блокче, което било свързано шарнирно в горната задна част на затворната кутия. В горната част на затвора бил изработен улей, по к
ойто се вкарвал патрон в патронника и се изваждали изстреляните гилзи. При натискане на дълъг лост, разположен зад спусковата скоба, предната част на затвора се спускала надолу под въздействието на два палеца на челото на лоста. При движението си надолу, затворът задействал изхвъргача, който изваждал изстреляната гилза.
При прибиране на дългия лост в изходно положение,
затворът се вдигал нагоре
а специален детайл с палец придвижвал ударната игла в задно крайно положение. При натискане на спусъка, под действието на силна спирална пружина, ударната иглата политала напред и взривявала капсула на патрона. От дясната страна на затворната кутия бил разположен указател за положението на бойната игла във формата на капка.
В хода на производството, пушката претърпяла някои промени, поради което моделите получили различни обозначения. Базовият модел на пушката носел обозначение Martini-Henry Mk I (модел 1). Била е на въоръжение в армията в периода от 1871 до 1876 г. Пушката била произвеждана в RSAF (Royal Small Arms Factory) в гр. Енфийлд, BSA (Birmingham Small Arms & Metals Company) в гр. Бирмингам и в LSA (London Small Arms Company) в гр. Лондон и HRBC (Henry Rifled Barrel Company).
Характерна особеност били маркировките, нанасян
и на дясната страна на затворната кутия. На това място може да се намери кралската корона на кралица Виктория с надпис под нея буквите V.R (Victoria Regina – кралица Виктория). Освен това бил нанасян фирменият надпис на производителя (напр. Enfield), годината на производство и модела на пушката – „I”. Върху дясната страна на приклада също бил нанасян кръгъл печат със заводската маркировка на производителя.
Шомполът на пушката бил с кръгла главичка, в която е изработен отвор. Закрепва се чрез
извъртане към металната капачка на полуложата
(т.нар. „гушка“). За целта на шомпола е изработена профилна засечка.
Спусковият механизъм се характеризирал с наличието на три основни части – спусков лост, междинно тяло и палец. Палецът имал Т-образен издатък, който контактувал с междинното тяло и поемал усилието при задействане от спусъка.
Мерникът бил секторен със стъпаловид
на основа. Напречната планка могла да се установява за стрелба на дистанции до 1300 крачки. На рамката на мерника били нанесени цифри от 5 до 13.
Затворът представлявал масивно стоманено блокче с напречен отвор в горната задна част, през който преминавала ос за закрепване към затворната кутия. В затвора се разполагала ударната игла, нанасяща удар по капсула под действие на силна спирална пружина.
В дулната част на пушката се за
крепвал щик. В отвора на горната част на кръстачката на щика влизала цевта, а в надлъжния канал на ръкохватката влизал правоъгълният издатък, изработен на дясната страна на първата скоба за закрепване на цевта към ложата. Щикът се поставял в кания, която в двата края имала месингови накрайници.
Моделът Martini-Henry Mk II (1877-1879 г.) се различавал по усъвършенствания спусков механизъм, по мерника и по новия шомпол. Към традиционните производители се присъединила и фирмата NAA (National Arms and Ammunition Co). Моделът е произвеждан в периода от 1877 до 1881 г. Върху дясната страна на затворната кутия била нанасяна
кралската корона на кралица Виктория
с надпис под нея буквите V.R (Victoria Regina – кралица Виктория). Под нея е нанасян фирменият надпис на производителя (напр. HRBC – Henry Rifled Barrel Company), годината на производство и моделът на пушката „II“.
Шомполът бил с променен вид, като челната му част е плоска. На участъка, който се разполагал под „гушката“ била изработена напречна засечка за закрепване.
Внесена била промяна и в спусковия механизъм. За разлика от механизма на модела Mk I, при Mk II той се състоял от две основни части, като липсвало междинно тяло. Палецът за придвижване на ударната игла бил с плоска челна част и непосредствено контакту
вал със спусъка. Ударната игла била изцяло с цилиндрична външна повърхност. Някои образци били снабдени с предпазител, който блокирал движението на спусъка. Бутонът за задействане бил разположен странично над спусковата скоба. За предпазване на мушката, в предната част на цевта се поставяла месингова дулна наставка.
Моделът Martini-Henry Mk III (1879-1886 г.) бил с усъвършенстван мерник. Указателят за положението на ударната игла бил с намалени размери. Произвеждан бил от фирмите RSAF, BSA, LSA, NAA и HRBC, като всяка фирма нанасяла съответната маркировка върху дясната повърхност на затворната кутия.
Martini-Henry Mk IV (1886-1908 г.) се различавала от останалите модели по
удължения лост за задействане на затвора и изхвъргача
Лостът бил с около 76 мм по-дълъг от лостовете на предшестващите модели. Това било необходимо за създаване на по-голямо усилие за задействане на изхвъргача, необходимо при интензивна стрелба и загряване на патронника. Промяна била внесена и във формата на изхвъргача.
Производството на модела било извършвано в заводите в гр. Енфийлд, като фирмената маркировка и римската цифра „IV“ били нанасяни върху дясната странична стена на затворния блок.
Мушката получила нова форма, като била удължена назад към мерника. Винтовете за закрепване на задтилъка към приклада били заменени с месингови. Това се наложило поради интензивното корозиране на железните винтове и трудното разглобяване на задтилъка, който давал достъп към дългия централен болт, осигуряващ закрепването на приклада към затворния блок. По същата причина напречната ос за монтиране на затвора била заменена с месингова. Шомполът за почистване придобил също нова форма, като в челната му част бил пробит отвор за по-добро закрепване на почистващите тъкани.
Martini-Enfield е вариант на Martini-Henry, предназначен за патроните .303 British. Различавала се от останалите модели по наличието на къса дървена наставка, разположена зад мерника, различната форма на мушката и
по-масивната затворна кутия
която е трябвало да издържи на по-големите налягания на барутния заряд на новия, по-мощен патрон.
Martini-Henry Cavalry Carbine Mk I е кавалерийска карабина, която се различавала по намалените габаритни размери и по-малкото тегло от пехотните пушки. С оглед на нейното предназначение (за кавалерийските части), не била предвидена възможност за закрепване на щик. Била приета на въоръжение в периода от 1877 до 1882 г. След разработването на патрона .303 British, нейното производство и използване продължава и в годините на Първата световна война.
Martini-Henry Artillery Carbine Mk I е карабина, предназначена за артилерийските подразделения. Тя също е била с намалени размери и тегло, но за разлика от кавалерийската карабина, при нея била предвидена възможност за закрепване на щик. Била е приета на въоръжение в периода от 1888 до 1889 г. За разлика от кавалерийската карабина, цевта се закрепвала към ложата с помощта на две гривни.
Martini-Henry Artillery Carbine Mk II представлявала скъсен вариант на пушката Martini-Henry Mk II. Дължина на цевта била намалена до 542 мм. Карабината била предназначена за артилерийските подразделения. Намирала се на въоръжение в периода от 1893 до 1896 г.
Martini-Henry Artillery Carbine Mk III била предназначена за артилерийските подразделения и се явявала скъсен вариант на пушката Martini-Henry Mk III. Произвеждана била във фирмите RSAF, BSA, LSA, NAA и HRBC.
Характерна особеност на карабините Martini-Henry била използването на
патрони с намалено тегло на куршума
Те предизвиквали по-малък откат при изстрел, който се явявал сериозен проблем при оръжията със скъсени цеви. За да се различават патроните за карабини, куршумите им бивали увивани с червена хартия.
Martini-Henry била харесана от турското командване, което я внедрило в елитните части, участвали в Руско-турската война 1877/78 г. С някои промени в конструкцията и нанасяните надписи, пушката била произвеждана от американската фирма Providence Tool Company за нуждите на турската армия, популярни с обозначението Peabody-Martini. След завършването на войната трофейни пушки от тази система попадат в Българската земска войска и в младата Българска армия. Тяхното използване не продължило дълго, поради фалиране на фирмата-производител и бързото внедряване на Бердана № 2.
