„Оттеглих се в стаята си, за да облека униформата си, тъй като исках поне да бъда убит в нея. Върнах се в стаята и намислих да запаля свещта, но войниците веднага започнаха да гърмят с пушките вътре през прозорците. Угасих свещта и бързо се оттеглих в тъмното, толкова бързо се облякох, че не успях да сложа бельото и чорапите…”
Това е автентичният разказ на княз Александър I за нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. пред неговия изповедник, лютеранския пастор Адолф Кох, който съпътства княза като негов духовник през цялото време, когато младият владетел е на престола. В тази нощ е извършен първият преврат в новата история на България. Няма и година от победата в Сръбско-българската война и наричаният и от офицерството, и от войската, и от народа „Героят от Сливница” е низвергнат насилствено от престола, изведен по тъмна доба от двореца и влачен като каторжник до пристанището в Лом, от където е изпратен едва ли не като заложник към Русия. Главна роля в тази
национална драма
играе друг герой от Сливница – ротмистър Анастас Бендерев…„За да се намерят мотивите, които направиха възможно свалянето на княз Александър и с които се оправдаваха в началото авторите му, трябва да се върнем назад, към позициите на Сливница.” Това пише британският журналист А.Х.Биман в своята книга „Стамболов – биография”, чието първо издание датира от 1896 г. Британецът разказва как на 6 ноември 1885 г. „вихреният кавалерист”, както наричали Бендерев не изпълнил княжеска заповед „да държи само отбранителна позиция”, а със смела атака помел сръбските части. „Вечерта всичките офицери се събрали в главната квартира, една мизерна барака, където пили и разговаряли за битката през деня, пише Биман. Сцената, която се е случила тогава, ми бе разказана от един очевидец. Капитан Петров, началник на щаба, изобличил Бендерев, че не се покорил на дадената му заповед, като прибавил, че князът е недоволен от постъпката му. Бендерев,
червен от виното и горд от победата
отговорил с обидни думи, като си потупал лакътя, общоизвестен български знак за презрение. Князът разбира от тактика, колкото лакътя ми, казал той. Тъкмо преди да се произнесат тези думи, князът се бил присъединил към групата и гледал какво става. Той не направил никаква забележка за горните думи и се върнал в своята палатка. Но когато се свършила войната и започнали да се раздават наградите, той отказал да награди Бендерев с орден за храброст, нито да го произведе от капитан в майор, както направил с Петров, Панов, Груев и много други. Това, естествено възбудило най-горчивата омраза на обидения офицер, който винаги се е считал за един от най-видните герои в Сръбската война…”
Дали обиденият ротмистър Анастас Бендерев чак тогава се е „сдушил с русите” или е имал контакти с тях още преди войната чрез своя духовен покровител Драган Цанков? Но че за него князът винаги е бил „злото в двореца”, каквато е тезата на дипломатите на руския император Александър III, се вижда от книгата на Цончо Родев „Изпитание”. Там се споменава за контакти на Бендерев с руския дипломатически агент Александър Кояндер, след които младият офицер започнал да плете нещо като заговор, но не срещнал съчувствие сред колегите си офицери. Според Родев, когато изпраща на фронта Бендерев, старият заговорник Драган Цанков му подхвърля, че по време на война, когато хвърчат куршуми и гранати, а
князът е
на предните позиции
никого не би учудило, ако го застигне „геройска смърт”. Тогава Бендерев, макар и русофил до крайна степен, реагира буйно: „Сега няма княз, няма партии, няма политика – има само България!” И точно на този безспорно храбър и честен човек, който наистина има голяма заслуга за прелома във войната, се случило злощастието да бъде подминат при раздаването на ордени и награди, останал си капитан, докато „румелийците”, като Данаил Николаев и Сава Муткуров, „дето дошли със закъснение на фронта”, били вече подполковници. Друг е въпросът, че те направили Съединението като майори и за заслуги към него били повишени само с един чин…
Какво разказва за него княз Александър пред пастор Кох: „После дойде капитан Бендерев и с ръце в джобовете се наслаждаваше, като ме гледаше така обезсилен. Попитах го: Какво имате срещу мен? Той ми отговори: „Ти ще бъдеш заведен в Русия.” Явно за оскърбения ротмистър най-голямото отмъщение ще бъде гордият и обичан от всички княз да бъде „заведен в Русия“. Британецът Биман пише: „Не е доказано, обаче, че
официална Русия е имала известие за заговора
ако и от честите подмятания на Кояндер и други съзаклятници те да били уверени, че ако успеят, предприятието им ще бъде напълно одобрено от Петербург…”
А превратът, макар и безкръвен, си е бил съвсем истински – с юнкери от Военното училище и бясна стрелба по двореца и из неговите коридори. „Толкова беше тъмно, че не можех да си видя ръцете, разказва княз Александър пред пастор Кох. Но по огневата линия на войниците, които стреляха, разбрах, че дворецът е заобиколен и вече и дума не може да става за бягство. Куршумите, които удряха в стените, не оставиха поле за никакво недоумение върху критичното положение, в което се намирах. Същевременно чувах крясъци от стотици гърла „Долу княза!”
Безизходицата наистина е пълна. Князът забранява на малобройния караул да стреля, за да не се предизвика братоубийство. И се озовава лице в лице със заговорниците: „Докато стоях там един нахален кадет разкъса почетната книга, а всички войници, досущ като пияни, се надпреварваха да викат.
Искаха да подпиша абдикацията си
Един измежду най-безсъвестните конспиратори, капитан Димитриев, беше опнал револвер под носа ми. Не бяха възможни преговори с тези обезумели хора. Можах да им кажа само едно – те да го напишат, защото аз не зная какви мотиви да изложа за абдикацията си. Един от хората край мен взе писалка и започна да пише, но беше толкова пиян и го написа така неразбрано, че когато се опита да го прочете, бе принуден да се откаже. Веднага взех писалката и написах: „Бог да пази България! Александър” Грабнаха листа от ръцете ми и капитан Димитриев, без да го погледне, го напъха в джоба си…”
Изповедта на княз Александър е документирана в книгата на Адолф Кох „Княз Александър Батенберг – истината за царуването му” – изд. „Българска история”, 2018 г.
Стамболов, телеграфното чудо и депешата…
Макар британецът Биман да пише, че няма доказателства за намеса на официална Русия в преврата, самият той разказва: „Цанков с една тълпа свои партизани, произнася една реч пред руското агентство, където руският представител се явява на балкона с митрополит Климент и отговаря с една реч, в която уверява за руските симпатии…”
Заговорниците офицери искат да прехвърлят властта, а така и отговорността на политиците. Обявява се временно правителство, в което е включен и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който по това време е в родното Търново. Почти никой от „записаните” в правителството не се явява, защото не е питан предварително. Тогава Стамболов извършва „телеграфното чудо”. Той овладява търновската телеграфна станция и първо предупреждава заговорниците да сложат оръжие. Пак по телеграфа се свързва в Пловдив с подполковник Муткуров и му заповядва да поеме с „южните войски” към София, където да „възстанови реда и тишината”. Дълги телеграфни „разговори” между Стамболов и близкия му приятел майор Олимпий Панов предотвратяват братоубийство между военните части от Софийския гарнизон…Пак по телеграфа Стамболов организира завръщането на княза и го посреща сърдечно на пристанището в Русе…От там пътят на двамата през България е постлан с цветя…До „депешата” от Петербург, която получават в Пловдив: „Аз получих телеграмата на Ваше Височество. Не мога да одобря Вашето връщане в България, защото предвиждам злополучни действия за страната…” Подписът е простичък – „Александър”. Императорът на Русия Александър III! Българският княз разбира, че съдбата му е решена. Нали самият той е писал на всемогъщия си братовчед: „Русия ми е дала короната и тая корона аз съм готов да я предам на нейния монарх…”Въпреки настояването на Стамболов, въпреки неговите клетви, че „ние брат срещу брата хвърлихме, за да ви върнем на престола, а вие бягате”, княз Александър, който допуска дори окупация на България, ако остане на престола, отива в София само за да подпише официалната си абдикация.
