Гражданите му се борят да отстранят проблемите, които сами си създадоха
Влатко Стефановски е икона в Северна Македония. И преди държавата да се нарича така, и сега. Музикантът с китарата е уважаван не само като изпълнител и композитор ( “Ех да имам тоа што немам, да си купам бел конь“, с която Сашо Морфов завършваше своите „Хъшове“), но и като човек, надраснал провинциалните нрави на обществото си. Влатко е космополит и европеец, човек за пример за гражданска позиция. И затова не бяха случайни думите му в края на концерта на традиционния фестивал „Охридско лято“. „Получавам безброй сигнали. Става дума за защита на неоценимото богатство на Охридското езеро и град Охрид. Присъединявам се към всички апели и добра воля, за да спасим и да имаме „Охридско лято”, да имаме Охридското езеро и град Охрид“.
Вопълът на Влатко Стефановски за опазване на културното, историческо и екологично наследство на Охрид и на езерото не е единствен. Почти нямаше чуждестранен гост, директно или не, да не даде изказ на загрижеността си за съдбата на града. Защото заплахата организацията за култура и образование на ООН – ЮНЕСКО да изключи града от списъка на защитените населени места е съвсем реална. Тя беше категорично изразена на състоялото се през юни в Баку заседание на изпълнителния й съвет. Още преди 2 г., през 2017-а, бяха направени
препоръки за спиране на незаконните и диви строежи на брега на езерото
за подобряване на комуналната инфраструктура, за контролиране на улова на риба от езерото, но никой не си мръдна пръста да направи каквото и да е. В Баку, като последен компромис бе даден допълнителен срок от 8 месеца, в който градът да изпълни 19 препоръки, с които да върне красотата и чистотата на района. През това време, до февруари 2020, властите в Охрид ще са под мониторинг. Засега на влизане в него, идвайки от Скопие, на пътния знак, в началото на града все още пише: Добре дошли в Охрид, градът на ЮНЕСКО. Е, общината и новият кмет Константин Георгиев вече приеха план за действие, с който поне частично да изпълнят препоръките на и да спасят статута. От всичките 19 препоръки обаче, само 6 са в прерогативите на общинските власти. Останалите са задължения на централната власт и на нейните институции. Премиерът Зоран Заев на няколко пъти се ангажира с проблемите на Охрид, даже в навечерието на частичните местни избори на 5 май, заедно с президентските, разговаря с местните общински власти и обеща след вота проблемите да се решат. Най-острият от тях бе незаконното изграждане на минаре от 32 м в центъра, покрай пешеходната зона, в тамошната джамия. Тя е обявена за културно и историческо наследство, реставрирана е, с допълнителни средства за проучвателни работи, но местните мюсюлмани са решили да вдигнат край нея и минаре. Джамията под себе си има няколко пласта останки от раннохристиянски сакрални обекти, все още неизследвани достатъчно. Жителите на Охрид протестираха против строежа, което, и без да си специалист, разбираш, че ще доминира облика на центъра над характерния охридски градски пейзаж. Протестът стигна и до ЮНЕСКО, за това помогнаха и някои български неправителствени организации, и изграждането беше спряно. Премиерът Заев при онази визита също обяви мораториум на строежа, като обеща въпросът да се реши на централно равнище. Но още тогава стана ясно, че
това обещание на Заев е предизборен ход
за да се съхрани в Охрид коалицията в кабинета, където заедно със социалдемократите на премиера седят и министри от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмет.
Мина изборният ден, позвъних в Охрид на активистите на протеста против минарето и те казаха, че строежът продължава, само че там, където майсторите работят, е поставена плътна завеса да не се вижда как лека-полека то израства. Компромисът, който местната ислямска общност в града и политическите партии на албанците направиха, бе височината да се намали от 32 на 28 метра, което пак гарантира доминиращата височина над архитектурния комплекс на стария Охрид.
Нещо подобно се получи и с един друг обект, в който са концентрирани освен бизнес, и сериозни политически интереси на местно равнище. Край историческото дърво – явора в центъра на Охрид, където някога са били символичната порта на града и старият пазар, общински съветник от квотата на ДСИ вдигна масивна пицария. Нефи Усеини отказа да премахне сградата, въпреки доказателствата, че е незаконна и несъобразна с урбанистичните и архитектурни планове на града. Нагло и предизвикателно той заяви, че ще я бутне, когато премиерът събори всички незаконни строежи в защитената зона по крайбрежието на езерото. Такива обекти, според ЮНЕСКО, са 409, а изобщо по цялото охридско крайбрежие – 1076. Натрупани, разбира се, и при други кметове и състави на общинския съвет.
Препоръката незаконните строежи да се премахнат изправи косите на новия кмет от СДСМ Константин Георгиев. И по скопските медии той драматично се провикна, че ако иска да спази срока до февруари 2020 на ЮНЕСКО, трябва на всеки три дни багерите да бутат я хотел, я нещо друго. Приетата през миналата седмица от ОС Програма за действие предвижда да се преразгледат всички планове за инвестиции за изграждането на нови хотели. Тези с разрешение и започнали строителство, ще се завършат, докато всички други ще бъдат спрени. Какво да се прави, когато всеки иска да строи на брега на езерото, се провикна премиерът Заев по този повод, но даде да се разбере, че „ако трябва и сто хотела ще бъдат съборени, само да се спаси Охридското езеро“. Ти да видиш политическа смелост от премиера на когото само проблемът с Охрид и езерото му трябва на фона на трусовете в правосъдната система, които поставят под сериозно съмнение усилията Северна Македония наистина да стане правова държава.
Всъщност, проблемът на Охрид не е изключение, напротив, той е типичен пример на малките населени места, които имат природните дадености да привличат туристи и да живеят от това, но нямат потенциала да се превърнат в големи курортни центрове. В известен смисъл те са жертви на парадокса да имат природните и културни забележителности, чрез ползването на които да се развиват и увеличават стандарта на живота на гражданите си, като в същото време са принудени да внимават тези забележителности да не стават жертва на масовия туристически поток. През зимата Охрид е едно тихо, кротко, почти заспало малко градче, което през лятото се пука по шевовете си. Масовият интерес и увеличаването на туристите изпреварва темповете, с които местните власти решават урбанистичните проблеми, комуналните услуги, защитата на културното и историческото наследство. Да не говорим за несиметричното ползване на уникалните богатства на Охридско езеро от двете му страни. За да се съхрани и увеличи рибният фонд, властите наложиха забрана за лов на пъстърва в езерото. Откъм Албания обаче такава забрана няма и се ловеше риба през цялото време на македонската забрана. Да не говорим за постоянната кражба на пълни мрежи, на която стават жертва рибарите от Македония. Но това е друга и дълга тема.
ЮНЕСКО на няколко пъти предупреждаваше властите в Скопие за нарушаване на стандартите на организацията за защита на културното и историческо наследство, на рибния фонд на езерото. Ирина Бокова като генерален секретар използваше личния си авторитет да спасява Охрид на няколко пъти като перла, свързана и с историята на България. Тази подкрепа вече я няма, а както виждам и усилията за спасяването на статута на града и на езерото са повече декларативни, отколкото реални. За съжаление.
