Знаете ли къде се намира най-голямото посолство на САЩ в света? Не, не е в Русия, Китай или пък в някоя европейска страна, а в афганистанската столица Кабул. Този факт е илюстрация за централното място, което размирната азиатска държава заемаше в американските геополитически планове през последните 18 години. Военната кампания в Афганистан бе централния сюжет на глобалната война срещу тероризма, която Вашингтон поведе след 11 септември 2001 г. Талибаните бързо бяха прогонени от Кабул, но никога не бяха унищожени напълно, въпреки че на моменти американският военен контингент в Афганистан достигаше 100 хиляди души. През това време правителството в столицата се крепеше главно на мощната военно-политическа помощ от Вашингтон. И ето, че сега вече осми месец американците и талибаните преговарят в катарската столица Доха за примирие.
Поредният осми кръг от преговорите в Катар завърши в началото на тази седмица без ясен резултат. Двете делегации заявиха, че трябва да се консултират със своите лидери за по-нататъшните стъпки в диалога. Американската делегация е водена от опитния дипломат Залмай Халилзад, който е от афганистански произход и е бил посланик на САЩ в Багдад, Кабул и ООН. Преговорният екип на талибаните е оглавяван от Шер Мохамад Аббас Станикзай, който е шеф на политическия офис на групировката в Доха.
Преговорите в Катар се въртят около
четири основни пункта
талибаните да дадат гаранции, че няма да позволят на терористични групировки да извършват под тяхна закрила атаки извън Афганистан (най-вече на територията на САЩ); пълно изтегляне на американските и НАТО-вски войски от Афганистан; вътрешноафгански диалог и постоянно прекратяване на бойните действия в страната.
Прави впечатление, че на преговорите в Доха липсва най-логичният участник – афганистанското правителство. Президентът на страната Ашраф Гани много пъти е канил талибаните на диалог, но те отказват с аргумента, че правителството в Кабул е „марионетно“ и е крепено от САЩ. Така се стигна до пряк диалог между американците и талибаните. Ако те се споразумеят, това няма да бъде окончателен край на конфронтацията в Афганистан, а само трасиране на пътя за провеждане на т.нар. вътрешноафгански диалог, в който вече да участват и властите в Кабул.
Основен препъникамък на преговорите в Катар засега е настояването на талибаните, че те няма да поемат никакви ангажименти докато не видят ясен график за пълно изтегляне на американските войски от Афганистан, което да се случи в рамките на няколко месеца. От своя страна американците казват, че възнамеряват да се изтеглят, но първо искат да са сигурни, че талибаните ще прекратят въоръжените нападения и няма да се възползват от отсъствието на голямата отвъдокеанска сила, за да завземат властта в Кабул със сила. Което впрочем е много вероятно, защото правителствената армия в Афганистан е слаба, недисциплинирана и небоеспособна.
Според някои изчисления в момента талибаните контролират по-голяма територия, отколкото когато и да било от 2001 г. насам. Данни от миналата година показват, че под пълната власт на правителството в Кабул са били 229 области, което е 56,3% от страната. В 59 области (14,5%) контрол са имали талибаните, а останалите 119 (29,2%) са спорна зона, в която не може да се каже кой има предимство.
В момента
в Афганистан има 14 хиляди американски военнослужещи
и още около 17 хиляди от други 39 съюзници на САЩ, предимно членки на НАТО. Тяхната мисия вече не е бойна – те помагат на афганистанската армия с обучение и съвети.
Изтеглянето от Афганистан бе едно от предизборните обещания на Доналд Тръмп. И той много държи да го изпълни, за да може да го отчете като успех преди президентските избори в САЩ през ноември догодина. Така че ако иска да запише тази външнополитическа червена точка, Тръмп трябва да побърза. В края на миналата година той вече анонсира намаляване на 14-хилядния американски контингент в Афганистан наполовина, но засега това не се е случило. Евентуален успех в трудните преговори с талибаните ще развърже ръцете на Тръмп да реализира това изтегляне въпреки съпротивата на генералитета от Пентагона.
За да не изглежда изтеглянето от Афганистан като бягство, Тръмп казва в типичния си самохвален стил: „В Афганистан ние играем полицейска роля. Ако искаме, бихме могли да спечелим победата за 2-3 или 4 дни, но аз не искам да убием 10 милиона души“.
Източници, запознати с вътрешните спорове в Белия дом, твърдят, че за пълното изтегляне от Афганистан се обявява държавният секретар Майк Помпео, докато съветникът на Тръмп по въпросите на националната сигурност Джон Болтън е против. Той смята, че дори и да бъде постигнато споразумение с талибаните, ограничен американски контингент трябва да остане в Афганистан, за да неутрализира силите на другите опасни групировки – „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. На същото мнение е и генерал Скот Милър, който е командващ на американските войски в Афганистан. Впрочем, талибаните отдавна са разлюбили „Ал Кайда“ и едва ли ще й оказват гостоприемство на териториите, контролирани от тях.
Частично или пълно изтегляне на САЩ от Афганистан вероятно ще означава и
край на международната военна мисия,
доколкото именно американците са нейна движеща сила и най-боеспособен елемент.
Някои експерти имат съмнения, че евентуална сделка на правителството в Кабул с талибаните ще бъде приета от всички племенни групи, които сега са в антиталибанския фронт. Като противници на примирието обикновено се сочат афганистанските таджики и хазари, които разполагат със свои въоръжени групировки. Въобще, диалогът и приобщаването на талибаните в управлението изглеждат много проблематични в една държава, в която никога не е съществувала култура на консенсуса и споделянето на властта.
Междувременно в надбягване с времето е и афганистанският президент Ашраф Гани, който се надява насрочените за 28 септември президентски избори да бъдат проведени успешно и да завършат с неговото преизбиране. Талибаните обаче нямат никакво намерение да участват в изборите, не ги признават и ще ги саботират в контролираните от тях райони. Времето до вота е твърде малко и едва ли може да се очаква да стигне за успешен край на преговорите в Доха и за провеждане на вътрешноафганския диалог, който да донесе така желаното помирение. Предизборната кампания официално започна на 28 юли, но повечето кандидати засега не смеят да провеждат мероприятия, защото имат сериозни опасения за сигурността си. При сегашната ситуация изборите няма да са борба на идеи и кандидатите, на които не е осигурена държавна охрана, въобще нямат шанс да провеждат кампания.
В крайна сметка оставането или изтеглянето на американския военен контингент от Афганистан ще зависи най-много от два фактора – огромното желание на Тръмп да приключи този международен ангажимент на Вашингтон най-късно до средата на следващата година и страховете, че афганистанското изтегляне може да доведе до резултата от Виетнамската война, където комунистите превзеха цялата страна почти веднага след като американците си отидоха.
