Сталин и Хитлер са смъртни врагове, които през 1941 г. се вкопчват в решаваща битка, завършила с гибелта на фюрера и неговия Трети германски райх. Това е масовата представа за отношенията между двама от най-влиятелните и жестоки диктатори в европейския ХХ век. Тя е вярна, но само за периода след 22 юни 1941 г. По-малко известно е, че в предходните почти две години хитлеристка Германия и сталинският Съветски съюз се разбират много добре и практически са в съюзнически отношения.
Още със зараждането си като идеология германският национал-социализъм смята съветския болшевизъм за свой главен идеен враг. Нацисти и комунисти се борят за душата на германския работник и дребен буржоа, докато през 1933 г. Хитлер не взема връх окончателно. От този момент насетне цялата външна политика на Берлин може да бъде разказана като едно непрестанно настъпление за ревизия на Версайския мирен договор, териториално разширение и установяване на германско господство в Европа. Великобритания и Франция проспиват първите няколко години от хитлеристкото настъпление. Фюрерът използва заплахи, шантаж и обещания, за да ремилитаризира Германия и да заграби Австрия и Чехословакия.
През пролетта на 1939 г. геополитическата обстановка в Европа се променя много бързо. В края на март Великобритания дава едностранни гаранции за териториалната цялост на следващата потенциална жертва на Хитлер – Полша. За германците вече е ясно, че една нова агресивна стъпка ще ги доведе до челен сблъсък със западните демокрации. Затова Берлин започва да търси сближение със СССР който по това време вече се връща в групата на великите сили в Европа.
От май 1939 г. Москва става фокус за външнополитическата активност и на германците, и на англо-френския блок. Лондон и Париж търсят единодействие със СССР за спиране на хитлеристката агресия в Полша и Прибалтика. И това е логично – чисто географския този район е много отдалечен от Западна Европа, но граничи със съветската държава. Преговорите на западните демокрации с Москва обаче така и не са доведени до успешен край. Взаимното недоверие между страните е много голямо, а и Сталин основателно се опасява, че ще бъде въвлечен във война с Германия, ако се присъедини към британските военни гаранции за Полша.
На 3 май 1939 г. се случва една симптоматична кадрова промяна – съветският външен министър Максим Литвинов е сменен с Вячеслав Молотов. Литвинов е архитект на дотогавшните опити на Москва за изграждане на система за колективна сигурност в Европа и освен това е евреин, което е формална пречка за сближението с Германия.
Преговорите между Москва и Берлин се интензифицират през лятото на 1939 г. На 15 август германският посланик Шуленбург е приет от Молотов и от името на своя външен министър Рибентроп му заявява, че идеологическите различия не пречат за установяването на делови отношения между Германия и СССР, както и че „между Балтийско и Черно море няма въпроси, които да не могат да бъдат решени удовлетворително и за двете държави“. Четири дни по-късно Съветският съюз и Германия подписват кредитно съглашение. То предвижда на СССР да бъде отпуснат заем от 200 млн. марки за закупуване на германски стоки, а в замяна Райхът ще получи някои важни суровини.
С наближаването на края на лятото Хитлер бърза все повече да се договори окончателно със Сталин, за да може да нападне Полша преди есенните дъждове. На 21 август съветският лидер получава молба от фюрера неговият външен министър Рибентроп да бъде приет в Москва в следващите два дни за сключване на пакт за ненападение. Отговорът на Сталин е утвърдителен и на 23 август по обяд личният самолет на Хитлер докарва германския външен министър в съветската столица. Преговорите започват веднага, като в тях за пръв път се включва лично и Сталин. Договарянето върви гладко, спорни въпроси почти няма.
В 2 ч през нощта Пактът за ненападение между СССР и Германия е подписан. Той остава в историята с името на двамата външни министри, които го парафират – Молотов и Рибентроп. Следват тостове. Най-напред Сталин предлага да пият за здравето на „вожда на германската нация“, а след това – за новата ера в двустранните отношения. Няколко месеца по-късно в беседа със своя италиански колега граф Чано Рибентроп споделя, че през август 1939 г. в Москва се е чувствал като „сред стари партийни другари“.
Какво съдържа пактът Молотов-Рибентроп? Той се състои от преамбюл и седем члена. СССР и Германия се задължават да се въздържат от агресивни действия една спрямо друга, както и че няма да поддържат страна, която влезе във война с някоя от договарящите се държави. Това означава, че СССР ще стои настрана от предстоящия сблъсък на Германия с Франция и Великобритания, макар че няма и да воюва на страната на германците.
Документът, който кара мнозина изследователи да смятат, че на 23 август Сталин и Хитлер фактически са станали съюзници, е секретният допълнителен протокол към пакта Молотов-Рибентроп. Той се състои от четири параграфа и разграничава съветската от германската „сфера на влияние“ в Източна Европа. Зад този евфемизъм се крие грубо преразпределение на територии – уточнява се какво ще заграби Германия и какво – СССР. Според Секретния допълнителен протокол в съветската сфера на влияние попадат главно територии, които са били в Руската империя до 1917 г. – Бесарабия, Латвия, Естония, Финландия. За Полша е предвидено разграничението между Германия и СССР да минава по течението на реките Висла, Нарев и Сан. Относно запазването на независима полска държава в документа е упоменато, че въпросът ще бъде разрешен по пътя на „дружеско съгласие“.
И „дружеското съгласие“ между Хитлер и Сталин скоро дава реални резултати. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и бързо разгромява основните й сили. На 17 септември същото прави и СССР, само че от изток. Полската държава е ликвидирана, а новата съветско-германска граница стриктно следва разграничителната линия, договорена на 23 август с.г. и модифицирана със секретния допълнителен протокол от новия Договор за дружба и граници, подписан от Молотов и Рибентроп на 28 септември 1939 г. СССР взема малко повече от половината от полската територия (52%), а Германия – останалите 48%, но в нейната зона населението е по-многобройно. Победата над Полша е ознаменувана със съвместни военни паради. В Гродно съветският генерал Чуйков приема парада заедно с германски колега, а в Брест в центъра на церемонията са прославеният танков командир генерал Гудериан и командирът на бригада от Червената армия генерал Кривошеин.
Сталин скоро пристъпва към реално настъпление в „сферите на влияние“, които Хитлер му е отстъпил. На 30 ноември 1939 г. СССР започва война срещу Финландия и с цената на 130 хиляди жертви успява да сломи съпротивата на малката северна нация. През 1940 г. след ултиматум от Москва Румъния отстъпва на СССР Бесарабия, а трите прибалтийски републики (с договора от 28 септ. 1939 г. в съветската сфера на влияние минава и Литва) са окупирани и инкорпорирани в Съветския съюз.
Пактът Молотов-Рибентроп и неговият секретен протокол са триумф на грубия геополитически разчет който потъпква всякакви морални и правни норми в международните отношения. Наглед парадоксалният сговор между нацисти и комунисти става възможен, защото и в Берлин и в Москва връх взема имперският инстинкт за териториално разширение, който заглушава идеологическите скрупули. Всъщност и в идеологически план двата режима не са чак толкова различни – в наши дни политолозите причисляват и комунистическия Съветски съюз, и нацистка Германия към групата на тоталитарните държави. В чисто практически план с пакта Молотов-Рибентрп СССР си осигурява отместване на своята западна граница с 200–300 км, което се оказва изключително важно при стремителното германско настъпление на съветска територия през лятото на 1941 г. От своя страна със споразумението от 23 август 1939 г. Хитлер получава зелена светлина да нападне Полша веднага, а впоследствие доставките на съветски нефт и други суровини подпомагат германската военна икономика.
