Доц. д-р инж. Георги Маринов
През последните години съдбата на пневматичното оръжие се оказа доста драматична. В някои по-стари закони забраняваха притежаването на тези атрактивни средства за развлекателен спорт. В последния Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) от 2010 г. една част от тях се определят като оръжия и към тях са въведени определени изисквания за притежаване. Друга част също се определят като оръжия, но
не попадат в рамките на законовите ограничения и те могат да се притежават на свободен режим.
Незапознатите с предимствата на пневматичното оръжие биха задали въпросите – защо е необходимо да му се отделя такова внимание? Има ли то достатъчно предимства пред другите видове оръжия? Какво е поразяващото му действие и др.?
Отговорът не може да бъде еднозначен и кратък, но са безспорни такива качества като ниска цена на тези оръжия и относителна безопасност при използване. Ако сравним стойността на оловните чашки и сачми, изстрелвани от пневматичните оръжия с тази на най-евтините патрони ще установим, че чашките струват 100–200 пъти по-малко. Това не е за пренебрегване. С пневматична пушка, пистолет или револвер може да се стреля безопасно на открито или във всяко закрито помещение. За поддържането на добра спортна форма или при стрелба за удоволствие не е необходимо специално оборудвано стрелбище. Не коментираме и въпроса за удоволствието от поразената „десятка“ или от простреляната подръчна цел, което просто не може да се опише.
В т. 24, ал. 1 на действащия ЗОБВВПИ пневматичните оръжия се определят като „неогнестрелни оръжия“. В Закона е записано, че „пневматично оръжие“ е техническо средство, което чрез използване на енергията на сгъстени газове може да изхвърля сачми, имащи дулен пробег, които получават целенасочено движение и причиняват механично поразяване на целта. Това определение причислява към категорията на пневматичните оръжия и тези, които използват
втечнен въглероден двуокис в балончета за изстрелване на оловни сачми и чашки. Те се основават на свойството на течния въглероден двуокис бързо да се изпарява и рязко да увеличава своя обем, при което да изтласква твърдо тяло с определена скорост и кинетична енергия.
ЗОБВВПИ задължава всяко физическо и юридическо лице в 14-дневен срок след придобиване на пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведоми писмено началника на районното управление на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. Когато пневматичното оръжие е придобито в друга държава, в 4-месечен срок след придобиването му следва да се уведоми началникът на районното управление на МВР. Ако някой внася или изнася притежавано от него пневматично оръжие, е длъжен да го декларира на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП). Началникът на районното управление на МВР издава удостоверителен документ за извършеното уведомление.
Анализирайки тези нормативни изисквания, следва да се отбележи, че притежателите на пневматични оръжия, които придават кинетична енергия на сачмата/чашката под 24 джаула, не са длъжни да уведомяват органите на МВР.
Когато собственик на пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула го продаде, дари на друго лице или го замени, е длъжен в 7-дневен срок от прехвърлянето да уведоми писмено началника на районното управление на МВР.
Напомням тези изисквания на ЗОБВВПИ, тъй като те предизвикват някои въпроси, които вълнуват притежателите и потенциалните купувачи на пневматични оръжия. Един от тях е защо е въведена граничната стойност на кинетичната енергия от 24 джаула, над която съответните пневматични оръжия се считат за обществено опасни и МВР следва да знае за тяхното притежаване.
За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се отбележи че изстреляно твърдо тяло с кинетична енергия над 24 джаула нанася не само повърхностна травма на човешкото тяло, но то е способно да проникне в него на дълбочина, в която са разположени жизнено важни вътрешни органи. Разбира се това е твърде относително и зависи от мястото на нараняване и физическите особености на поразения.
В най-общи линии поразяващите свойства на пневматичните оръжия се свързват със спиращата и проникващата способност на изстреляното твърдо тяло (сачма или чашка).
Спиращата способност се изразява от някои автори чрез интервала от време от момента на попадане на изстреляното твърдо тяло в тялото на жив организъм до възникването на шок, който не позволява оказване на съпротива. Като синоними на понятието „спираща способност“ се използват понятията „стопираща сила“ или „шоков ефект“. Тя зависи от много фактори, най-важните от които са:
– калибърът, масата и материала, от който е изработено твърдото тяло;
– скоростта на летене;
– мястото на поразяване.
Калибърът и масата на оловната чашка са най-често право пропорционални величини. Колкото е по-голям калибърът, толкова масата е по-голяма, и обратно. По-тежката чашка обикновено се изстрелва с по-малка скорост, поради по-голямото съпротивление, което оказва при движения във вътрешната повърхност на цевта.
През 1935 г. американецът Хатчър предложил една приблизителна зависимост на спиращата способност на изстреляно твърдо тяло от неговата маса, скоростта му на летене и напречното му сечение.
За разлика от Хатчър, французинът Жоресан свързва спиращата способност единствено с кинетичната енергия и челната площ на частичката.
Скоростта на летене обикновено зависи от силата на пружината, хода на буталото и доброто му уплътнение в цилиндъра, дължината на цевта, както и състоянието на нейните канали и др. За оръжията, използващи втечнен газ, скоростта зависи и от количеството на остатъчния втечнен газ в балончето, респ. на остатъчното налягане в него.
Мястото на поразяване е от изключително значение. В човешкия организъм има уязвими точки, които при поразяване предизвикат шоков ефект и ако не предизвикат мигновена смърт, водят до мигновено сломяване на агресивността на поразения. Такива точки са далакът, сърцето, главата и др. За това дори оловните чашки с малка кинетична енергия са изключително опасни при поразяване на тези точки.
Как може сами да определим за притежаването на кое пневматично оръжие следва да уведомим органите на МВР?
На първо място трябва да отчетем въведената в ЗОБВВПИ норма от 24 джаула кинетична енергия. Освен това трябва да установим началната скорост V0 на изстрелване на твърдото тяло, която най-често се рекламира и записва във фирмените каталози. Ако тя не е посочена, може да ползваме следните ориентировъчни скорости на изстрелване на твърдите тела. Пневматичните пистолети обикновено придават скорост на изстреляното твърдо тяло около 80–100 м/с
Пистолетите и револверите използващи втечнен въглероден двуокис изстрелват твърдото тяло със скорост около 100–120 м/с. При пневматичните пушки скоростта може да достигне до 305–340 м/с в зависимост от калибъра на изстрелваното тяло.
Трябва да знаем и масата на изстрелваното твърдото тяло. За чашките и сачмите с калибър 4,5 мм тя е около 0,5 г, а тези с калибър 5,5 мм има маса около 0,99 г.
Използваме формулата за определяне на кинетичната енергия Е = mV2/2, като я преобразуваме по следния начин V = След като заместим стойностите, установяваме, че за пневматични пушки с калибър 4,5 мм, се получава стойност за скоростта на изстрелване на твърдото тяло V = 309–310 м/с. Това означава, че всички пневматични оръжия с калибър 4,5 мм и начална скорост на изстрелване на твърди тела (оловни сачми или чашки) до 310 м/с не могат да придадат на твърдото тяло кинетична енергия над 24 джаула и за тяхното притежаване не следва да се уведомяват органите на МВР.
Ако обаче пневматичните пушки с калибър 4,5 мм придават на изстрелваното тяло скорост над 310 м/с, кинетичната енергия на тялото надвишава 24 джаула и притежаването на такова оръжие е на уведомителен режим.
При същите изчисления за оръжията с калибър 5,5 мм се установява, че при изстрелване на чашка или сачма с маса 0,99 г и със скорост 220 м/с, дулната енергия е 23,9 джаула и за такива пневматични оръжия не се изисква уведомяване на МВР. Ако обаче твърди тела се изстрелват със скорост над 220 м/с, оръжията подлежат на уведомяване в МВР.
Пневматичните оръжия с по-големите калибри от 5,5 мм задължително подлежат на уведомителен режим Ако направим изчисления за пневматично оръжие с калибър 9 мм, което изстрелва сачми или чашки с тегло 9 г и начална скорост 220 м/с установяваме, че те получават кинетична енергия около 217,8 джаула. За сравнение може да посочим, че дулната енергия на куршума на 6,35-мм патрон е 86 джаула, а куршумът на 7,65-мм патрон получава кинетична енергия около 200 джаула. Затова и притежаването на такива пневматични оръжия с калибри, по-големи от 5,5 мм, става след уведомяване на органите на МВР.
Важен момент при използването на пневматични оръжия е познаването на механизма на поразяване на изстреляното твърдо тяло. Челната им повърхност оказва съществено влияние върху поразяващата им способност. По-острите чашки проникват по-дълбоко в организма. При съприкосновение с по-лека преграда островърхата чашка я преодолява, оставяйки в нея част от кинетичната енергия. Чашките с плоска глава по-трудно пробиват преградите, „засядат“ в тях и внасят в преградата цялата си кинетична енергия. По-острите чашки изпитват по-малко съпротивление при полет и запазват по-висока скорост на летене на по-голямо разстояние. За разлика от тях скоростта на летене на чашките с плоска глава спада по-бързо.
Опити показват, че сачмите също имат добра проникваща способност. Така например на разстояние 10 м чашките с калибър 4,5 мм с плоска глава тип Match проникват на дълбочина 30 мм в блокче от твърд парафин, докато сачма със същия калибър прониква на дълбочина 43 мм.
В оръжейните магазини се предлага широка гама от пневматични оръжия поради което трудно може да се даде препоръка кое от тях е най-подходящото за определена цел. И все пак трябва да се знаят основните им особености.
Пушките, използващи сгъстен въздух, се изработват от материали, които не могат да издържат високите налягания, създавани от боеприпасите на огнестрелните оръжия, поради което не се препоръчва правенето на опити за тяхната преработка. При част от пушките цевта е закрепена шарнирно към корпуса и се използва като лост за задвижване на буталото. В резултат на честото презареждане, възникват хлабини в шарнирното съединение, които водят до възникване на вибрации при изстрел и това – до разсейване на попаденията. При друга част от пушките цевта е закрепена неподвижно към пневматичния цилиндър. Такова решение води до намаляване на колебанията на цевта при изстрелване и до повишаване на точността на оръжието. Върху някои системи могат да се монтират оптични мерници на специални стойки.
Пистолетите, използващи сгъстен въздух, имат аналогично устройство както пушките, но са с по-къси цеви и имат характерната форма на пистолети. По-късите цеви осигуряват по-ниска начална скорост и кинетична енергия на изстреляното твърдо тяло. За по-малката скорост способства и по-късият въздушен цилиндър, който осигурява по-малък ход на буталото при сгъстяване на въздуха.
Производителите на пневматични оръжия предлагат и такива, които стрелят със специални патрони, които предварително се зареждат със сгъстен въздух и оловни чашки. При нанасяне на удар от ударното чукче върху специална мембрана в дъното на гилзата чашката излита под действие на предварително сгъстения въздух. След изстрелването гилзите се разглобяват и се презареждат отново.
Въздухът се сгъстява в патрона чрез 5–8 напомпвания със специална помпа.
Налягането в гилзата достига до 200 бара Такова високо налягане осигурява начална скорост на изстрелване на чашката в границите 120–150 м/с. Всяка гилза може да се презарежда около 100 пъти.
С появата на оръжията, използващи втечнен газ, се преодолява един съществен недостатък на въздушните пушки и пистолети – ръчното презареждане преди всеки изстрел. Конструкторите са предпочели втечнения въглероден двуокис като най-подходящия газ за използване при оръжията от този тип. При изпарение той бързо преминава от течно в газообразно състояние, при което увеличава многократно своя обем (независимо от околната температура). Освен това не е отровен, няма мирис, не гори и не предизвиква корозия на металните части на оръжието. В същото време неговото добиване е сравнително евтино и достъпно.
Принципът на работа на оръжията, използващи втечнен въглероден двуокис, се основава на принципа на изстрелване на оловната чашка с помощта на дозирано количество втечнен газ. Това налага наличието на специален дозиращ възел. Втечненият газ се съхранява в метални балончета. Оловните чашки и сачмите са същите както при останалите пневматични оръжия.
С малките балончета оръжията могат да произвеждат до 50–80 изстрела. При някои пушки се използват балони с по-голяма вместимост, които им позволяват произвеждането на 200–250 и повече изстрела. Съдовете се монтират извън оръжието, обикновено под ложата или в предната й част.
