Под палещите лъчи на жаркото слънце северозападният вятър вдига мощни океански вълни, които заливат златистия пясък на Големия плаж в Биариц. Стихиите си дават среща в Биариц, за да изваят тази туристическа перла на френското крайбрежие на Бискайския залив.
Така го заварваме и ние в горещия юлски ден. Известно ни е, че от 24 до 26 август в Биариц ще има среща на лидерите на Г-7 Но не затова сме тук. Имаме си своя програма, в която няма политика, а само туризъм и релакс.
Отседнали сме в испански курорт на 40–50 км оттук и една сутрин просто хванахме един от многото автобуси през крайбрежните курорти. За около час, след няколко спирания за тол-такса, пристигнахме в Биариц. Градът още се събужда, макар че вече е към 10 ч. Кокетни къщи красят старинните улици. Стара и нова архитектура съжителстват в елегантна хармония, макар че в сравнение с филигранните украси на фасадите в Испания градската среда тук ни се струва с една идея по-постна.
Спускаме се по стръмна улица и след десетина минути достигаме центъра на градчето. Наглед – нищо особено – площад с размери около 200 на 50 м, палми и пейки в средата, наоколо магазини и кафенета.
Привидната невзрачност обаче е измамна. Биариц е един от най-известните френски курорти, класика в туристическия бранш още от неговото възникване някъде в първите десетилетия на 19 век.
Тогава французите, уморени от революцията и войните на Наполеон, осъзнават себе си като свободни граждани, които вече не са пионки на политиците и редници на мегаломански каузи. Спонтанно възниква френското общество, в центъра на което стои самостоятелният индивид, изобразен във великите произведения на френските класици на 19 век – Балзак, Стендал, Флобер, Юго, Мопасан и др.
Междувременно аристокрация и простолюдие го удрят на живот из гори и планини, по крайбрежни селца или просто из красиви плажове и закътани заливи. Ражда се съвременният туризъм. Така и в рибарското селце Биариц постепенно започва да приижда потокът от курортисти през лятото.
Непосредствено до площада се намира голямо казино, пред което в две-три заведения неколцина ранобудници пият сутрешното си кафе. Покрай храма на хазарта за минута стигаме до морето.
Ето го в цялото му величие Големия плаж Ивицата ситен златист пясък е широка 100 м и извита в еднокилометрова дъга. Тук-там сред вълните, на метри от плажа, се издигат безформени скали.
По брега над този най-известен плаж на Биариц са надвиснали големи хотели. Най-забележителен е емблематичният „Пале” – някогашен аристократичен дворец. Построен е от император Наполеон Трети и съпругата му – императрица Йожени, които пристигат в Биариц през 1855 г. и се влюбват в това място.
Градчето се разраства като привлекателна дестинация за французите, а по-късно и световноизвестен курорт. Тук са идвали испански и британски крале, както и хора на духа, сред които Виктор Юго, Антон Чехов, Емил Зола, Ърнест Хемингуей и др.
Биариц се смята за началният пункт в развитието на сърфинга в Европа. Днес градът е привлекателен не само с условията за плажуване и сърфиране, но и с многобройните си ресторанти, барове, модерни магазини, молове, музеи и казина. От североизток заливът се затваря от голям нос. В края му се извисява висок фар, построен в средата на 19 век. Преди всичко обаче решаваме да поплуваме. И правилно, защото след малко започва приливът. Вълните навлизат навътре в плажа. Отливът е чак след обяд, когато на пясъка сякаш се изсипва целият град и е трудно да намериш свободно място. Въпреки вятъра водата е топла, а като напреднеш през няколкото реда 50–60-сантиметрови вълни, попадаш в спокойна зона, където плуването е приятно. След това се преместваме на един още по-закътан плаж, в който обаче вълните са по-големи.
Морето тук не се шегува. Затова по плажовете се извисяват 10-метрови вишки, на които бдят по двама морски спасители. А предупредителните флагове са 7 вида!
Търсим прохлада край малкото пристанище. Тук е рибарското селище, запазено в старинния си вид.
На сянка в няколкото заведения можеш да опиташ вкусни морски деликатеси. Рибарските лодки и яхти са защитени от морските вълни с вълнолом, който повече прилича на квадратна крепост край брега От морето в пристанището се влиза през тунел в каменния зид. Разхождаме се по широката променада край Големия плаж. В морето сърфисти се опитват да уловят вълната. Достигаме фара и поглеждаме оттатък носа. Докъдето поглед стига – може би на 10 км до хоризонта в северна посока, се шири безкраен златист плаж, насечен от вдадени доста навътре в морето буни, които насичат и успокояват вълните.
Край пясъчната ивица също се извисяват курортни селища и сгради на хотели, без обаче да „тежат” с бетона си на естествената природна гледка. Французите разработват и облагородяват този иначе красив, но открит към Атлантика бряг, превръщайки го в привлекателна курортна дестинация. Защото намират начин да подчинят стихиите и да впрегнат мощта им в развитието на туризма.
