Политическа криза с невиждан мащаб предизвика във Великобритания ходът на премиера Борис Джонсън временно да преустанови работата на парламента. Най-остри бяха реакциите на опозицията и противниците на сценария за Брекзит без сделка. Общественото недоволство се изрази в масови протести по улиците на цялата страна, а онлайн петиция събра повече от 1 милион подписа срещу решението на „Даунинг стрийт“ 10.
В сряда британският премиер Борис Джонсън обяви, че суспендира работата на парламента за 5 седмици. Кралица Елизабет II одобри искането на „Даунинг стрийт“ 10 и така вместо на 10 септември, когато депутатите трябваше да се върнат в пленарна зала, заседанията ще бъдат възобновени чак на 14 октомври или едва 2 седмици преди окончателната дата за излизане на Великобритания от Европейския съюз.
Мнозина определиха решението на Джонсън като недемократично и видяха в него стремеж да попречи на депутатите реално да се противопоставят на варианта за Брекзит без сделка. Председателят на камарата на общините определи възмущението по казуса като прекомерно и подчерта, че въпреки недоволството на лейбъристката опозиция, инициативата е законово издържана.
Самият премиер уточни, че няма задни мисли и единственото, което цели е да изведе на дневен ред амбициозен и смел законодателен дневен ред.
Борис Джонсън – министър-председател на Великобритания:
„Представяме нова законодателна програма, посветена на престъпността, на болниците, която ни гарантира, че имаме достатъчно финансиране за образованието, от което се нуждаем. Ще има достатъчно време, преди и след срещата на върха на 17 октомври, достатъчно време за депутатите да дебатират в парламента за Европейския съюз, за Брекзит и по всички останали въпроси.“
Освен масовото недоволство, изразено по улиците и в Интернет, решението на Борис Джонсън има и редица политически и икономически последици. От една страна, британската лира се срина до нивото на седмичния си минимум, като с оглед на опасността от хаотичен Брекзит ситуацията остава нестабилна и трудно предвидима. От друга страна, последваха няколко оставки. Първо един от представителите на управляващата Консервативна партия напусна Камарата на лордовете, заявявайки, че устоите на демокрацията са подкопани. След това лидерът на шотландските консерватори – Рут Дейвидсън, подаде оставка след 8 години на поста, отново обосновавайки се с пророгацията на парламента.
