Заварих един сплотен колектив, заявява новият директор на РС „Военна полиция” – Пловдив
Полковник Венцислав Радков е роден на 11 ноември 1965 г. в Русе. Завършил е през 1987 г. ВНВУ „Васил Левски” – профил „Войсково разузнаване”, през 1990 г. „Право” в УНСС – София, и Стратегическия курс на ВА „Георги С. Раковски” през 2016 г., както и редица специализирани курсове. Започнал е офицерската си служба като командир на разузнавателен взвод в 13-та танкова бригада. Заемал е длъжностите инспектор, старши инспектор, главен инспектор и началник на група във военнополицейски отряд, началник на отдел „Криминален” в РС „Сигурност – ВП и ВКР” – София, началник на сектор „Разследване на престъпления” в Служба „Военна полиция”, заместник-директор на РС „Военна полиция” – София, и началник на сектор „Аналитична и информационна дейност” в Служба „Военна полиция”. Участвал е на мисия в Афганистан. Владее английски и турски език. От 2 август 2019 г. полковник Венцислав Радков е директор на РС „Военна полиция” – Пловдив.
– Господин полковник, как приемате назначението ви за директор на РС „Военна полиция” – Пловдив, като се има и предвид, че вие от София идвате в Пловдив?
– За мен това е издигане в кариерата и признание за професионализма, който съм показвал през годините. Аз съм един от първите военни полицаи в страната. Бях и началник на сектор „Аналитична и информационна дейност” в Служба „Военна полиция”. Назначението ми е ново предизвикателство, тъй като Пловдивската регионална служба е една от най-тежките.
– Какви бяха причините да се посветите на военната професия?
– Аз съм от стар военен род. Дядо ми и баща ми са били артилеристи. Дядо и брат му се връщат от САЩ за участие в двете Балкански и Първата световна война. Брат му го убиват при Тутракан като подофицер в кавалерията на генерал Иван Колев. А дядо ми е бил в 7-а Рилска дивизия – седем години на фронта и оцелява. Баща ми е служил в противотанковата артилерия. През 1949 г. е завършил военното училище, почина миналата година. По тези причини още като юноша имах интерес към военната професия. Майка ми искаше да ставам военен лекар. Баща ми като полковник, тръгвайки в командировка за Алжир със семейството, но без мен, каза, че разчита да продължа традицията и да стана офицер. Издържах изпитите във военното училище и постъпих в специалност „Войсково разузнаване”.
– Какви са впечатленията ви от РС „Военна полиция” – Пловдив?
– Аз съм отборен играч и винаги съм държал на работата в екип, да надграждам и да подобрявам създадения алгоритъм. В общи линии – обичам приемствеността. Пловдивската регионална служба е най-тежката, като зона и брой на военнослужещи. Заварих един сплотен колектив, трудолюбив и отговорен, с ясни приоритети за своята дейност. Ще се постарая тези всички дадености да се надграждат, да бъдат с още по-високо качество. Винаги трябва да има стимули. Аз имам една моя мисъл – един полицай върши нещата по правилен, неправилен и по собствен начин. Той трябва да е творец, да надгражда и да следва традициите.
– Кои бяха първите задачи, които трябваше да изпълните?
– Запознах се със състава, структурата и задачите на Регионалната служба. Донесох много професионална литература от София и искам да направя библиотека. Трябва да се чете постоянно, човек да се самообучава, да бъде адекватен на обстановката, в която работи и живее.
Още при приемането на длъжността се ангажирахме с охрана в обекти в зоната на отговорност в Хасково, Пловдив и Стара Загора, в помощ на органите на МВР и БАБХ. Ще отбележа, че четирима офицери от Регионалната ни служба при изпълнение на служебните си задължения случайно попадат на обстановка при задържане на наркопласьори и оказват съдействие на колегите от МВР, като блокират пътя за бягство на извършителите и помагат при тяхното арестуване.
– Бихте ли споменали някой случай във вашата практика на военен полицай?
– В кариерата си съм разкривал кражби на оръжие. В един случай се трудих доста, но имах и оперативно щастие.
Предотвратих едно убийство при кражба на автомат от войник. Моята версия беше за подготвено убийство, другите версии бяха за користна цел – продажба и снабдяване на престъпна група с автомат. Убедих войника и той направи доброволно самопризнание. Оказа се, че откраднал автомата, за да убие старшината, който се отнасял зле с него и не го пускал в отпуск. Беше заровил автомата в един сеновал. След това старшината като разбра, се разплака, разкая се, обеща да се поправи и се премести в друго поделение.
– Какви са вашите увлечения извън служебните ви задължения?
– Специално е отношението ми към Васил Левски. Той е канонизиран в народната памет като светец, за мен е идеал. Публикувал съм статия в списание „Общество и право” за мястото, където вероятно се намират костите на Левски. Използвах един много стар метод от 19-и век за последователността на твърдите ориентири, да може да четеш релефа на местността, ако искаш да заровиш, имане, труп и т.н., и по-късно да го намериш. И така достигнах до местност, където вероятно са костите на Левски. Издал съм две стихосбирки с наименование „Фантазия на болката” – първа и втора част, а съм подготвил за печат още две. Пиша военнополицейски разкази по действителни случаи. Подбрал съм около 50 случая, сега съм на 13-ия. Член съм на Съюза на независимите писатели в България. Написах и текст на марша на Военната полиция. Музиката е на диригента на Гвардейския представителен духов оркестър подполковник Ради Радев.
Директорът на Служба „Военна полиция” бригаден генерал Борислав Сертов: Подбираме кадри, които са всеотдайни
Полковник Венцислав Радков е във Военната полиция от нейното създаване и приема развитието и успехите й като своя кауза. Няма как да обичаш работата си и да си всеотдаен, ако не усещаш вътре в сърцето си, че това е твоето семейство и повече време изкарваш сред колегите си, отколкото вкъщи. И тъй като е минал през много различни длъжности, полковник Радков знае, че неговото работно време е по 24 ч в денонощието, 7 дни в седмицата. Няма и друг избор.
Военната полиция е характерна с това, че тя работи непрекъснато. Никога не можем да предвидим какво ще се случи, винаги нещата, които ни отнемат най-много време, са непредвидими. Така че работата е тежка, отговорна и за да защитим доброто име на Службата, сме длъжни да подбираме кадри, които са всеотдайни. Няма какво да затрудни полковник Радков чак толкова, защото той е бил заместник-директор на най-голямата Регионална служба, случвало се е да замества и директора си. Представял се е добре и тогава. Няма причини да мислим, че няма да се справи.
