Генерал-майор Михаил Попов – командир на Сухопътните войски: „С напускането на бригаден генерал Костадин Кузмов Сухопътните войски и Българската армия губят един подготвен офицер. С него сме служили заедно сравнително дълго време и твърдо мога да заявя, че той е отличен професионалист и добър приятел. В Командването на СВ и ръководството на МО виждахме нещата по друг начин, но в края на краищата ние уважаваме личното му решение. Животът е това, което се случва независимо от плановете.Пожелавам му здраве и успехи. Аз съм сигурен, че с неговите лични качества той ще се справи с бъдещите си предизвикателства.“
Т 
ъгата е неизменна част от тържествата, когато един военнослужещ напуска армейските редици. Така беше и на ритуала на 15 август в Стара Загора по сдаване и приемане на длъжността командир на 2-ра Тунджанска механизирана бригада. Бригаден генерал Костадин Кузмов се сбогува с военнослужещите от строя и предаде бойното знаме на своя наследник бригаден генерал Стоян Шопов.
”Чувствата ми са смесени. След 38 г. с военна униформа армията ще остане завинаги в моето сърце. Ще продължавам да живея с проблемите и постиженията на армията и по-специално на 2-ра механизирана бригада”, каза развълнуван в краткото си прочувствено слово бригаден генерал Костадин Кузмов.
Интересен и поучителен е неговият дълъг път в армията. На 13 септември 1981 г. той прекрачва портала на ССВУ „Георги Измирлиев” в Горна Оряховица. Още е 15-годишен. В рода му няма други военнослужещи и случайно попада на информация за прием в Сержантско военно училище. Подготвя си сам документите за кандидатстване и изненадва с решението си своите родители. На 1 септември 1984 г. във Варна е церемонията по присвояване на първо сержантско звание. Пет години по-късно завършва ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново – профил „Мотострелкови”. Разпределен е в 34-ти мотострелкови полк в Момчилград. Като старши лейтенант на четири години служба е бил назначен за началник-щаб на батальон, а е нямало… командир на батальон. Определя онова време като период на много безсънни нощи, напрежение и трудности.
Продължил е обучението си. През 1998 г. завършва Военна академия „Георги С. Раковски”, а през 2014 г. – Сухопътния колеж на Американската армия в Карлайл. След годините в Момчилград служи в 61-ва Стрямска механизирана бригада, Командването на Сухопътните войски и 68-а бригада „Специални сили”. Трудно се изброяват длъжностите, които е заемал. Бил е командир на взвод, командир на рота, началник-щаб на батальон, командир на механизиран батальон, заместник-началник щаб на бригада, началник на сектор в Командването на Сухопътните войски, заместник-командир на бригада и командир на бригада. Участвал е на мисията в Ирак през 2005 г. (от април до края на декември) като командир на 5-и пехотен батальон. От 1 април 2016 г. бе повишен в звание бригаден генерал и назначен за командир на 2-ра Тунджанска механизирана бригада. Тогава заяви: „Наистина не съм очаквал, че ще ми бъде предложена такава длъжност. Приемам я като ново предизвикателство.
Можеше да служи още, до навършването на пределната възраст за звание. След сдаването на длъжността беше лаконичен: „Тръгвам си по собствено желание. Дотук бях, оставям службата на по-младите. Убеден съм, че традициите и добрите практики ще продължат.”
Бригаден генерал Кузмов благодари на военнослужещите и цивилните служители за съвместната им служба, за всички усилия, трудности и несгоди, които са понесли за изпълнение на задачите в интерес на бригадата и в интерес на Българската армия. И им заръча да не забравят, че са български воини и служат на България. Подчерта, че високите оценки за него той приема като признание за всички от бригадата. Пожела на бригаден генерал Стоян Шопов здраве и сили, за да може да води своите подчинени напред и 2-ра бригада да продължава да бъде едно от водещите формирования на Сухопътните войски и на Българската армия.
А спомените ще останат. Едва ли някога бригаден генерал Кузмов ще забрави ученията на границата на Предния отряд, тревогите, стрелбите на полигон „Корен”, преживените тежки моменти в дългата 8-месечна мисия като командир на 5-ия ни пехотен батальон в Ирак… И ще продължава да се вълнува от военните проблеми, защото любовта към армията не угасва с раздялата с униформата.
