Според хипотезите именно с такива тръстикови лодки хората, обитаващи нашето крайбрежие, са се спуснали в Черно море на юг. Прекосили са Босфора и Дарданелите и през Средиземно море са достигнали Египет. „Това плаване е част от една по-голяма мисия на водещи изследователи от Германия, които защитават тезата, че цивилизацията в Древен Египет е произлязла от нашите земи. Те искат да докажат, че със средствата, с които са плавали древните хора, са успели да пренесат познанието, възникнало в Централна Европа, по Дунав, делтата на Дунав и нашите земи, до Древен Египет, за да могат да построят пирамидите и всичко това, което ние сега виждаме там”, обясни за в. „Българска армия” деканът на факултет „Навигационен” във ВВМУ капитан първи ранг доц. д-р Недко Димитров. По думите му това е четвъртата подобна експедиция на немските изследователи. Предишните три, с подобни лодки, са били в Средиземно море.
Строителството на АБОРА започва в средата на юни в Белослав, близо до завода за стъкло. Площадката е същата, на която се планира след време да бъде експонирана и превърната в музей последната българска подводница „Слава”. Изграждането на тръстиковата лодка съвпаднало с изпитната сесия и началото на практиките. Но успяхме да организираме нашите студенти и курсанти, така че с доброволен труд също да участват в изграждането на тази лодка, изтъкна деканът. Строителството трае около месец. Екипът от ВВМУ идва на площадката в периода, когато на нея току-що са докарани специфичните материали за плавателния съд. Студентите и курсантите се включват в работите, когато се оформят и закрепват един към друг тръстиковите снопи, изграждащи тялото на лодката. Използва се тръстика, внесена от Аржентина. „Главните инженери, така да кажа, на лодката, са двама индианци от Боливия, които бяха поканени и дойдоха специално за строителството. Ние не притежаваме технологията за строителството на такъв плавателен съд, която е много специфична”, обясни капитан първи ранг Димитров. Въпреки неизвестностите курсантите и студентите запретват ръкави и се включват в изграждането предимно с физически труд.
Подреждат снопите, след което ги притягат и уплътняват. Всичкото това се придружава от опъване на въжета, за да може корпусът да е максимално стенат, буквално – херметизиран и да не пропуска вода. Целта е лодката да има положителна плавучест, заяви капитан първи ранг Димитров. Студентите и курсантите участват ентусиазирано с физически труд в нелеката работа по създаването на лодката. Домакините обаче се грижат те да имат почивка всеки ден по обяд между 12 и 15 ч, когато е най-горещо. Тогава за доброволците се организира културна програма. Прожектират им филми с представяне на мисията и на предишни експедиции с интересни факти от тезите на учените. Това също се оказва много полезно за студентите и курсантите, защото научават неизвестни факти за корабоплаването в древността. В началото на август лодката вече е готова и е пусната на вода. Така стартира мисията АБОРА IV на плавателния съд. В средата на този месец лодката отплава от Варна. Идеята е да премине през Босфора и Дарданелите и да достигне остров Крит. Според декана на навигационния факултет във ВВМУ по време на изграждането на лодката е използван опитът на известния изследовател Тур Хейердал и неговите плавания с тръстикови лодки.Технологията е абсолютно същата. Дори в деня на спускането на вода най-големият син на Тур Хейердал беше тук и участва в церемонията по спускането на вода на АБОРА, заяви капитан първи ранг Димитров. Това е много интересна лодка, която има само ветрила. „Няма гребла, няма двигатели, тя се движи само от вятъра. Може да отиде от точка А до точка Б, но не може да се върне от точка Б до А, защото вятърът духа в една посока. Затова управлението е много трудно и специфично”, изтъкна капитан първи ранг Димитров.
По план плаването от Варна до остров Крит трябва да продължи около месец. Лодката е малка. Дълга е 14 м и широка около 5 м. Екипажът е 12-членен. От българска страна в него участва само Теодор Роков. Експедицията е осигурена с достатъчно храна и вода. Екипажът е готов и да приеме предизвикателството на бурното море, ако климатичните обстоятелства се влошат. „Представете си тази лодка в открито море. Възможна е ветрова вълна, възможно е и по-силно вълнение. В дъжд плаването би било голямо предизвикателство. Това поставя на изпитание качествата на моряците които са на борда”, обясни капитан първи ранг Димитров. Според него в древността подобни далечни плавания вероятно са били предприемани не от една отделна лодка, а от цяла флотилия подобни плавателни съдове. По този начин не само е можело да се пренасят повече товари, но и хората са могли да си оказват взаимно помощ в трудни ситуации.
