Автор: Проф. Владимир Чуков, арабист
Завръщането на Ислямска държава на терен в Сирия не е преувеличен факт. От състоянието на доскоро дълбоко разгромена терористична организация, спящите ислямистки клетки засилват операциите си. След дълго прекъсване международната коалиция чрез американските самолети започна от месец да нанася удари по позициите й заедно със сухопътната подкрепа на армията на кюрдите. Съвместни действия, характерни за миналата година. А бежанският лагер в източната част на Сирия на север от Ал Хаджим се оказа бастион на организацията. Там са концентрирани нейни бойци, но и джихадистите от Европа, които европейските страни не искат да приемат обратно. От около 70 000 човека само 11 000 са бежанците от Сирия и Ирак. Останалите са джихадисти, някои – със семействата си. Така лагерът се оказва неразбиваем бастион на Ислямска държава. САЩ предупредиха европейските си съюзници, че ако не подпомогнат с участие международната коалиция, „ще пуснат” терористите към Европа. Това е и една от причините най-вече Великобритания, Франция, Италия, някои балтийски и балкански държави да дадат такова съгласие. Информацията беше заявена след едно от заседанията на т.нар. малка антитерористична коалиция в Париж. САЩ я създадоха като коалиция на желаещите за участие с военен контингент в зоната за сигурност с дължина от 600 км по протежението на сирийско-турската граница.
Споразумението между Турция и САЩ за създаване на т.нар. санитарна зона е пряката причина за подпалване на военните действия в Идлиб между Турция, протурските уж умерени бунтовници, реално – от „Фронт Нусра”, от една страна, и войските на режима и руските военни. Русия и Сирия се почувстваха изолирани, защото това е сирийска територия и подпалиха военните действия от юг на север към позиции на турската армия. За пръв път преди дни сирийската армия обстрелва военни точки на турската с подкрепата на Русия, която даде за това зелена светлина, защото Анкара не се договори с нея, а с Вашингтон.
А защо се стигна до споразумението, което е не толкова военно-политическо, колкото геостратегическо? Турция в момента затъва икономически, вътрешнополитически, военностратегически и не може да се изправи срещу 2 големи държави като САЩ и Русия. И избра съюзника от НАТО, за да укроти ударите от санкциите на президента Тръмп, ако той беше наложил още такива, заради които м.г. турската лира направо колабира. Турция е и с променена вътрешнополитическа обстановка след успеха на опозицията в местните избори в Истанбул. Позицията към бежанците е вече силно негативна, а със западането на икономиката в мегаполиса те са над 2 млн., от които 500 000 са незаконно пребиваващи. В страната бежанците са общо 5 млн. Моторът на новото отношение към бежанците са именно кюрдите, които подкрепиха сегашния кмет на Истанбул – Екрем Имамоглу. Ердоган също подкрепя политиката на опозицията и обществените настроения, защото бежанският въпрос ще е от основните на предстоящите през 2023 г. президентски избори.
Досега при хайки на властите в Истанбул насила са изгонени почти 17 000 души и се очаква процесът да продължи. Това прави поведението на Ердоган от около 2 месеца насам спрямо Сирия много уязвимо и заради това той отиде на споразумение със САЩ, на което военностратегическите параметри все още не са уточнени. В декларация те се уговориха за съвместен щаб на турска територия за турско-американски операции, който ще организира съвместни патрули в зона с ширина от 5 км. Това ще е коридор на мира, което удовлетворява американците, защото се избягва турска военна операция, каквато се предвиждаше. В зоната ще се завръщат сирийските бежанци, макар да се завърнат 3,5 млн. души там е абсурдно. А кюрдите заявиха, че това са коридори на мира, а не територии на заселване и само коренното население трябва да се завръща, останалото да отива в териториите на режима.
Договорката между американци и турци ще се осъществи на няколко стъпки. Вече е договорена първата част от 150 км, която кюрдите вече напускат. Там ще администрират военни съвети. Отпадна претенцията на Анкара ширината на зоната да е 30–40 км. Турция не успя да гарантира свои хора в гражданските съвети на кюрдите. Всичко това е голяма победа както за кюрдите, така и за американците, защото става на сирийска територия в изолация на Башар Асад и на Москва. Позицията обаче, която обедини турците и американците, е че в тези територии не бива да се завръщат сирийските араби. Преди конфликта в Сирия се е считало, че кюрдите могат да контролират територии не повече от 7–8%, а днес те контролират 30%. И 80% от нефтените и газовите находища на Сирия са под техен контрол. Те контролират и трите най-големи язовира. В района се намира и житницата на страната – над 40% от зърното на Сирия. Така че кюрдите са икономически независими, а САЩ им гарантират военностратегическата независимост. Кюрдите създадоха за 5 г. де факто и държава в държавата в северозападната и североизточната част на Сирия по сирийско-турската граница, разбира се, без да е призната. А побеждавайки Ислямска държава, те завладяха и територии, които никога не са били техни. В тях има компоненти на държавността – части за народна защита, част от сирийските демократични сили, което е реално кюрдската армия от над 60 000 човека – добре натренирани и обучени, добре финансирани – конгломерат не само от кюрди, които американците обучават. В този район има 9 американски военни бази.
Всъщност в Сирия има нова ситуация. Меденият месец между Москва и Анкара приключи. И за пръв път сирийската армия обстрелва военни точки на турската армия, което е директен сблъсък с подкрепата на Москва. Договореното преди това в Сочи и Астана между Иран, Турция и Русия приключи. Трудно е да се прогнозират процесите, защото Анкара не може да се бори на два фронта. А Ердоган не е онзи, който управляваше Истанбул и Анкара. Той леко изостави своите проислямистки позиции и стана по-голям националист, защото неговите съюзници, ислямистите, имат вече по-голяма тежест. И защото самата опозиция, Национално-републиканската партия, е светска, но от членове – турски националисти. Те подкрепят Ердоган за експлоатацията на въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър и застанаха зад покупката на руските С 400. Опозицията се различава с управяващите основно в позицията по Сирия. Ердоган не загърбва ислямизма, но е силно зависим: от собствените си съюзници и от укрепналата опозиция. Тази ситуация силно влияе и върху позицията на Анкара в Сирия.
Усложнена е ситуацията в територията на провинция Идлиб, 90% окупирана от „Фронта Нусра”. Преди седмица „на косъм” се е разминал военновъздушен сблъсък между руски и турски самолети и свалянето на турски самолет. Американски експерти смятат, че Ислямска държава разполага с 18 000 бойци, а в касите си – с около 400 млн. долара. Лидерът й Багдади след раняването си е определил свой заместник, което също подсказва, че тя е далеч от момента да бъде победена, а в Ирак е още по-силна.
Регионът остава взривоопасен.Трудно е да се прогнозира дали зоната под окупация на Турция няма да се доближи до тази, контролирана от кюрди и американци, или ще продължава да настоява да е самостоятелна единица. В момента Асад контролира 60% от Сирия, подкрепен от Русия и Иран, 30% контролират кюрдите и САЩ и около 10 % са директно окупирани от Анкара. Турция ще се опита да турцизира тези територии и да засили бежанския поток от приютените сега от нея мигранти. От южните части на Идлиб, сега бомардирани, са напуснали на север около 40 000 души. Но задълбочаването на военните действия може да изтласка 600 000–700 000 нови бежанци към Турция. А тази седмица си подадоха оставките 5 турски генерали, двама от тях отговаряли за действията в Идлиб, несъгласни с методите на турската армия в Сирия. Новото в сирийския конфликт са директните военни сблъсъци. А конституционните реформи на Асад не се задават на хоризонта…
