Униформа на български армейски генерал с маршалска звезда се появи в онлайн аукцион на цена от 2499 долара. Продавачът е от София и е посочил, че мундирът е изключителна рядкост и „е бил носен”. Нека припомним, че званието „армейски генерал“ е най-високият мирновременен чин в Българската армия в периода 1945–1998 г. За целия период на съществуване на званието то е присвоявано само на шестима души – Вълко Червенков (1952), Иван Михайлов (1954), Петър Панчевски (1954), Добри Джуров (1978), Йордан Мутафчиев (1991) и Любен Петров (1993).
Казват, че всеки редник носи в раницата си маршалския жезъл. И това е напълно вярно, защото развитието на службата може така да се завърти, че един ден наистина един бивш редник да стане най-висшият военен у нас. Но да се върнем на маршалите от Българската армия.
Вълко Червенков става армейски генерал по право, докато е председател на Държавния комитет по отбрана през 1952–1953 г., но няма публични изяви с генералска униформа, писа неотдавна monitor.bg. От останалите пагони с 55-милиметрова петолъчка по примера на маршалите в СССР слагат само трима – Иван Михайлов, Добри Джуров и Йордан Мутафчиев, които са удостоени със специалното отличие „Маршалска звезда”.
Петър Панчевски и Любен Петров са четиризвездни армейски генерали, Панчевски обаче получава отличието „Маршалска звезда” от чисто злато с 25 рубина, когато вече не е на активна служба.
Михайлов и Джуров носят масленозелени официални куртки и единствено Йордан Мутафчиев, който става министър на отбраната в кабинетите на Андрей Луканов и Димитър Попов, след Добри Джуров, носи сива униформа, с маршалска звезда, макар и той да е армейски генерал.
Всъщност званието маршал се води военновременно, защото според тогавашните военни традиции, за да станеш маршал, трябва да си командвал повече от армия, а повече от армия е единствено група армии, и/или фронт, както е по традициите на съветската военна система.
България след 1944 г. приема съветските отличителни белези и копира почти напълно съветската военна система В същото време обаче ние нямаме фронт. Макар и страна, която все пак получава формален статут като държава, сражавала се във Втората световна война срещу Хитлеристка Германия – в т. нар. Втора фаза на войната от края на 1944 и през 1945 г., все пак България няма чак толкова високо командно ниво по време на бойните действия, за да претендира за командване на фронт. Както е известно, ние сме прикрепени към Трети Украински фронт.
Той е създаден на 20 октомври 1943 г. на основата на заповед на Ставката от 16 октомври 1943 г. чрез преименуване на Югоизточния фронт. Състои се от 1-ва гвардейска армия, 8-а гвардейска армия, 6-а, 12-та и 46-а армия и 17-а въздушна армия. По-късно включва 5-та ударна, 4-та и 9-та гвардейски армии, 26-та, 27-ма, 28-ма, 37-ма, петдесет и седма армия, Шеста гвардейска танкова армия и първа българска армия, втора българска армия и четвърта българска армия. Дунавската флотилия също е назначена към оперативния контрол на фронта. Това включва и 83-та морска пехотна бригада.
Така българските висши военни, които са участвали в сраженията и са командвали определени армии, съединения и крупни структури получават статута на командири от фронт което малко по-късно вече е признато за право за носене на маршалска звезда.
В бившия СССР е имало два вида маршали – единият е маршал на рода войска, а другият е маршал на СССР. Разликата е в пагоните. Маршалът на рода войска има на пагона само маршалска (голяма) везана звезда, без герба на СССР. Маршалът на СССР е по-висше звание и наред с маршалската звезда има и герба на СССР.
И все пак маршалската звезда у нас, която пак казваме, са носили на практика само трима високопоставени военни – Иван Михайлов, Добри Джуров и Йордан Мутафчиев, се смята за право единствено и само на министъра на отбраната. Той трябва да се отличава по някакъв начин по звание от останалите генерали в армията. По това време военният министър е генерал. За да бъде той на върха на военната пирамида, неговият пагон е с маршалска звезда, но званието му е армейски генерал. С една дума, когато има един министър на отбраната – армейски генерал с маршалска звезда, друг български генерал с такова звание и пагон не може да има в онези години.
