Димитър ИЛИЕВ
Разследването на убийство е като журналистиката – никога не знаеш предварително от коя трънка ще изскочи заекът. Но положеният неимоверен труд, изглежда, винаги се изплаща. Или поне така трябва да е според Библията.
Когато новината за намерени два човешки трупа, нарязани на части, поставени в три пластмасови бидона и потопени в езеро край софийското село Негован, плъзна, никой нямаше идея за какво става дума. Нито дали е мафиотско убийство на наркодилъри, или провалени контрабандисти, още по-малко пък изглеждаше да е битова история. Огледите на останките трудно можеха да кажат нещо за убийство, извършено в средата на юли. Полицаите имаха само дрехи на убитите и зъбния им статус и отначало даже трудно можеше да се установи полът на жертвите. Още по-странно беше, че нито една от жертвите не беше обявена за издирване от близките – оказа се, че единствената жена, която би могла да направи това, живее в Нигерия, била е в лоши отношения с убитите и не ги е чувала по телефона поне от два месеца.
Разследващите отначало са в шок, защото такъв прецедент не е имало. Започват да търсят източници в престъпния свят, но не откриват нищо. Започват да издирват в базата данни на НОИ кой не си е взел пенсията в последния месец. Там попадат на няколко души, оказва се, че една от тях е убитата жена. Но това става ясно впоследствие. Убитият мъж е получавал пенсията по банкова карта. Първоначално полицаите смятат, че това са мъж и жена на 44 и на 36 г., оказва се, че убитият мъж е на 75 г., а съпругата му е на 70. Първоначално полицаите се насочат към следата, че става дума за имотно престъпление и започват да ровят над 11 000 прехвърляния на имоти в последната половин година. Опитват се да направят възстановка на лицата на жертвите по остатъците, но и това не се получава – поне не толкова бързо. Решават да пуснат в медиите фотоси на дрехите на убитите, за да може някой да ги разпознае.
„Снимките свършиха работа, макар и много късно. Една седмица знаехме кои са извършителите, стигнахме до тях, но няколко дни не знаехме кои са евентуалните жертви. Нямаше подадени сигнали”, каза шефът на „Криминална полиция” в СДВР Ангел Бадънков.
В това време, много преди да разберат кои са жертвите, късметът чука на рамото на полицаите. На един от трите бидона убийците са забравили етикет с номер. Така те започват да издирват къде е произведен този бидон, кой ги продава и евентуално в кои магазини. Изглежда, бидоните не са от най-масовите, макар да са произведени в Румъния, и разследващите бързо разбират къде точно и кога са продадени точно 3 бели бидона. Разглеждат снимките на двамата от магазина, виждат от камерите на столичното видеонаблюдение, че се движат с бял автомобил, марката му и номера му. От него става ясно, че е на Пламен Шляпашки.
Започват да наблюдават цялото движение на автомобила и виждат как разхождат труповете из София и как тръгват край Малашевските гробища към Негован. Полицията следи двамата 6 дни, задържат ги едва в деня, когато стават ясни кои са жертвите. Докато ги следят, двамата убийци на няколко пъти отиват в блока на жертвите в столичния жк „Иван Вазов“, но нито веднъж не влизат в апартамента. Накрая разследващите решават да „натиснат копчето“ и задържат двамата в с. Джурово край Правец, където двамата извършват ремонтни дейности в частна къща. Психологическата съпротива на двамата е сломена бързо и до вечерта те разкриват къде са скрили пистолета и заглушителя, с който са застреляни двете жертви – треньора по борба Йордан Атанасов и съпругата му Мариана Атанасова.
„Убийство, разчленяване на телата, прибирането в три различни бидона, транспортирането до езерото, разхвърлянето на частите – с идеята животни да ги разнесат, всичко е планирано. Физическият извършител по самопризнанията е Пламен, той е застрелял и двете жертви в главата, а Георги е разкомплектовал телата”, разказа Бадънков пред бТВ.
Убийците са Георги Нанчев и Пламен Шляпашки, които от година и половина работели заедно по ремонти в столицата и околностите. 44-годишният Георги е лежал 4 пъти в затвора, познавал двамата убити от 15 г. и на няколко пъти е ремонтирал жилището им. Знаел, че Атанасови продали жилище и предполагал, че парите са в дома им, защото Йордан казвал често, че има много спестявания и от работата си в Саудитска Арабия, но никога не държал парите в банка, защото им нямал доверие.
По време на разпитите станало ясно, че заради надеждата, че ще намери пари в апартамента на Атанасови, Георги планирал убийството поне от година. В последно време работел с Пламен, а двамата мъже имали много силна връзка помежду си, твърдят криминалистите. Не е ясно колко силна е тази връзка и на какво се е основавала, но според МВР именно Пламен Шляпашки, а не „затворникът“ Георги убива с изстрели в главите двамата съпрузи. След това Георги разфасовал труповете. Двамата по-късно се опитали да измият банята с белина, но явно не са успели да скрият всички следи, защото разследващите разполагат с ДНК на двамата от банята. Има съмнения все пак, че Пламен се опитва да поеме вината на Георги. Затворникът взел от убитата Марияна гривна и огърлица и ги подарил на жена си.
Криминалистът казва, че по време на разследването е останал с впечатление, че заподозрените за тежкото престъпление имат много силна връзка помежду си: „Определено са в по-силна връзка, отколкото са само партньори в работата. Те денонощно са заедно, имаха силна връзка – от 24 часа 18 бяха заедно”, разказва разследващият. По думите му задържаните са проявили милост към кучето и не са го убили. Впоследствие отвели животното в съседен квартал. „За мен това е шок, как може да се смилиш над куче, а да посегнеш на две човешки същества”, заяви Бадънков.
Двамата остават за постоянно в ареста, реши съдът миналата неделя.
