Тук, на кораба, ме посрещнаха с много голямо внимание и подкрепа, като веднага ме „хвърлиха” на мисия. Това казва с усмивка старши лейтенант Пламена Пенчева. Тя е вахтен офицер по управление на фрегатата „Дръзки”. Когато стъпва на борда като млад офицер през 2017 г., корабът тъкмо тръгва на мисия. Така буквално дни, след като е завършила Морското училище, тя заминава на 40-дневно плаване.
Убедена е, че този летящ старт в службата й е помогнал да навлезе бързо и всеобхватно в задълженията си. Още повече че всички на борда я подкрепят и подпомагат. „Видях в реални ситуации как се развиват нещата, каква е организацията на живота на кораба. Едно е да научаваш всичко това на книга, от приказки, друго си е да го изживееш в действителност”, допълва момичето.Като вахтен офицер по управлението на кораба отговаря за навигационната безопасност по време на плаване. Отскоро, от празника на флота в началото на август, е старши лейтенант. „Много съм горда от себе си, че първата ми длъжност е на тази фрегата. Стартирам, мисля, много добре като вахтен офицер. Длъжността ми е за по-високо звание – до капитан-лейтенант. Хубавото е, че тук върша това, за което съм се обучавала. Пет години съм учила навигация и се занимавам с безопасността на кораба по време на плаване”, разказва Пламена.
Старши лейтенант Пенчева е вторият офицер, който за досегашните ми 14 г. служба във ВМС ми е направил изключително добро впечатление с това, как изпълнява задълженията си и реагира на ситуации, казва командирът на фрегатата „Дръзки” капитан втори ранг Стоян Христов. „Две години служба са малко. За много неща не е подготвена. Но чисто психологически, уравновесеността, с която подхожда към службата и към задълженията си я прави добър офицер, с перспективи и възможности за развитие”, категоричен е той.
В отговор на подкрепата от екипажа в началните стъпки в офицерския си път старши лейтенант Пенчева се стреми да даде всичко от себе си в името на общия успех. Но и може би, повлияна от взискателността на командирите си, е достатъчно самокритична. „Винаги може повече, може още неща да се научат. Никой не знае всичко”, казва тя. Но е сигурна, че за тези две години на „Дръзки” е научила много за службата благодарение на хората, които са й помогнали. Разказва, че техниката на кораба е доста остаряла, но неотдавна са монтирани електронни карти. Но въпреки това екипажът не изключва и традиционните методи на навигация – по хартиените карти. Двата варианта се поддържат успоредно. Понякога, когато някоя апаратура „забие”, се налага ситуацията да се овладява именно по хартиените карти. Старши лейтенант Пенчева казва, че владее дори най-първичния, предписмен начин на ориентация в пространството – по звездите. Това древно умение е придобила именно тук, на фрегатата. По думите й то е важно, макар че влиза в действие в ситуации, които рядко се случват. „Търся точно този тип знания, защото другите смятам, че съм ги усвоила в Морското училище, а тук на практика ги усъвършенствам. Но гледам да овладявам и нещата, които липсват, но са важни. Защото, когато съм вахтен офицер, целият кораб е на моя гръб, не отговарям само за себе си, а за всички”, обяснява старши лейтенант Пенчева.
Тя е от Балкана – родена във Велико Търново и отраснала в гр. Елена. Решението да стане моряк взела спонтанно, може би в романтичен порив към морето. Влияние оказала и нейната сестра, която тогава учела в Морското училище – също навигация, но цивилна специалност. „Винаги съм харесвала и съм уважавала хора с униформа. Може би това ме подтикна към тях и не съжалявам за избора си да съм военнослужещ”, признава момичето. А иначе нито имаме роднини по морето нито имаме роднини военни, нито имаме роднини моряци, просто ние двете сме първите, така решихме, допълва с усмивка. В момента сестра й работи в БМФ по морската си специалност. Подкрепяме се, разказваме си кой с какво се занимава, но съвети няма как да си даваме, тъй като работата ни е много различна, казва Пламена.
В свободното си време през лятото обича да ветроходства. Още от Морското училище плава заедно с колегите си с гребно-ветроходна лодка „Ял-6”. Неотдавна е участвала в състезание по военен морски многобой. Отборът на нашия дивизион зае трето място по ветроходство, казва с гордост. Извън службата обича да пътува до родния Балкан. Ходи на риба и дори засрамва мъжете със сполучливия си улов. Намира време и за йога. А когато е на кораба, в часовете за почивка се отдава на четене. В момента е на вълна психологически книги. Интересно ми е как разсъждават хората, какви са им действията, споделя момичето. Убедена е, че хората в армията не бива да бъдат разделяни на мъже и жени. „Да, мъжете са физически по-издръжливи, но тук физическата издръжливост не е водеща. На първо място е психическата издръжливост и това как реагира човек в дадени ситуации, защото имаме доста напрегнати моменти по време на мисии и учения. Смятам, че доста от жените дори са психически по-издръжливи от голяма част от мъжете”, изтъква старши лейтенант Пенчева. Би препоръчала на жените да дойдат в армията само ако имат желание. Насила хубост не става, трябва да имаш желание да служиш под пагон, казва тя. И обобщава: „Важното е да го искаш, да се стараеш и да успяваш”.
