Това лято съвсем случайно попаднах за повече от 2 седмици в столицата на Швейцария. Нямам предвид Берн, а лятната й столица, в която за около месец се превърна малкото градче Вевей, на брега на езерото „Леман“, известно у нас като Женевското. Така каза и изпълнителният директор на „Празника на винарите–2019“ Фредерик Хохл в посланието си към гостите: „Столицата на Швейцария през това лято категорично бе Вевей“.
Иначе Вевей си има своите забележителности, най-голямата и важната от които е централата на хранителния гигант „Нестле“. Почти всичко в икономиката на градчето, което гони 20 000 жители, е свързано с огромната стъклена сграда на брега на езерото, построена като отворена книга. Наоколо е домът с прекрасния парк, в който Чарли Чаплин прекарва последните си дни с многолюдното си семейство. В съседния Монтрьо, с когото са „залепени“ и свързани с тролейбус, е прословутият джазов фестивал и студиото за записи на Фреди Меркюри. Замъци, къщи, превърнати в музеи, обградени с прекрасни зелени градини и паркове, толкова много известни хора са прекарали живота си наблизо – или са родени, или са живеели, или са посрещнали смъртта си.
Вевей няма славата на Женева или Лозана но като всички населени места около езерото, независимо дали са от южната, френска страна, или на северния, швейцарския бряг, си има своето очарование. И своите символи, пренесени през вековете до днес, запазвайки през десетилетията и превратностите на времето характера си на основни репери на идентичността на местните хора. Такъв е празникът на винарите от района. Да го кажем така: на винопроизводителите от селата около езерото, а и малко по-навътре в сушата, докъм Сион. Не съм сигурен, но този традиционен занаят – производството на вино, май се простира дотам, докъдето се говори френски в многоезикова Швейцария. Прословутите терасирани скатове с лозя са характерна гледка по пътя покрай Леман от Женева, през Лозана и Вевей до Сион. И през 22 г.(!) лозарите от целия крайезерен район и долината около него се събират на своя празник във Вевей, носейки със себе си колорита на мястото, където живеят и работят, независимо дали това е спокойният бряг на Леман, или са високопланинските пасища с кравите, които познаваме от толкова снимки и фирми.
Празникът на винарите си има своята история, своя митология и своите герои. Преди някакви си 2 века и 22 години, през 1797 г., на пазарния площад в тогавашното село Вевей се събрали за първи път хората от околните кантони, които се занимават с производството на вина. Тогава за първи път била издигната естрада, на която в присъствието на гостите от околността се дало и първото представление, посветено на лозята, на виното и на хората, които го произвеждат. Разбира се, всичко това било свързано и с предлагането на вино от различните сортове и от различните райони. Празникът бил заявка за важността на лозарството в живота на местните хора и за тяхната естествена и дълбока връзка със земята и обработката й. И още нещо, което е традиция и до днес – още от 1797 г. до днес се избират най-добрите винари, които получават заслужено признание за своя труд и за резултата от него. Те са, така да се каже, патроните на празника и неговите символи.
Вторият празник по стечение на историческите обстоятелства и възникналите трудности се състоял през 1819 г., точно 22 г. след началото. Така решили да превърнат тази пауза от 22 г. в рамката, в която винопроизводителите да се събират във Вевей, да отчитат своите постижения или проблеми, да се повеселят. Като за целта били изградени и съответните ръководни структури, всички на доброволна основа. А на този втори Празник на винарите за първи път в представения спектакъл взели участие и… крави. Те са вторият, може би дори първият общонационален фетиш, на който се кланят швейцарците. И от тогава досега през всичките единайсет празника в тях участват благородните животни… И този път в спектакъла на 12-ия Празник кравите бяха сред основните участници. Как може без тях, особено когато идеята на авторите беше да представят историята на Швейцария с нейното разнообразие – културно, етническо, фолклорно, езиково. На стотина метра от изградената в продължение на 6 месеца специално за празника сглобяема арена, където се представяше спектакълът (дневно и вечерно представление), в двора на една детска площадка близо до брега, беше изграден специален обор за кравите артисти. Като една от атракциите беше възможността да подадеш свитък сено на всяка една от тях, които кротко и чинно подредени си стояха под покрива. Малко по-встрани бе и навесът за коне, които също взеха участие в представлението, както и едно стадо от планински кози с остри и дълго рогове. Май, че и без тях представата за Швейцария няма да е пълна.
Всъщност сега традицията за разлика от 22 г. между празниците, наложена и спазвана само между първите 2 г., но и от 1955 г. насам бе нарушена. Във Вевей говореха, че местните власти се опасявали, че след 2 г., през 2021 г., те няма да са по местата си, та решили да съкратят срока на 20 г… Но какво значение има това на фона на празничното настроение, на ентусиазма на хилядите доброволци, които в продължение на 6 месеца, дори и повече, са шили костюмите си от различните епохи от историята на страната или редовно са участвали в репетициите за спектакъла, или са се поставили в услуга на организаторите за посрещане на гостите. Нищо от прословутата швейцарска пресметливост, пестеливост или дори стиснатост, когато става дума за брилянтната организация и дисциплина, в която просто не можеш да се почувстваш притеснен или разтревожен, че няма как да се прибереш след полунощ от Вевей до твоя град или село. Швейцарските железници са насреща, извънредните влакове са на гарата, разписанията са променени и допълнени за пътуване през цялата нощ, обслужването е като в нормални дни. Никой не е изоставен, никой не е пренебрегнат, каквото и да струва това.
Още много ми се иска да разкажа за Празника на винарите във Вевей. Например за сглобяемата арена с 20 000 места, колкото са и жителите на града, за 5500-те участници в спектакъла на доброволна основа, за 6030-те часа работа за изпълнение на декорите, за рекордните над 1 млн. посетители през 25-те дни от 18 юли до 11 август, за изпитите рекордни над 500 000 бутилки от различни марки и сортове вина, за реда и чистота, за 20-те дефилета на участниците от околните кантони в центъра на града. Във всеки случай, ако някой ми каже, че швейцарците са „сухи“, несговорчиви и студени, ще му кажа, че не е прав. Тези, които видяхме във Вевей, нямат нищо общо с тази представа. За тях виното е не само наслада, но и общност, която ги събира и ги сплотява около тяхната идентичност, независимо дали са родени, или са намерили своето препитание и перспектива там.
