Пол-Анри Чарлз Спаак е белгийски политик, дипломат и държавник. Той е една от най-влиятелните фигури в европейското и евроатлантическото пространство след Втората световна война. Заедно с Робер Шуман и Жан Моне Спаак участва във формирането на институциите, които стават основа на Европейския съюз. Спаак е от стара белгийска фамилия. На младини е известен като запален тенисист и добър адвокат.
Влиза в политиката през 1932 г. като член на Белгийската социалистическа партия. През 1935 г. получава първото си министерско назначение, а през 1938–1939 г. е министър-председател на Белгия. По време на Втората световна война е министър на външните работи в правителството в изгнание. Още два пъти е министър-председател на Белгия и външен министър на страната между 1939 и 1966 г. Спаак обича многостранната политика. Той е известен привърженик на международното сътрудничество. През 1945 г. е избран да председателства първата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации.
Той е известен привърженик на колективната сигурност
Категоричен привърженик на европейската интеграция, Спаак започва със създаването на митническия съюз между държавите от Бенелюкс – Белгия, Холандия и Люксембург, през 1944 г. Той е първият председател на Консултативната асамблея на Съвета на Европа между 1949 и 1950 г. и първият председател на Европейската общност за въглищата и стоманата между 1952 и 1954 г.
През 1955 г. е назначен начело на т. нар. „Комитет Спаак“, който трябва да проучи възможностите за създаването на общ европейски пазар и тези проучвания изиграват основна роля в подготовката на Римските договори от 1957 г., чрез които е създадена Европейската икономическа общност (ЕИО). Същата година получава наградата „Карл Велики“, а през 1957 г. е избран за втория генерален секретар на НАТО, до 1961 г. „Карл Велики“ е международна награда за заслуги в обединението на Европа, на гр. Аахен, Германия.
Спаак е роден на 25 януари 1899 г. в Белгия в знатно белгийско семейство, което се преселва през 17 век от Швеция. Дядо му по майчина линия Пол Янсен е виден член на Либералната партия, майка му Мари Янсен е социалистка и първата жена, член на белгийския Сенат. Баща му – Пол Спаак, е известен поет и драматург. Спаак и съпругата му Маргьорит Малевес имат две деца. Дъщеря му Антоанета е първата белгийка, която ръководи политическа партия, а синът му Фернан е дипломат. В рода си Спаак е заобиколен от политици, писатели, журналисти, художници и поети.
След 1944 г. Спаак става твърд привърженик на регионалното сътрудничество и колективната сигурност. През 1955 г. Конференцията на европейските лидери в Месина, Италия, го назначава за председател на подготвителен комитет („Комитетът Спаак“), натоварен със задачата да подготви доклад за създаването на общ европейски пазар. Документът е наречен „Докладът на Спаак“ и се превръща в крайъгълен камък на Междуправителствената конференция за общия пазар и Евроатом във Вал Дюшес през 1956 г. Тя довежда до подписването на Римските договори за създаването на ЕИО и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Така ролята на Спаак в създаването на ЕИО му отрежда достойно място сред бащите – основатели на Европейския съюз.
През 1956 г. Северноатлантическият съвет избира Спаак за втори генерален секретар на организацията след лорд Исмай. Той заема този пост от 1957 г. до 1961 г., когато е наследен от холандеца Дирк Щикер.
През цялото време Спаак се кара с френския президент Шарл дьо Гол. Той публично го атакува, като го обвинява в несправедливо и неразумно блокиране на напредъка на НАТО, както и че не полага усилия за европейската и атлантическата интеграция. Този конфликт вероятно идва от това, че дьо Гол е безкомпромисен, когато става дума за френския суверенитет. Френският президент се отнася с недоверие към САЩ и смята Великобритания за американска марионетка. Дьо Гол например настоява за развитие на френски ядрени способности.
Въпреки всички усилия на Спаак и умелото използване на целия дипломатически арсенал големите играчи в НАТО, като че ли не са негова страна и през 1961 г. той подава оставка. Когато през 1962 г. Франция под натиска на Дьо Гол се опитва да блокира влизането на Великобритания в европейските общности и да подкопае наднационалната им основа с „Плана Фуше“, Спаак заедно с Джоузеф Лунс от Холандия разобличава това намерение. „Планът Фуше“ на практика е безсмислена алтернатива на обединението на Европа, създаден от някой си Фуше, посланик на Франция в Дания. Планът предвижда създаване на „Съюз на държавите“, в който да участват САЩ, Великобритания и Франция. В целия замисъл прозира интересът на французите. И той се проваля, защото не среща никаква подкрепа от останалите държави в Европа.
Спаак е известен още и с това, че е твърд защитник на независимостта на Европейската комисия. Той категорично заявява, че „Европа на утрешния ден трябва да бъде наднационална Европа“. Като признание за големите му заслуги при изграждането на обединена Европа на негово име е кръстена първата сграда на Европейския парламент в Брюксел. На 21 февруари 1961 г. Спаак получава от американския президент Джон Кенеди „Медала на свободата”.
Когато Франция се оттегля през 1966 г. от интегрираните военни структури на НАТО, Спаак изиграва ключова роля при вземането на решението Белгия да стане новият домакин на Алианса.
Спаак иска икономическа функция за организацията
Пол-Анри Спаак е наречен „Мистър Европа“ заради огромното влияние, което има върху европейската политика и създаването на Европейската икономическа общност. Като представител на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации той е добре запознат с международните въпроси. На 4 април 1949 г. в САЩ подписва от името на Белгия и Северно-атлантическия договор. За Спаак казват, че е завършен оратор и плодовит писател. Член е на Белгийската кралска академия за френски език и литература.
Речта му пред Общото събрание на ООН през септември 1948 г. се цитира и днес. В тази реч той разбулва мистерията на тогавашната съветска политика. Спаак е публикувал много статии, есета и речи. А на десетгодишнината на НАТО издава книгата „Защо НАТО? 1949–1959 г.“.
Освен да играе тенис, Спаак обича да гледа и футболни мачове. Освен това е известен чаровник и ценител на добрата храна.
Както днес е модерно да се казва – човек с харизма. Освен това неговите съвременници знаят прекрасно, че той умее да убеждава и да отстоява убежденията си. Тъй като е добре запознат с проблемите на Атлантическия океан, Спаак е убеден, че това, което днес наричаме трансатлантическо сътрудничество, трябва да се засилва. Трябва да се разширяват и консултациите и сътрудничеството вътре в самия Алианс. Той е сигурен, че дебатът и обсъждането на най-чувствителните въпроси в рамките на НАТО са от решаващо значение за организацията и не се стеснява да излага откровено мнението си. Вторият генерален секретар на НАТО има визия и за атлантическата общност с глобален икономически обхват. Затова настоява и за икономическа функция на Алианса.
