Председателката на Специализираната прокуратура в Скопие бе освободена, повдигнатите от нея дела отиват в Основното обвинение, а тяхната съдба е част от условията за това Северна Македония да получи дата за преговори за членство в ЕС през октомври
Всичко свърши.
Един ден преди срокът на оставката на председателката на Специализираната прокуратура Катица Янева да изтече, парламентът в Скопие я освободи от длъжността. За освобождаването на Янева гласуваха единодушно присъстващите в залата 102 от общо 120 депутати от всички партии. Поради важността на това решение на Събранието бе приложено и т. нар. Бадентерово правило, според което, когато става въпрос за законопроект, в който са засегнати основни права на етническите общности в страната, мнозинството от тях в парламента също трябва да даде подкрепата си. В случая и то бе изпълнено – 27 от депутатите, които не са представители на партиите на мнозинството, подкрепиха уволнението на Янева – 20 пратеници албанци и седем от другите етнически общности. Така че парламентарната процедура е чиста и законна, Катица Янева вече не е председател на Специализираната прокуратура, нещо повече, тя посрещна своето уволнение от следствения арест край Скопие, където е задържана с обвинение за участие в делото „Рекет“. Вината й не е все още напълно доказана, но общото мнение на всички парламентарно представени политически сили е, че тя повече
няма професионален
и морален кредит
за да ръководи това звено. Нейната звезда, изгряла неочаквано и силно на македонското правосъдно небе, угасна така, както и изгря. Заедно с нея си отиват и членовете на екипа й прокурори, които най-вероятно ще се върнат по местата, от които отидоха в Специализираната, превръщайки се в медийни звезди, но и в надежда за македонците, че справедливостта ще бъде възстановена и Северна Македония наистина ще се превърне в правова държава. Според закона дванайсетте обвинители, оприличавани в някакъв момент дори на „12-те апостоли“, не могат да бъдат на работа повече от председателката на Специализираната.
Случаят с оставката и с последвалия арест на Янева ускори и без това крайно належащото решение за по-нататъшната съдба на Специализираната прокуратура. Това просто се оказа катализаторът на процесите, с които управляващите и опозицията трябва да решат къде е мястото на всички дела, които „специалните“ прокурори повдигнаха през четирите години на съществуването на Специализираната. Преобладаващото мнение, което най-вероятно ще бъде оформено и в закон в парламента е, че досегашното специализирано обвинение трябва да се влее в Основната прокуратура на страната.
Но от тук нататък мненията между властите и опозицията май се разделят – управляващите настояват работата по повдигнатите вече обвинения и делата по тях да продължи, може би от същите колеги на Янева от Специализираната, може би от други прокурори. Опозицията обаче иска всички дела да бъдат спрени, обвиненията да бъдат свалени, дори се подхвърля, че вече произнесената присъда от две години затвор на бившия лидер на ВМРО–ДПМНЕ и премиер Никола Груевски да бъде отменена. Един вид да му бъде дадена амнистия и той да има възможност да избере дали да се върне в Северна Македония при семейството си, или да продължи живота си на луксозен беглец под патронажа на унгарския премиер Виктор Орбан в Будапеща.
Битката за бъдещето на Специализираната, която очевидно вече няма да се нарича така, е титанична, дори отлаганата дълго, но все пак проведена среща между премиера Зоран Заев и лидера на опозицията Християн Мицковски не хвърли повече светлина върху изхода й. Срещата се спъна тъкмо по въпроса за делата и дали – в крайна сметка някакъв изход ще се намери, все още не е напълно ясно. В крайна сметка, получи се някакъв съвременен вариант на библейското „срещнаха се и не се познаха“, въпреки че и Заев, и Мицковски предварително познаваха отлично позициите – своите и на противника, та да трябва продължително и напоително да ги представят. Ултимативният тон на опозиционера – или прекратявате делата и амнистирате обвинените и осъдените по тях, или няма наша подкрепа на Закона за прокуратурата, очевидно не намери позитивен прием у премиера, но пък създаде достатъчно нервна атмосфера, при която диалогът да завърши, преди да е започнал.
Тук е моментът, драги читатели, да ме запитате – ама защо ни разказвате тези неща, те до голяма степен са познати, пък и в предишните текстове на това същото това място прогнозирахте точно такова развитие. Давам си сметка за всичко това, но реших да се върна на тази тема заради едно изказване на министъра на външните работи на Северна Македония Никола Димитров. Той се върна от няколкодневна обиколка последователно в Париж, Брюксел и Берлин, откъдето занесе в Скопие голяма доза оптимизъм за това, че Скопие през октомври ще получи дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. Прави впечатление известната промяна на позицията на Франция, която според Димитров давала надежда за малка, но съществена промяна в твърдата й досега линия по старта на преговорите със Скопие. Ако Париж отстъпва, защо това да не направят и другите, имайки предвид нарастващото влияние на Емануел Макрон при вземане на решенията в Брюксел.
Оптимизъм, оптимизъм, колко това да е оптимизъм, се пита човек, след като се запознае с умерената позиция на Никола Димитров, след като съвсем открито той заяви, че „домашното“, което в трите европейски столици му поръчали и което управляващите трябва да приготвят до октомври, е тъкмо
приемането на Закона
за прокуратурата
Димитров обаче предупреждава за впечатлението, което е останало у него, че „не всеки закон може да свърши работа“ по изпълнение на „домашната работа“. Сред страните – членки на ЕС, имало и такива, които вече са очертали своите „червени линии“, според които делата и разследванията, започнати от вече несъществуващата Специализирана прокуратура, в никакъв случай не трябва да се изгубят или тяхното значение да се минимизира по пътя от едната към другата институция – от Специализираната към Основното обвинение.
Други предупредили да не се допускат случаи на „скрита амнистия“ за някои от обвинените, каквито примери имаше по време на режима на Никола Груевски. А също така – обърнете внимание! – да не бъдат политиката и политиците тези, които да посочват и поръчват кой да се преследва наказателно, а това да бъде само правосъдната система. Както се вижда, става дума за елементи от правовата държава, което като цяло е най-актуалното и основно изискване към властите в Скопие да получат това заветно „Да“ за начало на преговори за членство. Е, Димитров дава надежда, че то може да се случи, но само при условие че „ние сме много точни през следващите дни и седмици“ и че „ясно казваме докъде сме стигнали и какво сме направили“.
Това, от една страна. От друга, в Скопие са наясно, че от тук нататък в този месец, който остава до решението на Брюксел за начало на преговори, всяка крачка и на управляващи, и на опозиция ще бъде следена през фокуса на много чувствителна лупа. Няма как да бъде иначе.
Послушната
правосъдната система
една от най-големите язви по време на режима на унгарския беглец Никола Груевски, която той ползваше като бухалка срещу своите противници и при всички възможни случаи, е напът да бъде разградена и реформирана.
Някак си естествено това се превърна в основната политическа задача на всяка власт, която щеше да замени Груевски и неговото „фамилно“ управление. В нея се фокусираха всички други проблеми, които Северна Македония трябва да изчисти за да продължи по пътя на европейската интеграция. Атлантическата вече е почти сигурна – в началото на декември в Лондон, на Съвета на НАТО, вероятно и това ще стане, макар че вече чувам и гласове за прехвърлянето му за идната година. Вероятно ще дойде и време, когато трезво и спокойно да се оцени приносът на Специализираната прокуратура за дълбоката промяна в правосъдието на Северна Македония, но сега, о, сега, нейната председателка Катица Янева е в следствения арест в ромския квартал на Скопие „Шуто Оризари”, прокурорите от екипа й, обожавани и въздигани на пиедестал през изминалите четири години, се връщат обратно в основната прокуратура, откъдето са дошли, а съдбата на делата, които започнаха и които трябваше да разчистят голямата корупция по върховете на режима на Никола Груевски и да върнат правдата и справедливостта, са някъде по пътя от Специализираната до Основното обвинение.
Нищо работа – в Скопие разстоянията между институциите са смешно малки, все пак това не е Париж или Берлин, но пък понякога тъкмо най-кратките пътища се оказват най-дълги…
