Едва ли е възможно да съществува пристанище за кораби насред пустинята. Разбира се, че не, но такова има във вече бившето Аралско море. Това е било четвъртото най-голямо езеро в света, където е кипял живот и са се добивали промишлени количества риба. На това място е имало повече от 1000 острова, а по времето на Студената война тук се е намирала специална военна база за изпитване на биологични оръжия. На остров Възраждане въпросната база се е наричала Бархан и тук са се правили опити върху коне, маймуни, магарета, овце, морски свинчета и мишки с бактерии на антракс, чума, ку-треска, бруцелоза, туларемия, тиф, ботулин и др. Хиляди учени и военни са работили по тези места.
От 2001 г. обаче островът вече е полуостров, достъпът до сушата е свободен, а базата е изоставена. Днес Аралско море е определяно като едно от най-отровните места на Земята, защото по дъното му са се утаили различни отрови, пестициди и наноси, които при вятър, а той тук никак не е рядкост, се разнасят и причиняват редица тежки заболявания, малформации и дихателни проблеми. В същото време обаче онова, което се намира в бившата военна база, или пък онова, което се е пропило в почвата под нея, също създава известни опасения у хората.
Т
е се притесняват, че при високите температури през лятото гризачи, които са устойчиви на подобни отрови, биха могли да ги разнесат чрез изпражнения и по козината си и така да се сложи началото на невероятна болестна пандемия, която да отнеме множество човешки животи. Не са една и две такива бивши бази, дори не само в бившия СССР, където са се съхранявали отрови и химикали за различни видове оръжия. Аралско море обаче е било едно от наистина райските кътчета на Земята, които впоследствие се превръщат в истински ад.
През 60-те години на 20 век съветските учени лансират мащабен план за преустройството на централноазиатските степи. Според него в района трябва да се отглеждат култури като ориз, плодове, зърнени, но най-вече памук – абсолютно нетипично растение за този твърде сух район. Властите тогава обаче са силно амбицирани и гордо се заемат със задачата да преобразят природата. За целта водите на двете основни реки, захранващи езерото море – Амударя и Сърдаря, се отвеждат настрани. Това са близо 90% от водите, вливащи се в Аралско море. В резултат – пустинята започва да процъфтява, а морето постепенно да изчезва, до степен да се свие до 10% от предишната си площ.
Днес скелетите на старите рибарски кораби напомнят за някогашното море и създават сюрреалистичната картина на кораби в пясъците на пустиня. Заплахите, които крие обаче това вече бивше море, са напълно реални.
