Има градове в света, които са тайни или затворени. Те са създадени за определени цели, обикновено военни, като получават статута си за точно определени задачи. Повечето от тях са на територията на бившия СССР, но не само там има такива. Тайни зони има и в САЩ, по времето на Хитлер в Германия, а сега и в Северна Корея, където впрочем почти всичко е тайно.
Преди години под сурдинка се говореше за градовете фантоми в СССР, където хората имали всичко, от което се нуждаят, но нямали правото да напускат населеното място. Там работели, там харчели парите си, там почивали, там живеели, там и умирали.
Тези хора според градските легенди не са били лишени от нищо и ако останалите граждани на СССР са живели в недоимък, те са имали наистина всичко по разбиранията за това в онези години. Един такъв град е Железногорск. Днес той е град в Русия, административен център на Железногорски район, Курска област. Населението на града към 1 януари 2018 г. е 100 740 души. Някога обаче градът не е имал име, разполагал е само с един номер – „Пощенска кутия №26“. Това е всичко, което се е знаело за този район, за града, за населението, за живота в него – само „Пощенска кутия № 26“. Ако човек поиска да пише на някого там, който е отишъл да работи след създаването на „тайната“, контактът е бил строго контролиран. Така се пазеха тайните на онова време, така се представяха и реалностите – със шифър, закодирано, без имена, без адрес, без упътване, без магистрала, без знаци, без каквито и да било белези за живот и специфика на работата там.
Железногорск, или „Пощенска кутия № 26“ е всъщност тайният град, където са получавали и обработвали българския уран. Уранът, който е бил добиван у нас, се твърди, че е един от най-чистите и това го прави един от най-търсените тогава. Публична тайна е, че дефилето край Бухово, недалеч от София, беше изпълнено някога с всякакви машинарии, които се твърдеше, че се ползват за добив на уран. Дали е така, или не – няма как да сме категорични, едно обаче е сигурно. Този уран дали от Бухово, или от Родопите, е бил преработван и обработван именно там – в „Пощенска кутия № 26“.
Така твърдят днес хора, които са живели в този таен град и които вече живеят в България. За тях някога страната ни е била само някакво далечно въжделение. Те са чували, че тук има приказно красиво море, величествени планини, добри хора и… уран.
Железногорск се намира на 220 м надморска височина, на 90 км северозападно от гр. Курск. Дори и днес информацията за града, който никак не е малък, особено за мащабите на България днес, няма. Ако пък има, тя е твърде оскъдна, защото градът е с много кратка история, а и заради тайните, в които е бил забулен. Само хората, които са живели там, могат да разказват за живота си. Те обаче имат опасения за това. Железногорск сякаш и днес все още е таен град. Да, дотам има път, има го вече и на картата на съвременна Русия, но все още сякаш тайните тегнат над населението, тайните за това какво са работили хората там, как са живели и как е отпаднала необходимостта от тази мистика около този град призрак в някогашния СССР.
