Журналисти от България и Северна Македония споделяха идеи как да затоплят още повече отношенията между хората от двете страни на границата
Послание за строго осъждане на езика на омразата и за силна подкрепа в борбата против фалшивите новини изпратиха журналисти от България и от Република Северна Македония от първия „Уикенд за диалог: журналистите против предразсъдъците”, който се проведе от 20 до 22 септември в Охрид. Той бе организиран от Сдружението за промоция на диалога, толерантността и правата на човека „Медиум“ от Скопие с финансовата подкрепа на посолството на Република България там.
Общото заключение на този пръв „Уикенд на диалог“ беше, че сега най-важно е да се развие сътрудничеството между журналистите от двете държави по начин, който да дава възможност за проверка на информацията като изискване на професионалните стандарти. Участниците се договориха да установят по-тясно сътрудничество, от което постепенно да се изгради мрежа на професионални журналисти, които да работят за ограничаване на негативните емоции при изпълнението на професионалните задължения и блокиране на фалшивите новини. Първа стъпка бе формирането на група за бърза комуникация, чрез която журналистите от двете страни ще могат двустранно да проверяват информациите, излъчвани или публикувани в тях, с цел да се стопира дезинформацията, както и да се проверяват източниците на информацията като начин да се предотврати излъчването на фалшиви новини.
Журналистите бяха единодушни, че са необходими по-чести подобни срещи, най-малко два пъти годишно с включване и на други журналисти от двете страни. Българските колеги изразиха готовност да са домакини на втория „Уикенд на диалога” у нас. Инициативата бе подкрепена и от министъра за комуникация, откритост и транспарентност Роберт Поповски, както и от посланика ни в Скопие Ангел Ангелов.
…Когато през пролетта колегата от Скопие Мариян Николовски ми се обади да поговорим за идеята за среща при тях на български и македонски журналисти, не бях много въодушевен. Въпреки че темите, по които щял да се фокусира дебатът, са едни от най-модерните сега – езикът на омразата и битката против фалшивите новини. Всяка професионална аудитория и всяка дискусия между колеги задължително трябва да ги включва, най-малкото, защото за модерното новинарство те са като африканската чума по свинете, която ни връхлита отнякъде…
Два месеца преди това Мариян беше в София като участник в групата, организирана от бившия министър на отбраната и бивш премиер проф. д-р Владо Бучковски за инициативата „София–Скопие: диалози за бъдещето”. Домакин бе Македонският научен институт, а идеята бе интелектуалци от двете държави спокойно, открито и откровено да си говорят какво биха могли да направят, за да придадат устойчивост на позитивните процеси в отношенията между България и Северна Македония. Тогава в неформалните разговори бях изненадан от познанията на Мариян по историята на Охридската архиепископия, но в стремежа ни да не нарушим крехкото доверие между тяхната група интелектуалци и нашата, което почна да се създава, не се задълбахме много в спорове. После при среща с посланика ни в Скопие Ангел Ангелов разбрах, че сдружението „Медиум” за развитието на диалога, толерантността и правата на човека, в което членуват македонски журналисти, е спечелило конкурса на Посолството ни за финансиране на проект за среща на журналисти от двете страни с цел обмен на опит и на идеи за повече доверие, взаимно разбиране и спазване на професионалните стандарти при работата ни по теми, свързани с отношенията между София и Скопие.
То и преди 4–5 г. правихме опит за такава среща ходихме в Скопие, видяхме се с колеги, приказвахме си формално и не чак толкова формално, дори решения се взеха – двете обществени телевизии – БНТ и МТВ, да подпишат договори със сдруженията на кабелните оператори в другата страна, че предоставят безплатно сателитните си програми за включване в пакетите си. Даже съответни договори бяха подписани – Верчето Анкова ходи в Охрид, Мариян Цветковски от МТВ – в София, туриха си парафите и свършиха своята част от делото. Друг е въпросът, че въпреки подписаните договори повечето кабелни оператори в Северна Македония все още се страхуват да включват БНТ – Свят в своите пакети, а и не съм чул някой от нашите, българските, да прави предложение с МТВ. Но прави чест на организаторите тогава, че бяха събрали силен състав от техни журналисти, с които откровено си говорихме за проблемите и трудностите пред нашата обща работа. Не забравяйте, това беше по времето на режима на Груевски, когато вече се усещаше неговият край, но да говориш публично за него не беше чак толкова безопасно… Договорихме се за ответна среща у нас, но не се получи нищо. При едно негово идване в София, след време, седнахме на кафе с най-активния от македонската група журналисти – ветеранът на македонското новинарство Александър Чомовски–Чом. И със съжаление констатирахме, че в ролята, която сме искали да изиграем – журналистите да сме пред политиците в идеята за подобряването на връзките между двете държави, те вече са ни изпреварили.
Беше дошло времето на Заев и Борисов
Ние с Чом сме от една генерация, която вече си отива. Мариян Николовски е от по-младата, която може да направи повече от нас за сближаването на хората от двете страни на границата. Затова, когато се видяхме през пролетта и той ме помоли да му предложа имена на колеги, които да се включат в професионален дебат по темите за езика на омразата и за фалшивите новини, се зарадвах. Познавам колегите, които работят по Македония, та му предложих списък с „тежка артилерия”, но и с журналисти от „терена”. Някои приеха, други – не, трети пък просто имаха ангажименти. Сега, когато всичко приключи, си мисля, че стана хубава група и че не бива да се притеснявам за приемствеността в журналистиката ни по голямата тема „Македония”.
И когато в Охрид през изминалия уикенд се събрахме, в няколко панела и в много неформални срещи говорихме за професията ни, за нейните стандарти, които напоследък все забравяме, за отговорността ни като хора, които познаваме чувствителността по темата „София–Скопие”, за нуждата да се познаваме повече, но и да си помагаме
когато се търси истината. Признахме си, че все още има предразсъдъци, наслоявани умишлено в миналото, които пречат да си имаме повече доверие и че не бива да се доверяваме на информации от типа: „Българка счупи крило на лебед в Охридското езеро, за да си направи селфи с него”… Младата ни колежка Бояна Димитриевска от Пресингтв.мк на няколко пъти посочи този пример на фалшива новина, но етнически и национално преднамерена, защото акцентът се поставя на „българка”, която после се оказва албанка, а и лебедът си плува в езерото все още. Или пък Ангел Петров от софийския „Дневник”, за когото и премълчана дори малка част от новината, може да се тълкува като фалшива. Разговаряхме и за ролята на политиците, и на институциите в създаването на фалшиви новини, които медиите понякога по различни причини предлагат на пазара безкритично и без редакция.
В крайна сметка стигнахме до извода, че проблемите на професията ни и там, и тук са или еднакви, или сходни. И че вместо като пинг-понг да си прехвърляме обвинения едни на други по различни теми, е по-добре да ги обсъждаме, а и да си помагаме да предлагаме честна и вярна информация на своите читатели, зрители или слушатели. Един телефон до колегата от София или от Скопие – и работата става. Толкова е просто в света на Мрежата, че ми е чудно как досега не сме го правили.
Договорихме разни практични неща, което е и смисълът на срещата. Разходихме се още веднъж по Охрид, отскочихме до „Свети Наум”, а на връщане и до Бигорския манастир. Някога може да разкажа за срещите ни там. Попяхме здраво, в това число и песни, за които в Титова Югославия пращаха зад решетките.
А ако искате да видите и клипове от всичко това, намерете във фейсбук „Викенд на диалог” и всичко ще ви стане ясно.
