Себастиао Салгадо е бразилски социален и документален фотограф и фотожурналист. За фотографските си проекти Салгадо е посетил повече от 100 страни. Посланик е на добра воля на УНИЦЕФ. Отличен е с титлата „Чуждестранен почетен член на Американската академия за изкуства и науки” през 1992 г., а през 1993 г. получава почетно членство и „Медал за стогодишнината на Кралското фотографско общество”. През 1998 г. е удостоен с „Наградата на принца на Астурия”.
На живота и делото на Себастиао Салгадо е посветен филмът „Солта на земята“, режисиран от Вим Вендерс, и от сина на Себастиао Жулиано Рибейро Салгадо.
Салгадо е роден на 8 февруари 1944 г. в Айморес, щата Минас Жерайс, Бразилия. Завършва висшето си образование през 1967 г. в университета в Сао Паулу в Бразилия, където по настояване на баща си записва да учи икономика. След това започва работа като икономист за Международната кафеена организация (International Coffee Organization), която често изисква пътувания до Африка на мисии към Световната банка, например в Нигер и Руанда. Тогава за първи път Салгадо започва сериозно да се занимава с фотография, осъзнавайки каква голяма роля за социалната и икономическата промяна може да има фотографската камера. Решава да изостави кариерата си на икономист и през 1973 г. се отдава изцяло на фотографията, първоначално, работейки по новинарски задачи, а впоследствие постепенно, обръщайки се все повече към документалната журналистика.
През 1979 г. Себастиао постъпва в международното фотографско творческо обединение Magnum Photos, където работи през следващите 15 г. Наред с много други репортажи от няколко различни страни през 1984 г. той приключва работата си по темата за индианците и селяните в Латинска Америка, която събира в първата си книга „Другите Америки“ (The Other Americas), издадена във Франция, Испания и САЩ. Следват други дългосрочни проекти на теми, които сам си поставя, публикувани в книгите „Сахел“ (Sahel), „Работници“ (Workers), „Миграции“ (Migrations) и „Произход“ (Genesis). Книгите представляват внушителни колекции от стотици снимки, правени по цял свят.
От 1984 г. Салгадо работи съвместно с хуманитарната организация „Лекари без граници“ по 18-месечен проект за документиране на глада в Африка.
Снима в Мали, Чад, Етиопия, Судан и Еритрея и отразява глада на стотици хиляди хора, резултат както от безпрецедентната по мащабите си суша, която е поразила тази част на Африка, така и от военните конфликти в региона.
В периода от 1986 до 1992 г. Салгадо обикаля 23 страни и прави поредица от снимки, в които се стреми да улови края на епохата на индустриализирания ръчен труд. През 1993 г. той публикува книгата си „Работници“, публикувана в над 100-хиляден тираж, и прави голяма изложба, която е обиколила повече от 60 музея в цял свят.
Като продължение на проекта „Работници“ през 1993 г. Салгадо предприема работа по нов проект, наречен „Миграции“, известен и като „Изход“ (Exodus), който има за цел да документира хората, напуснали или заставени да напуснат домовете си. В рамките на проекта Салгадо посещава 43 държави на всички континенти. От една страна, той снима хора, напуснали домовете си в селските райони, близо до природата, за да заживеят в големите градове: документални фотографии на девет световни мегаполиса, които през последните две десетилетия претърпяват драстично увеличение на населението в резултат от различни форми на миграция. Наред с това документира и хора, изселвани заради кръвопролитни конфликти и геноцид каквито са геноцидът в Руанда и войните в бивша Югославия – Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия – в самото сърце на Европа.
През 1994 г. Себастиао Салгадо напуска Magnum и заедно със съпругата си основава в Париж собствена фотографска агенция Amazonas Images, която представя творбите му. След края на проекта „Миграции“ Салгадо се завръща в семейната ферма в Минас Жерайс, за да се възстанови от автоимунно заболяване, което смята, че е развил, докато документира военните конфликти, при които е виждал как до 10 хил. души умират за един ден.
През 2001 г. Салгадо е избран за Посланик на добра воля на УНИЦЕФ. Между 2004 и 2011 г. работи по проекта „Произход“, който има за цел да покаже неопетненото лице на природата и човечеството. Проектът съдържа серия от фотографии на пейзажи и дива природа, както и на човешки общности, които продължават да живеят в единство с природата и съобразно с потомствените им традиции и култури, недокоснати от съвременната цивилизация Филмът „Солта на земята“ на Вим Вендерс, посветен на живота му, печели Специалната награда на Фестивала в Кан през 2014 г. Получава номинация за най-добър документален филм на 87-ите награди „Оскар“ и печели Наградата на публиката на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан през 2014 г., както и Награда за най-добър документален филм на 40-ото издание на наградите „Сезар“ през 2015 г.
