За 13-ти път фондацията за детско кино и литература „Братя Мормареви“ раздаде награди на най-добрите пера сред българските ученици. Лауреатите в конкурса „Бодлите на таралежите“ получиха отличията си в присъствие на журито от писатели и журналисти – Бойко Василев, Иво Сиромахов, Захари Карабашлиев, Димитър Томов, Бойко Ламбовски.
Първа награда в категория есе бе присъдена на Лъчезар Йорданов от Казанлък за „Различните днес“. Наградена бе и неговата преподавателка Валентина Димова, която той номинира. Второ място спечели Доротея Железова от Варна за „Гъсеницата се превръща в пеперуда“. Първа награда за разказ е за София Симеонова от София за „Добре дошли в Париж“. Фондацията награди и преподавателката й Елена Трифонова. За разказа си „Момичето от квартала“ Кирил Димов от Казанлък спечели втория приз.
Отличията връчиха председателят на фондацията Кънчо Стойчев и заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева. Членовете на журито говориха, че нищо не може да замени човешкото мислене, а то се развива единствено чрез четенето; че можеш да четеш и без да си писател, но не можеш да си писател, без да четеш; че сред младите е силна темата за свободолюбието.
Бойко Ламбовски,
член на журито:
Журито открои самостоятелното мислене и смелостта на изказа. Харесва ни, когато младите хора разсъждават с главите си, обръщат внимание на болежки в обществения организъм, включително и в образователната система, които ги засягат лично като язви на съвремието. Те са по-чувствителни от нас към всичко, което е несправедливост и грозота, в тях има нравствен максимализъм. Лауреатите са мислещи деца, знаещи – ще изградят по-успешна България в бъдеще. Вълнуват ги вечните неща – любов, нещастие, смърт, свобода… Но се вълнуват и от социалното неравенство, несправедливостта, грубостта на нравите, глупавата вулгарност и самотата. Днешните ученици остро усещат индивидуалната капсулизация на съзнанието, а усещането им за самота се засилва. Писането и четенето са част от усилието да се преборят тези чувства. Има надежда. На всички млади пишещи бих казал: не се отчайвайте и не забравяйте, че животът е маратонско състезание – ще има и хубави моменти, те зависят от вас, от вашата организация и способност да съхраните оптимизма си.
Лъчезар Йорданов, 15 г., с награда за есе:
Вдъхновява ме фантастиката и често откривам своите идеали в нея. Преподавателите до нас са, за да те ориентират какъв искаш да бъдеш в бъдеще. Важно е да бъдат твои приятели, да сте екип. Моят разказ е за различните днес, тези, които преобразяват лошото. Би ми се искало хората да следват мечтите си, да се вдъхновяват от всичко, което виждат и да не се притесняват да творят свободно.
