Димитър Илиев
Във времена, когато военнополитическият съюз НАТО разширява постоянно своята география на изток, „московците“ не спят. Русия се опитва да прави своя военнополитическа география, като привлича държави, които са въоръжени с руска бойна техника. Засега под формата на военни игри със спортен характер. Географията на участниците в тези игри обаче е повече от впечатляваща – в тях участват не само бившите съветски сателити като Беларус, Казахстан, Азербайджан и др., но и стратегически важни държави за руските интереси като Венецуела и Иран.
Пета поредна го
дина Русия организира спортни „Армейски игри“. Тази година „ArmyGames2019“ се проведоха на 25 военни полигона в 10 държави – Беларус, Русия, Азербайджан, Армения, Китай, Казахстан, Индия, Монголия и Узбекистан и забележете – Иран. В тях участват 223 отбора от 39 страни. Игрите се следят от наблюдатели от 5 държави, сред които 4 натовски – Франция, САЩ, Словакия, Турция и Мексико. Вероятно най-екстремното състезание е изкачването на високия 5642 метра връх Елбрус в Кавказ от военните алпийски подразделения. В Монголия армейци се състезаваха в конен маратон, а в Иран среща си дадоха военни водолази.
Но, най-зрелищните състезания все пак бяха в Русия. На полигона „Алабино“ на стотина километра от Москва се събраха 1000 военни от 25 страни. Както руснаците казват –
„от всички континенти
без Австралия и Антарктида“
Военните от Русия, Азербайджан, Ангола, Армения, Беларус, Венецуела, Виетнам, Зимбабве, Иран, Казахстан, Киргизия, Китай, Куба, Кувейт, Лаос, Мианмар, Монголия, Сирия, Сърбия, Судан, Таджикистан, Уганда, Узбекистан, Шри-Ланка и ЮАР се състезаваха в конкурса „Танков биатлон“. Всички отбори използваха един и същи танк – Т-72Б3. Само китайците дойдоха със своя машина „Type 96B“ – с 1/3 по-лека и с 1/3 по-мощен двигател от руския Т-72. Това им помогна да заемат трето място след два от трите екипажа на руснаците в индивидуалната надпревара, но не и да влязат във финала на състезанието.
Русия успя да превърне „Танковия биатлон“ в истинско шоу за зрителите. Събитието се заснема поне с 30 камери и още толкова дронове. Водещите от военния ТВ-канал “Звезда“ разполагаха с 3D на трасето, на което можеха да се видят танковете в реално време с помощта на GPS-система. ТВ-отразяването и визуализациите във Фейсбук и youtube канала беше с
равнимо с отразяването на мачове от Шампионската лига във футбола с всякаква статистика на живо. Самите мишени бяха покрити със стъкло, което се пръскаше след успешен изстрел. При попадение във вертолетната цел пък се включваше специално димово устройство, което демонстрираше поражението на мишената.
По традиция конкурсът „Танков биатлон“ се открива с
цветно военизирано представление „Танков балет“
на което четири танка с газотурбинни двигатели Т-80У буквално танцуват пред зрителите. Специфичната задвижваща установка дава възможност на танка да прави шоуто „Танков балет“ с движение на едно място и рязка смяна на посоката на въртене. Благодарение на тези си качества и газовите си турбини Т-80У буквално танцуват пред зрителите на откриването. След това мъжете се качват на обикновените Т-72.
Но сега още на втория ден руснаците „избиха рибата“, като извадиха на стартовата линия първите в историята три женски екипажа. За разлика от мъжете на тях са им дадени най-мощните руски танкове с газотурбинни двигатели Т-80УЕ-1, на въоръжение в 4-а гвардейска танкова Кантемировска дивизия.
Първият екипаж 
се състои от гвардейски лейтенант Анастасия Баранова, гвардейски старши лейтенант Марина Пушкарева и гвардейски старши лейтенант Дария Сиротенко. Те не са професионални танкистки, а по образование са медици. Сами искат да пробват танковия биатлон,
най-малкото защото мъжете им са танкисти
Удоволствие е да гледаш как жените с ръст между 170 и 185 см бързо влизат в танка, отварят за секунда командирския люк, тежащ 90 кг, товарят сами снарядите с тегло около 35 кг. След това подкарват танка и достигат скорост до 70 км/ч. и стрелят по мишените. Преди да станат танкистки момичетата са преминали специални медицински и психологически тестове. Танковата специализация за всяка от тях е подбирана от специална компютърна програма, която е оценявала 
медико-психологическите тестове на всяка.
След това започват състезанията за мъжете. Таджикистан постига нов рекорд на страната, бие в последния момент Кувейт и излиза първи в полуфинала. Там таджиките обаче, буквално прецакват всичко – нарушават правилата и при излизането си от кръга за наказателни обиколки блъскат танка на Уганда, който кара по основното трасе. Затова таджиките са дисквалифицирани. Отпада и отборът на Лаос, който в един момент след стрелбата
обръща дулото на оръдието
в обратна посока
– към официалната трибуна със зрителите.
Руснаците летят по трасето и в преносния смисъл, и в буквалния. Те поставиха нов рекорд на трасето, вдигнаха и респектиращите 84 км/ч. на скоростната отсечка. Най-ефектно е обаче да гледаш как руските механик-водачи преминават през препятствието „горка“ („склон“) – след преминаването на най-високата точка танкът с тегло 46 тона буквално лети преди да се стовари върху веригите. Но все пак най-важният въпрос е защо НАТО не участва в танковия биатлон. Самите страни от НАТО още през 2014 г., когато състезанието става международно, искат да участват. Военните аташета на няколко страни са пожелали да изпратят екипажи. Руският военен министър ги кани през 2015 г. за всички видове състезания. Натовците все пак искат да пробват усилията си в танковия биатлон, а руснаците са готови да приемат танковете им на въоръжение – „Ейбрамс“, „Леопард“ и „Льоклерк“. Точно тогава обаче започват санкциите срещу Русия от страна на САЩ и Вашингтон забранява участието на страните от НАТО.
Но вероятно ще дойдат и по-добри времена. Руският военен министър Сергей Шойгу, който присъства на финала на танковия биатлон в „Алабино“ твърди, че “днес военните от всички страни по-добре да си мерят силите на учебните полигони и в рамките на игрови състезания, отколкото на реалното поле на боя“.
Бронята не обича слабите мускули
Танкистите обичат да изпъкват с фразата „Бронята не обича слабите мускули“. За да им е по-лесно да вдигат 20-30 килограмовите снаряди и да влизат лесно в танка, са ниски и набити. Но, когато избират жени, избират естетиката и взимат момичета и по 1,85 см. Да управляваш танк през 20-ти век е значително по-лесно. Снарядите влизат в ствола на оръдието посредством автомат, а да караш Т-80У не е по-трудно от лека кола. Дори скоростите му са 4 за разлика от седемте при Т-72.
Основният женски екипаж тази година бе от 423-и гвардейски Ямполски полк на Кантемировската дивизия. Всички момичета са с висше медицинско образование.
Анастасия Баранова става командир на танка. Мария Пушкарева – оператор и мерач, а Дария Сиротенко – механик-водач.
Момичетата изкарват професионална подготовка в специална женска рота в учебен център към сухопътните войски. Отначало били 40 момичета, накрая останали 9. Макар да били с офицерски звания, няколко месеца живеели заедно с войници от резерва и по техния график. Ставане в 6 часа, физзарядка, закуска и пътуване до полигона, където тренирали по цял ден. В съботите – парко-стопански ден с пълно обслужване на машините. Давали и наряди като обикновени войници.
Лейтенант Анастасия Баранова разказва с усмивка как веднъж войниците я виждат да дежури по рота. Един отвори уста и вика – при вас офицерите дежурни по рота ли дават? Тя му отвърнала – „Ела, да видиш как като дневален стои старши лейтенант!”.
Девойките в черни танкистки униформи сами товарят боекомплекта в танка, всеки кумулативен снаряд тежи 19 кг, а с прахов заряд – 10 кг. Люкът на Т-80У пък тежи цели 80 кг. Но пък целта оправдава средствата – момичетата нямат нищо против да станат истински звезди на танковия биатлон и то на международната сцена.
