Пламен Димитров
След като повече от половината от президентския мандат на Доналд Тръмп мина под знака за разследването на „руската връзка“ в неговата кампания от 2016 г., преди няколко дни в американския предизборен пасианс изплува една друга голяма бивша съветска република – Украйна. При това сега във Вашингтон може да се разрази още по-сериозна политическа буря, защото демократическото мнозинство в Камарата на представителите подготвя процедура по импийчмънт на Тръмп. Ако тя бъде задвижена, действията и коментарите около нея ще бъдат главен сюжет на кампанията за президентските избори през ноември 2020 г. и малцина ще обърнат внимание на програмните намерения на Тръмп и на неговия съперник от Демократическата партия.
Завръзката на новата политическа драма около Тръмп бе информацията, че на 25 юли т.г. стопанинът на Белия дом е провел телефонен разговор с новия украински президент Володимир Зеленски, в който е поискал от него възобновяване на разследването срещу украинската газова компания „Бурисма“. До тук добре, но защо пък Тръмп ще се интересува от някаква украинска фирма? Отговорът е прост – защото в нейния борд на директорите е бил Хънтър Байдън, син на вицепрезидента на Барак Обама и вероятен кандидат на Демократическата партия за предстоящите президентски избори Джо Байдън. Това разследване е закрито през 2016 г. след уволнението на тогавашния главен прокурор на Украйна Виктор Шокин. А за уволнението на прокурора особено много настоявал Джо Байдън, който в администрацията на Обама е бил натоварен да отговаря за връзките с Киев.
„Бурисма“, която е собственост на украинския олигарх Николай Злочевски, е фигурирала заедно с други компании в разследване за „изпиране“ на $33 млн. при покупката на инфраструктура за претоварване на нефт в Херсонска област. При това разследването е било не срещу частните фирми, а срещу държавни чиновници, които евентуално са помогнали на „Бурисма“ и другите компании да се облагодетелстват. Името на самия
Хънтър Байдън
никога не е фигурирало в това дело и той не е обвиняван в нищо. Но самият факт, че баща му е настоявал за уволнението на главния прокурор вече се тълкува като злоупотреба с високата позиция, която е имал тогава Джо Байдън. Или поне така смята Тръмп.
Тук смущаващите моменти за демократите са два. Първо, според непотвърдени сведения синът на Джо Байдън е получил като член на управлението на „Бурисма“ общо възнаграждение от близо $3 милиона, което е скандално висока сума не само за бедна Украйна, но дори и за американските стандарти. Близо е до ума, че тези пари не са му платени заради някакви изключителни способности на висш мениджър, а заради политическата позиция на баща му. И тук идва вторият конфузен аспект на този случай – макар че Украйна е суверенна държава, при това доста голяма, изглежда, че в периода на президентството на Петро Порошенко (2014-2019 г.) властите в Киев са били твърде зависими от мнението на Вашингтон, включително и по отношение на назначаването и уволняването на кадри на най-високите нива на управлението, каквото е това на главния прокурор.
Допълнителен пикантен щрих в тази картина е фактът, че и Тръмп, и Зеленски се отнасят крайно негативно към своите предшественици на президентски пост и не биха имали нищо против да извадят дискредитираща информация за техните двустранни тайни договорки. От друга страна Зеленски все пак трябва да е предпазлив, защото ще бъде президент поне до 2023 г. и от началото на 2021 г. ще му се наложи да работи със стопанин на Белия дом от Демократическата партия, ако Тръмп не бъде преизбран.
Но да се върнем на американския контекст на скандала. Най-силното обвинение срещу Тръмп е в това, че броени дни преди злополучния телефонен разговор със Зеленски от 25 юли, той е разпоредил
замразяването на $391 млн. американска военна помощ
за Украйна. И макар да не е казал на своя украински колега, че възобновяването на разследването срещу „Бурисма“ е разменна монета за размразяването на тази сума, то се подразбира. Това вече означава, че Тръмп е готов да постави на карта отношенията с важен американски съюзник, за да извлече ползи за главната вътрешнополитическа битка, която му предстои през ноември догодина. Именно в това направление ще бъде насочен главният удар на демократите в задаващата се процедура по импийчмънт.
Казусът с Хънтър Байдън и „Бурисма“ е симптоматичен и за продължаващата съпротива на разузнавателната общност и част от държавната администрация срещу президентството на Тръмп, когото те смятат по-скоро за опасност за американската държавност, а не за неин символ. Сигналът за телефонния разговор между Тръмп и Зеленски е бил изпратен до шефовете на разузнавателните комисии на Сената и на Камарата на представителите от човек, пожелал анонимност. Предполага се обаче, че става дума за служител на някоя от службите за сигурност на САЩ. Притиснат до стената, Тръмп се принуди да нареди публикуване на целия разговор със Зеленски и така на практика изнесеното в анонимния сигнал се потвърди.
От тук нататък политическите калкулации са следните. Макар че говорят за импийчмънт на Тръмп още от самото му встъпване в длъжност, до сега демократите не се решаваха да стартират тази
„ядрена“
политическа опция
защото е ясно, че президентът няма да бъде свален от длъжност. Причината за това се крие в процедурните правила и в сегашното разположение на силите на Капитолия. С мнозинството си в Камарата на представителите Демократическата партия вероятно може да стартира импийчмънта, но след това процедурата се прехвърля в Сената, който започва да работи като съдебен състав и трябва да се произнесе дали президентът е виновен по отправените му обвинения. За свалянето на държавния глава са необходими две трети от гласовете на сенаторите. Това не може да се случи, защото републиканците имат мнозинство в Сената.
Така че Тръмп ще остане непоклатим на президентски пост, а провалът на процедурата по импийчмънт може да мобилизира допълнително неговия електорат. В същото време за евентуалната злоупотреба с власт на Джо Байдън ще се говори месеци наред и макар че в чисто юридически план срещу него не могат да повдигнат никакви обвинения, той ще понесе тежък политически удар. При това положение бившият вицепрезидент на Обама най-вероятно ще загуби вътрешната борба за номинация на Демократическата партия за вота през ноември догодина. Всъщност, ако погледнем днешните коефициенти, давани от букмейкърите за вътрешния вот сред демократите, вече се вижда, че Байдън е изпреварен от сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън. Сметките на Тръмп обаче са негативите от поведението на Байдън да се прехвърлят върху цялата Демократическа партия и да снижат нейните шансове за победа на вота през 2020 г. независимо от това кой точно ще се изправи срещу сегашния стопанин на Белия дом.
При всички случаи вкарването на украинската карта в предизборната кампания в САЩ ще доведе до загрубяване на битката, размяна на непочтени удари и ожесточаване на страстите. А точно
такъв кален политически терен
е в полза на Тръмп, който е цар на обидите, некоректните изказвания и осмиването на противника. Той вече обяви, че процедурата по импийчмънт срещу него е „държавен преврат, който има за цел да отнеме властта на хората, техните гласове, техните свободи… и дадените им от Бога права на граждани на САЩ“.
Председателката на Камарата на представителите и лидерка на демократическото мнозинство Нанси Пелоси е наясно, че процедурата по импийчмънт е нож с две остриета, който може да пореже не толкова Тръмп, колкото неговите противници. Но случаят с телефонния разговор със Зеленски вече прелива чашата на негодуванието в редиците на Демократическата партия. Сега за стартиране на процедурата по импийчмънт се обявиха и редица влиятелни умерени демократи и Пелоси трябва да се съобрази с вътрешнопартийните настроения.
Трудно е да се предскаже как ще завърши президентската битка в САЩ през 2020 г., но процедурата по импийчмънт като че ли ще налее повече вода в мелницата на Тръмп, а не на демократите. Освен това трябва да се има предвид, че поради особената избирателна система битката не е за цялата страна, а за няколко т. нар. колебаещи се щати и затова трябва да се отчита как новата политическа драма ще повлияе именно на техните жители.
