Костадин Филипов
Я да видя – колко пъти през последните 30 г. държавен секретар на САЩ е посещавал Северна Македония, както сега се нарича нашата югозападна съседка? Сметката е много проста: един-единствен път, когато Колин Пауъл дойде в Скопие, видя се с местните хора, каза им каквото имаше да казва, даде пресконференция в най-представителния тогава хотел в столицата на страната „Александър Палас“ и си замина. Датата беше 13 април 2001 г., по склоновете на Шар планина вече се водеха локални сражения между бунтовниците от Армията за национално освобождение (АОК) и силите на реда, очертаваше се горещо лято и в сезонен, и в политически смисъл. Пред журналистите, между които беше и тогавашният кореспондент на БНТ в Скопие – моята скромност, Пауъл беше лаконичен. Пък и какво да каже, освен да препоръча конфликтът да не се разраства, а да бъде решен по мирен път. Тогава ме впечатли едно друго обстоятелство – днешният герой на политическите битки в Косово, партизанският командир от АОК и доскорошен премиер в Прищина, Рамуш Харадинай, обикаляше залите на хотела и очевидно търсеше начин да се види с Пауъл, или поне с някой от неговите сътрудници. Дали го направи, не зная, но пък ние се видяхме с него.
2 г. по-рано президентът Бил Клинтън отскочи
до Македония
отиде при бежанците от Косово в лагера „Стенковец“ до Скопие, поздрави ги и си замина. Ние, журналистите, го видяхме отдалеко, но почувствахме неговото идване далеч преди Клинтън да кацне и да отиде при изгонените от Милошевич косовари преди всичко по невероятните мерки за сигурност, за които в Скопие и до днес се носят легенди.
Сега държавният секретар на САЩ Майк Помпео пристигна в Северна Македония, но както подмина България в сегашната си обиколка из района, така пренебрегна и столицата Скопие. Кацна в Охрид и в някогашната резиденция на югославския диктатор Тито на брега на езерото се видя с президента Стево Пендаровски и с премиера Заев, с когото дадоха кратка пресконференция. Заедно със съпругата си Сюзън направи обиколка из старата част на града, влезе в православната църква „Света Богородица Перивлепта“, после видя сбирката от уникални икони, а в Музея на бисерите, създаден и поддържан от едни от най-известните майстори на обработката им – фамилията Филеви, получи като подарък цигаре, инкрустирано с малки бисерчета. Съпругата му пък бе окичена с гердан и обици, изработени от същите тези малки блестящи съкровища, извадени от езерото и обработени в работилниците на Филеви.
Гостоприемство, така да се каже. Охридско…
Помпео се разходи из Стария град в Охрид, впрочем, толкова „туристизиран“, че започва да губи от самобитността си, но пред местните политици каза това, което те искаха да чуят. Американският конгрес скоро ще ратифицира Протокола за членството на Северна Македония в НАТО, така че тя да стане 30-ия член на Пакта през декември в Лондон. Потвърди, че стратегическото партньорство между САЩ и Северна Македония, което официално бе легитимирано с подписването на съответния Протокол през май 2008 г. във Вашингтон, ще продължи да действа, както досега. Нали си спомняте – когато през април 2008 г. в Букурещ Република Македония не получи покана за членство в НАТО заради ветото на Гърция и въпреки обещанието на президента Джордж Буш-младши, като компенсация за провала на Скопие бе предложено стратегическо партньорство. Тогава президентът Буш обясни, че в рамките на това партньорство Република Македония ще се чувства като действителен член на Пакта, със същата защита и степен на сигурност, каквато имат действителните членки на Алианса. Сега стратегическото партньорство ще се прехвърли на терена на НАТО, където Северна Македония вече и формално ще членува.
Само да припомня, че освен със САЩ, Северна Македония има договор за стратегическо партньорство с Турция, а поне вербално, според премиера Заев и неговия бивш гръцки колега Ципрас, и с Атина. По време на двудневната визита през февруари м.г. в Скопие на президента Румен Радев, неговият тогавашен партньор Георге Иванов също предложи подобен двустранен стратегически ангажимент на България с Република Македония, но отговорът бе чисто български: имаме Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, защо ни е стратегическо партньорство. „Зад кулисите“ това звучеше така: документ, подписан от Бойко Борисов, не може да бъде подлаган на ревизия от друг подобен с парафа на Радев. Пък и Иванов не признава Договора, затова ни хвърля в друга посока…
Помпео даде подкрепа и на кандидатурата на Скопие за членство в ЕС, и то по начин, който изглеждаше като послание към онези съседи, които имат резерви по този въпрос. И това неговите домакини искаха да чуят на фона на препирнята дали на 17 октомври да се даде дата за стартиране на процедура за прием на Северна Македония в ЕС, или тя да се блокира. Някои в Скопие даже представиха така тази американска подкрепа – че тя е адресирана едва ли не единствено
към София, където да си направят добре сметката
как ще гласуват на 17 октомври. Ето, самият държавен секретар ни дойде на крака, и то точно в този важен за нас момент, при другите не отиде, значи, ние сме от особена важност за Вашингтон.
В същото време, Помпео нямаше да е държавен секретар на САЩ, ако не беше „разпоредил“ почти ултимативно Заев, Пендаровски и компания да стоят настрана от руските предложения и от китайските инвестиции. Ама не само защото това щяло да увеличи геополитическото присъствие на Москва и Пекин в района, към който, както се вижда, Вашингтон има своите сметки и дългосрочни намерения. Ами защото китайските инвестиции водели след себе си рушветчийство и корупция. Може и да е прав държавният секретар или някой от посолството на САЩ в Скопие му е дал „сламка“, че бившият премиер Никола Груевски има грях в това отношение. Груевски бе обвинен, че е изнудвал китайска строителна компания, кандидат да строи една от магистралите в Северна Македония, искайки от тях 35 милиона долара. Или евро, няма значение, рушветът си е голям. И че китайците били готови да му ги дадат, стига да спечелят проекта.
Да, корупцията, достигнала до особено големи размери и до най-високите етажи на властта около обкръжението на бившия премиер, е тежък бич за обществото в Северна Македония. И Помпео съвсем справедливо препоръча, ако искат членство в НАТО и дата за ЕС, да покажат, че се борят с нея. И за правова държава, разбира се, и за върховенство на закона, колкото всичко това да звучи далечно и непостижимо на фона на непрекъснатите скандали и трусове в правосъдната система на страната.
Въобще, в посланията на тази обиколка на Помпео около нас определението „стратегически“ звучеше доста често. А и дори да не беше изричано, то се подразбираше. Най-напред в Италия, която крепи Южния фланг на НАТО. После в Подгорица, където на най-новия член на Алианса – Черна гора, беше препоръчано да не бави подписването на двустранното споразумение със САЩ за доставка на военна техника, за да се укрепи Източното Средиземноморие като солиден плацдарм на Пакта. После в Скопие с потвърждението на стратегическото партньорство и оттам – в Атина, където Помпео уреди дълго отлагано споразумение за дългосрочно използване на американските бази в Гърция.
Едната военна база – в близкия до нас Александруполис
Всяка една от посетените държави под една или друга форма, в една или друга степен, е била обект на руско влияние или на близки отношения с Москва. И затова може би основната препоръка за държавните от района, който според Помпео остава терен за стратегическо противоборство и занапред, бе да внимават с руснаците. Но и с китайците с техните примамливи, но и недотам чисти инвестиции. Нещо като модерни Троянски коне, препускащи по Пътя на коприната.
С две думи – очертавайки четириъгълника на американските интереси в района, Помпео каза: ние сме тук, други не ви трябват.
