Винаги съм се чувствал неудобно, когато трябва да се съобразявам с технологията на вестникарското производство. По правило тя е такава, че каквито и умни мисли да си изрекъл или написал, те вече са остарели под натиска на далече по-бързите и масови електронни медии. Така и сега. Написаното ще излезе на бял свят, когато вече със сигурност ще се знае какво са решили лидерите на ЕС по отношение на очакването Северна Македония и Албания да получат начална дата за преговори за членство в ЕС. Защото телевизиите и радиостанциите, а и Мрежата вече ще са го съобщили анализирали и коментирали. Но, ще се съобразяваме с технологичните реалности във вестникопроизводството.
И се съобразяваме. Разказваме това, което се случи до средата на седмицата, като се опитваме да погледнем оттатък събитието и да видим как то ще се отрази на хората в Северна Македония, на ситуацията в държавата, в непосредственото и по-далечното съседство, в Европа и света, колкото и претенциозно да звучи това географско максимализиране. И дали ще засегне някои лични житейски и политически съдби, дали ще даде импулс на нови кариери или ще срути в пепелта на поражението някои вече изградени държавнически митове. А може да докара и дотам нещата, че най-малкото, някои ключови договори да бъдат преразгледани Много въпроси от различен характер, много възли от персонални и публични интереси зависят от това, дали на срещата на лидерите на страните членки на ЕС на от вчера и днес Франция ще каже „да“ и съответно Северна Македония и Албания ще получат „зелена светлина“, за да започнат преговорния процес за членство. И дали Холандия и Дания ще оттеглят настояването си, ако все пак Скопие получи дата, това да не се отнася и за Албания, която има да свърши още много работа, за да заслужи доверието и да стартира процедурата. Против което пък е Италия, старият верен исторически съюзник и лобист на Тирана, която настоява двете държави кандидатки от Западните Балкани – Северна Македония и Албания, да вървят в пакет, независимо от претенциите, които отделни страни членки биха имали към която и да е от двете. Вярно, правило е всяка от държавите да се оценява по индивидуалния им принос в реформите по пътя към европейското семейство. Но за какво се създават правилата, ако не да бъдат нарушавани заради някаква друга целесъобразност.
Тази целесъобразност може да бъде „опакована“ по най-различен начин. Както, например, френското възражение, артикулирано в понеделник от парижките представители на заседанието на посланиците от ЕС за „нова методология на преговорния процес“, каквото и да означава това. Същата формула бе представена и на следващия ден от дипломатите от Франция и пред министрите на външните работи на страните членки. Не ставало дума за „вето“, вероятно защото това би прозвучало крайно грубо и обезкуражително за Скопие и за Тирана. Политическите елити там продължават да живеят с мисълта, че са свършили всичко, което е нужно, Брюксел да изпълни обещанието си, дадено през пролетта – през октомври, т.е. сега да даде дата за начало на преговори. Дори прочетох, че край Вардар категорично не приемат която и да е компромисна формула, като тази, която гласи: сега казваме „Да“, но процедурата започва през следващата година. Това даване на дата се приема като „сега и веднага“, и нищо повече. Така че, например, до края на тази 2019 г. Северна Македония и нейните лидери да отбележат две исторически събития за бившата югорепублика. Първо, в началото на декември в Лондон на Срещата на върха на НАТО и формално страната им да стане 30-и член на Алианса, и второ, да стартират първите прояви от цялостния преговорен процес за членство в Европейския съюз. По този начин да бъдат крепени личните позиции на премиера Зоран Заев в Скопие и на неговия кабинет, който вътре в страната си е подложен на остри критики от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за това, че едва ли не е проиграл шансовете на държавата да продължи по пътя на европейската интеграция. И разбира се, традиционното искане за провеждане на предсрочни парламентарни избори, в които опозицията да се върне начело на властта. И тогава, о, тогава, ще видите вие как се прави пробив в европейската позиция и как се получава дата. Наивници, сър.
А че премиерът Зоран Заев очевидно е притеснен от резултата от срещата на държавните ръководители на ЕС, това е видно. И то въпреки непрекъснатите му оптимистични изказвания, че всичко ще бъде наред. Това не му попречи обаче в сряда да се вдигне и да отлети за Брюксел, където, както сочеха медиите в Скопие, щял да се впусне в последен опит да промени френското становище за реда, по който трябва да вървят процесът на реформите и разширяването на ЕС. Париж настоява за последователност, при която първо да бъде реформирана методологията на преговорния процес и чак тогава: елате, заповядайте. Което означава зеленият светофар пред Скопие и Тирана да светне някъде през пролетните месеци, а може би и дори, когато есента настъпи в европейския политически календар. Предложението на Финландия, която сега е председателстващ ЕС, бе да се направи компромис и сега Скопие и Тирана да получат подкрепа, преговорният процес да тръгне, но заедно и успоредно с него да се направят исканите от Париж реформи в методиката. Френските представители обаче демонстрираха неотстъпчивост и поне на нивото на министри на външните работи,
финландската идея за „мек компромис“ не мина Ако се съди по скопските медии, надеждата сега е фокусирана към германския канцлер Ангела Меркел, която, изпълнявайки препоръката на Бундестага за даване на дата на Северна Македония и Албания, щяла да се опита да убеди френския президент Еманюел Макрон да промени мнението, изразено от неговите пратеници на срещите в понеделник и вторник. Сякаш не е ясно, че ако държавни чиновници на по-ниски равнища заемат някаква позиция, и че ако тази позиция категорично противоречи на всички останали, с някои малки изключения, то тя е била предварително съгласувана с държавния глава, който, ако не сте забравили, ръководи изпълнителната власт във Франция.
В Скопие обичат да „провинциализират“ големите европейски дела и да „кафанизират“ значимите държавнически решения, та насаждат надеждата, че Макрон в последния момент щял да „вдигне ембаргото“ и да отвори пътя, поне за Северна Македония. Много лесно забравят, че големите политици затова са големи, защото притежават уменията да калкулират до най-малката подробност минусите и плюсовете на всяко свое политическо решение. В случая, въпросът е дали френският президент ще загуби повече, ако се окаже „един срещу всички“ и не отстъпи от позицията си – първо реформи, после дата. Или, от друга страна, се съгласи да я промени, създавайки образ на човек и държавник, който позволява лесно да бъде убеден. Все пак става дума за президента на Франция. В крайна сметка това ще е станало ясно още в четвъртък вечер, когато вестникът вече ще се „върти“ в печатницата.
Иначе ако в тези няколко „европейски“ дни за Северна Македония някой се опита да отрази в графика обществените и медийни настроения за това дали ще има дата или не, сигурно ще трябва да ползва опита на лекарите кардиолози. Защото подобна графика би приличала досущ на ритъма на сърдечно болен човек, който се бори за последни секунди живот: нагоре надолу, в големи амплитуди с резки спадове и подскоци. И в тази нервна и болезнена ситуация някак си мимоходом мина едно съобщение, че градската управа на Скопие е изпълнила решение от миналия ноември на Общинския съвет и е сменила името на един от изникналите като гъби в центъра на града многоетажни гаражи от „Тодор Александров“, както беше досега, на „Беко“. „Беко“ съкратено от „Белградска конфекция“. Така щял да се запази „урбанният характер“ на квартала, в който се намира монолитната сграда на гаража. Къде, при „Беко“, къде-къде? При „Белградска конфекция“, разбира се.
Да се знае.
