Едно видео, разпространявано през тази седмица в социалните мрежи, илюстрира най-ясно промяната в баланса на силите в сирийския конфликт. На него се вижда как рускоговорящ мъж обикаля току-що напусната от американците военна база в северна Сирия. Малобройните войници на САЩ бяха изтеглени от зоната на бойните действия, водени от турската армия и нейните съюзници от местните арабски милиции. На тяхно място идват правителствените сили на президента Асад и руснаците. Очевидно е, че САЩ губят военно присъствие и влияние в Сирия за сметка на Русия и на настъпващата от север Турция.
В типичния си прям стил американският президент Доналд Тръмп рапортува в Туитър: „Като цяло войските са изведени [от северна Сирия] след стопроцентната победа над „Ислямска държава“. Ако някой иска да се заеме със защитата на кюрдите – да е жив и здрав, бил той Русия, Китай или пък самият Наполеон Бонапарат“.
И понеже Наполеон няма да стане от гроба, а китайците не се месят с войска в близкоизточните конфликти,
ролята на защитник на кюрдите
изглежда преминава към Русия. Във вторник от Москва съобщиха, че части на руската военна полиция вече патрулират по северните рубежи на стратегически важният град Манбидж, а в него са влезли сирийски правителствени войски. Това е станало след споразумение с кюрдите, които до сега контролираха града, макар че той е населен предимно с араби. Същевременно руснаците имат добро взаимодействие и с турската армия, която е спряла настъплението си на 20-тина километра северно от Манбидж.
Сега въпросът е дали Турция е достатъчно силна и независима, за да устои на международния натиск за прекратяване на инвазията в Сирия. Европейският съюз и Арабската лига реагираха остро и призоваха Анкара да спре офанзивата. Въпреки че чрез изтеглянето на своите войници САЩ на практика дадоха зелена светлина за турското настъпление в североизточна Сирия, от Вашингтон също се чуват все по-остри предупреждения, че Анкара трябва да прояви сдържаност при реализиране на целите си на сирийска територия. В началото на седмицата американците наложиха селективни санкции срещу трима турски министри и отново решиха да вдигнат митата за внос на турска стомана. Споменава се и за замразяване на някакви търговски сделки за 100 милиарда долара, но не е ясно какви точно са тези сделки – сумата изглежда твърде голяма и по-скоро става въпрос за някакви намерения за бизнес, а не за реално подписани договори.
На ниво ООН обаче не може да бъде поставена никаква спирачка срещу турската инвазия, защото Русия, която е член на Съвета за сигурност на световната организация, изглежда по-скоро доволна от последното развитие на събитията в Сирия. За Москва главното е, че
американците губят позиции и съюзници
в разкъсваната от гражданска война страна. В следващите седмици, а вероятно и месеци ще се установи динамично равновесие между турските амбиции за мащабно геополитическо и етническо прекрояване на североизточна Сирия и международния натиск, който цели да постави тези амбиции в по-тесни рамки.
Новата мащабна военна операция в Сирия, носеща странното име „Извор на мира“, е знак за все по-силната доминация на близкоизточния вектор във външната политика на Турция. Войната в Сирия, милионите бежанци и подновения конфликт на властите в Анкара с кюрдите, карат Ердоган все повече да се фокусира на изток и югоизток за сметка на традиционните направления на турската външнополитическа активност каквито са Кавказ, Балканите и Крим.
Същевременно операцията „Извор на мира“ е
лоша новина за НАТО
Една от най-силните държави в Алианса започва военна офанзива, която не просто не е консултирана и подкрепена от останалите съюзници, а е остро критикувана от тях. Това поражда редица военно-технически проблеми, свързани с достъпа на Турция до разузнавателната информация на НАТО и участието на турските офицери в щабовете на Алианса в района на Средиземноморието. Германия и Франция вече обявиха, че спират да продават оръжие на Анкара.
Началото на турската операция и раздвижването на войските на президента Асад бележат залеза на още един от недържавните фактори в сирийския конфликт – кюрдските Сили за защита на народа и тяхното политическо крило – Партията на демократичния съюз. Като ядро на подкрепяният от САЩ Съюз на демократичните сили кюрдите имат голям принос за победата над „Ислямска държава“ в Сирия. С цената на над 11 хиляди жертви кюрдските въоръжени отряди установиха контрол над близо една четвърт от територията на страната, включително почти цялото протежение на границата с Турция.
Сирийските кюрди обаче са сравнително малобройни – според различни изчисления тяхната численост е между един и два милиона. Те и сега са малцинство в по-голяма част от районите, които контролират. И очевидно мечтата им да създадат някаква автономна квазидържава няма да се сбъдне. Това се случи в Ирак, но там кюрдското малцинство е доста по-многобройно и има дълга традиция на борба срещу централната власт в Багдад.
Изводът е, че геополитическият пасианс в Сирия се пренарежда в полза на Русия и Турция за сметка на САЩ и някои недържавни играчи като кюрдските Сили за защита на народа.
