Димитър ИЛИЕВ
Една капка катран може да унищожи килограми мед. За първи път от много години България можеше да намали драстично броя на убитите на пътя при автомобилни произшествия. Докато в предходни години бройката на загиналите при катастрофи неизменно надвишаваше 600, то статистиката до края на септември сочеше, че загиналите са около 420 души.
Но две катастрофи с 11 убити през миналия уикенд показаха, че или не сме готови за подобни добри новини, или че промените в манталитета и психологията на шофьорите се променя крайно бавно. Както и да докаже, че философията на КАТ за намаляване на катастрофите и жертвите на пътя е грешна. За пореден път.
Едното кърваво меле стана в неделя, когато пътищата буквално бяха претъпкани с автопатрули на МВР, след като дни преди това пияна младежка компания от шестима се размаза в стълб край казанлъшкото с. Крън. Водачът на колата бе 18-годишен младеж, взел книжка едва преди няколко месеца. Карал пиян и с висока скорост в участък с ограничение от 50 км/ч. Момчетата се връщали от рожден ден.
В неделя следобед пък челен сблъсък отне живота на 5 души, сред които и две дечица. Ужасяващата катастрофа стана на главния път София – Варна, близо до разклона за омуртагското село Камбурово. „Рено Каджар”, пътуващо в посока София и с регистрация от столицата, внезапно навлиза насрещната лента и удря челно шуменски „Ситроен”. Загина и шофьорът на джипа, 60-годишен. Вероятно му е прилошало или е получил тежък внезапен здравословен проблем, заради което колата нахлула рязко в другото платно.
Два дни по-късно шофьор на ТИР преобърна тежката машина, за да избегне челен удар, след като кола навлязла в платното му на пътя Хвойна-Чепеларе при разклона за село Богутево. Бетонната мантинела поела основната тежест и камионът не паднал от моста. Така с риск за живота си тираджията е спасил поне двама в автомобила. Господ запази живота на хората и в друга челна катастрофа край Шумен, както и на шофьорка от Перник, която излетя с тойотата си в дърветата край Симитли. Казва на полицаите, че била засечена от друг автомобил, но те подозират, че жената е гледала телефона си и е загубила внимание.
Черната статистика сочи, че от началото на годината в челни сблъсъци са загинали 75 души. Основните причини за катастрофите си остават несъобразена и превишена скорост, неправилни маневри, отнемане на предимство, неправилно изпреварване и употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
В същото време МВР продължава да изсипва милиони за закупуването на нови камери. И да се върти омагьосания кръг – повече камери и високи глоби, повече хванати нарушители и приходи в хазната, които отново се завъртат в купуването на още камери. И, ако сте забелязали, скоростта, там където има камери, намаля. Хората знаят къде са камерите и карат като овчици покрай безсмисленото ограничение от 40 км/ч., за да надуят пак до 140 км/ч. на следващия участък. Затова сега следва ново предложение на КАТ – ще мери средната скорост. Което също е безсмислено, защото и това не отчита колко метра човек се движи с 20 и колко със 120 км/ч.
На практика, точно постоянното внимание да не пропуснеш някой дяволски сложен знак и ограничение, или скрити зад храстите или в пресечката полицаи за да не те треснат с глоба между 100 и 300 лв., както и постоянното набиване на спирачки и бързи ускорения, водят до критични ситуации на пътя. Това е разликата със спокойното шофиране, с равномерна скорост, която не създава предпоставки за рязка промяна трафика.
Панацеята е ясна. Полицаите трябва да променят философията си на работа и, вместо да гонят бройка на наказаните, както искат началниците им, да са видими на пътя и да действат превантивно. Най-важното е шофьорите да чувстват, че те са на пътя, за да подпомагат за спокойния трафик, а не бъдат наказателни бригади. Спешно трябва да се ревизират пътните знаци, защото показанията на поне половината от тях са лишени от логика. Безсмислено е да накараш някого, който кара с 90-100 км/ч., да намали на 40, след това да пуснеш отново край на ограничението, за да го „скопиш“ след още 200 метра до 60 км/ч.
В столицата задължително трябва да бъдат въведени зелени вълни по булевардите, които отново осигуряват трафик без изненади и постоянно взиране дали следващият светофар ще те „хване“ или ще те „пусне“. Иначе всяко спиране на кръстовище пред червен светофар изнервя безкрайно много шофьорите, които създават проблеми после.
Всъщност най-важното е КАТ да въведат проверка на шофьорските умения. Защото всички челни удари говорят точно за неумение да се шофира. Ако трябва – през 5 години да се проверява кой как преценя ситуацията на пътя и става ли за шофьор.
Погнаха ген. Кирчо Киров от комисията за конфискация
Мъките на бившия шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров нямат край. Той е посъдим по две дела за източване на общо над 10 млн. лв. Едното от тях е на последна инстанция във Върховния касационен съд и бе спряно заради здравословните проблеми на подсъдимия след инсулт. След протест на прокуратурата той е възобновено, но се още не е насрочено заседание.
Но сега на дневен ред е комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Заедно с Кирчо Киров ще трябва да отговаря и съпругата му Мария. КПКОНПИ иска да конфискува от двамата имущество за 1,163 млн. лева. Сред тях са притежаваните от разузнавача три апартамента – един във Враца и два в София, пет паркоместа в столицата и три къщи в панагюрското село Оборище.
С решение на Софийския градски съд първото заседание по делото за конфискация е насрочено за 10 февруари. По него страна е и бившият подчинен на Киров Димитър Лидарев. За него антикорупционната комисия иска имущество на стойност милион и половина лева.
На първа инстанция Софийският военен съд осъди ексшефа на службата на 15 години затвор, докато Лидарев получи условна присъда, след като в края на делото направи пълни самопризнания. Според прокуратурата присвояваните пари били представяни като разходи за дейност на службата, която обаче е била преустановена след присъединяването на България към ЕС.
Въпреки това всеки месец за нея се харчели суми от порядъка на 80 000 евро или 100 000 долара, но доказателства за разходите няма. Според обясненията на самия Киров той харчил парите при най-висока секретност, но в архивите няма останали документи за тези разходи.
Лидарев признал, че изпълнявал стриктно заповедите на началника си, което включвало изготвяне на фалшиви документи за теглене и отчитане на сумите, които получавал от касата на службата.
По второто дело за източване на още пет милиона от разузнаването Киров получи на две инстанции 10 г. затвор и обжалва пред Върховния касационен съд. Дори и след самопризнанията на своя подчинен Киров продължава да твърди, че е невинен и жертва на политическа поръчка.
