Доц. д-р инж. Георги Маринов
Пушки и пистолети от Възраждането и руско-турската война не са огнестрелни
На 8 октомври тази година при организирана на акция на МВР от определени членове на управителния съвет на Национално дружество „Традиция“ бяха иззети множество оръжия, с които се извършват възстановки на исторически събития. Това породи гневни протести от страна на патриотичните сдружения, които ги организират и участват в тях. На проведената пресконференция в БТА, ръководството на сдружението и засегнати от акцията разказаха подробности за извършените претърсвания и изземване на оръжията, които съгласно действащия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) не се считат за „огнестрелни оръжия“.
Беше оповестено, че служителите на МВР са използвали законния повод за извършване на рутинни проверки за това как се съхраняват оръжията на разрешителен режим, за да се проникне без съдийско разрешение в дома на потърпевшите и да се извършат обиски, описване на колекции и изземване на определени образци оръжия. При това, основно внимание било насочено към оръжията от Руско-турската война 1877/78 г. и към преднозарядни образци.
Тези оръжия според действащия ЗОБВВПИ са освободени от контрол, тъй като не се считат за огнестрелни. Това трябва да се знае не само от колекционерите и участниците във възстановките, но и от органите на МВР, на следствието, на съда и на
тези, които извършват контрол на оръжията
Законовото уреждане на въпроси се съдържа в чл. 4., ал. 2, т. 3 на ЗОБВВПИ, в който е записано, че „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде преработено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен в случаите, когато е:
………………………
Т. 3. оръжие, произведено до 31 декември 1900 г. и е:
а) преднозарядно, или
б) с разделно зареждане, или
в) разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум.“
Тези ограничителни условия са доста условни и за прилагането на по-голямата част от тях се искат солидни знания в областта на историята на оръжието и боеприпасите, познаване на оръжейните конструкции и тяхното развитие. Това естествено не е във възможностите на служителите осъществяващи контрол, тъй като те са натоварени с безброй задачи по отношение по приемане, обработване и издаване на документи, свързани с разрешенията за придобиване, съхраняване, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.
Погледът върху оръжието не трябва да бъде еднопосочен, т.е. само като средство за нанасяне на поражение. Оръжието е част от нашата материална култура и история и е извор на национално достойнство и самочувствие. С тези оръжия нашите деди и бащи са отстоявали националната ни независимост. С тези оръжия националните ни герои са загивали в името на отечеството. Пред тези оръжия, ние само може да прекланяме глава, в знак на почит и уважение. Оръжията от периода на Възраждането са показател за българския гений на приложното майсторство и изкуството на украсата. Няма други технически устройства, украсявани с около 50 хиляди орнамента, кавито са шишанетата и бойлиите. И ние
с лека ръка да ги сложим на гилотината?
Това е не само несправедливо, но и престъпно.
Два пъти участвах в обсъжданията на проектите на ЗОБВВПИ в Народното събрание. И в двата случая се правеше опит да се забрани или ограничи колекционирането на автоматичните оръжия, включително и на немските и руските картечни пистолети, които са били на въоръжение в армията. При това положение единствената алтернатива за тези оръжия, които са останали в складовете, е да бъдат изнесени зад граница, заедно с част от нашата история. Тогава нашите деца и внуци ще посещават чуждите музеи, за да видят с какво техните бащи и дядовци са воювали, за да ни има днес на картата на света.
В последните промени на ЗОБВВПИ копията на оръжия се приравниха с огнестрелното оръжие. Това е абсурдно решение защото отдавна няма извършени престъпления с кремъчни и капсулни оръжия. Никой не е тръгнал да обира банка с дядовата кремъклийка и тя не представлява никаква потенциална заплаха за никого. Не са заплаха и оръжията на българските опълченци, на Земската войска, на героите от Сливница и Одрин. Защото тогава се превръщат в обект на изземване?
Най-привлекателни пистолети и пушки 
от епохата на Възраждането са кремъчните и капсулните образци. Кремъчните оръжия са преднозарядни и са изработвани до около 1810-1820 г. Сложността на презареждането и използването на димен барут са свързани със загубата на много време, неудобство при боравене и ниска поразяваща способност. Затова тази оръжия са освободени от контрол, тъй като не се считат за обществено опасни.
Капсулните оръжия заменят кремъчните, като при тях остават главните недостатъци на преднозарядните оръжия- използването на димен барут и пълнене през предната част на цевта. За това и тези оръжия са изключени от понятието „огнестрелни оръжия“
Патронните оръжия се появяват след 1841 г. с първата заднопълнеща пушка на немския конструктор Йохан Дрейзе. При нея се използва хартиен патрон, обединяващ в едно цяло барутния заряд, капсула и куршума. През 1866 г френският конструктор Антоан Шаспо усъвършенства принципа на работа и използвания патрон. С пушката на Шаспо са били въоръжени българските опълченци, които всички знаем какви неволи са изпитвали при тяхното използване. Те са произвеждани до около 1869-1870 г. и също се считат за морално остарели образци, които обаче имат емоционална и историческа стойност като доказателство за проявени героизъм от участниците
в битките край Стара Загора, Шейново и Шипка
Тези оръжия по смисъла на ЗОБВВИ също не се отнасят към категорията на огнестрелните оръжия.
През Руско-турската война са използвани сравнително по-модерните пушки „Бердана № 2“ в руската армия и „Пибоди-Мартини“ в турската армия. Тези оръжия са разработени за патрони заредени с димен барут и необлечен (оловен) куршум. Във войната за нуждите на командния състав на армиите на Русия и Турция, както и на българското Опълчение се използват револверите „Смит и Уесън“ обр. 1869 г. съответно с калибър 10,67 мм и .44 с периферно възпламеняване. И двата вида револверни патрони са заредени с димен барут и необлечен оловен куршум. Те също не са произвеждани след 1900 г. и съгласно определенията на ЗОБВВПИ не се считат за огнестрелни оръжия.
В текста на чл. 4, ал. 2, т. 3в има една дума, на която почти не се обръща внимание, а тя е изключително важна при определяне на това кое оръжие не се счита за огнестрелно. Става дума за текста, че се определят като огнестрелни оръжия „разработени за патрони с димен барут и необлечен оловен куршум.“
Ключовата дума е „разработени“,
а не както често се твърди „предназначени“. Тънкостта се крие в това, че много патрони първоначално са произвеждани със заряд от димен барут, а впоследствие (след 1890 г.) постепенно зарядът се заменя с бездимен барут. Това много трудно се установява, тъй липсва информация от тогавашните производители на патрони. Дори след 1880 г. някои патрони (например 8 мм патрони за пушките „Манлихер“) са били зареждани с полубездимен барут. Затова е важно, при разработването на експертни становища да се има предвид, че годината на разработване на един образец оръжие не може да се отъждествява с годината на приемането му на въоръжение или въвеждането му в производство. Обикновено разработването на образците е свързано с различни заводски и войскови изпитвания, разработване на документация и технологии за производство, което може да продължи няколко години. И тук възниква необходимостта от задълбоченото познаване на историята на оръжията и боеприпасите.
Тези тънки моменти много често подвеждат органите по контрол на оръжията и създават редица проблеми на притежателите на такива оръжия.
За удобство на притежателите на исторически оръжия, на органите по контрола и разследването, в сайта на вестника armymedia.bg публикуваме списък, който съдържа най-разпространените серийно произвеждани образци у нас, като военни, полицейски и граждански оръжия, които са обект на интереси от страна на колекционери, изследователи и любители, които не би трявало да се считат за огнестрелни оръжия и съответно да не бъдат преследвани от органите на реда. СПИСЪК
