„През януари 1959 г. в София, в Съюза на българските писатели, имаше курс за млади литературни творци. Аз бях най-млад и единствен представител на армията. В поделението се завърнах с повишено самочувствие. И веднага изпратих ръкописа на първата си стихосбирка, разбира се, до Военното издателство. В кратък срок получих писмо от майор Евстати Бернаски. Този поет с малко особена фамилия, от когото бях чел хубави стихове на военна тема, ми пишеше, че ръкописът ми „Двадесета пролет” е одобрен…”
Това разказва поетът Матей Шопкин в книгата на полковник Георги Георгиев „И това е любов”(Военно издателство, 1980 г.). „И тъй, додето в един летен ден на 1959 г. се появи моята „Двадесета пролет, спомня си Шопкин. Под заглавието на вътрешната страница пишеше: „Стихове на един войник.” Когато е излязла книгата на полковник Георгиев, Матей Шопкин е секретар на Съюза на българските писатели, има още десетки звания и отличия. Но винаги си спомня онези казармени дни, когато стиховете му са намирали отзвук в армейските издания: „Станах редовен сътрудник на вестник „Народна армия”, на списанията „Български войн” и „Сержант”, на военната редакция при Радио София, спомня си дните под пагон Шопкин”
С благодарност към военните издания си спомня и поетът Марин Колев, служил на южната граница: „А някога, като войник, когато беше много важно да бъда подкрепен в поезията, пак военните издания ми подадоха ръка – мои стихове публикуваха граничарският вестник „На боеви пост”, вестник „Народна армия” и списание „Български войн”…По онова време и Шопкин, и Колев, и много други бъдещи поети и писатели, са все още двайсетинагодишни. Тепърва им предстои да учат в Университета, да се утвърждават в литературата. В армейските издания те срещат първата подкрепа и своята творческа реализация. Белетристът Марин Кадиев пък разказва, че е имал късмета в тежката служба като мерач на танк заместник-командир на ротата да му бъде старши лейтенант Стефан Тамахкяров, който по време на излизането на книгата със спомени вече е полковник, заслужилв деятел на културата и директор на театър „Българска армия”. Хумористът Йордан Попов също е намерил своите първи творчески изяви във вестник „Народна армия”, когата е служил като младши сержант артилерист: „Особено съм задължен на казармата, че там опознах много добре типове и характери, към които винаги съм се връщал. Така се родиха хумористични разкази, които видяха бял свят на страниците на „Народна армия” и „Стършел”…Живи образи от военната му служба пък са залегнали в романите и повестите на белетриста Рашко Сугарев. Той е обезсмъртил образа на първи свой старшина в романа си „Дунавско хоро”.
Авторите в книгата на полковник Георгиев, излязла в далечната 1980 г., са твърде малко, за да покажат цялата картина на армията и родените в нея таланти. Те са като „представителна извадка” от богатата палитра на хора, оставили своята диря в родната култура, чиито първи стихове и разкази са видели бял свят във военните издания. Преди години вестник „Народна армия” имаше своята поетична рубрика „Букет от песен жива”, а всяка година от 23 август до 23 септември(тогавашният празник на армията) всеки ден публикуваше разкази в рубриката „Месец на военно-партиотичния разказ”. Армейският вестник може да запише гордо в историята си, че от неговите редици е излязъл и един председател на Съюза на българските писатели, покойният вече Николай Петев, започнал своя литературен път като старши лейтенант в рекдакцията на столичната улица „Иван Вазов” 12…
„Войнишкият фолклор” прави стиховете му вечни
Незабравим ден – клетвата
