Добре де, а защо Мицковски и неговите хора от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ се радват толкова, след като изборният ден е ч-ааак на 12 април, та да изкарат симпатизантите си с автомобили и развети партийни знамена да дефилират из Скопие? При това самият Заев на срещата на партийните лидери при президента Стево Пендаровски е предложил по-близки дати –23 или 29 декември, които Мицковски е отхвърлил. Не е заради Коледата, защото в Северна Македония я празнуват на 7 януари. Не е и заради зимния месец, защото и друг път предсрочни парламентарни избори са правени през декември, при това твърде скоро. На онзи 11 декември 2016 г. ВМРО-ДПМНЕ спечели с два депутатски мандата, но не можа да състави мнозинство в парламента и Зоран Заев с ръководената от социалдемократите многопартийна коалиция дойде на власт. Не е толкова и заради факта, че на 2 и 3 декември в Лондон се събират страните членки на НАТО на най-високо равнище, където се очаква Северна Македония и формално, и ефективно да стане 30-ия член на Алианса. Това е толкова предвидимо и очаквано, че едва ли ще изиграе толкова важна роля в нагласите на избирателите, макар че все пак ще донесе дивиденти на премиера Заев.
Тогава? Каква е калкулацията, която Мицковски като човек на точните науки прави (нали е преподавател по физика в Скопския университет)? Отговорът е прост: Пържинско правителство. Нека да го разшифроваме. Когато в Република Македония, преди още да бъде Северна, се развихри политическата криза, свързана с фактите за злоупотреба със служебното положение и с огромната корупция от режима на Никола Груевски, в Скопие пристигна германският дипломат Райнхард Прибе. В продължение на няколко месеца той анализира политическата ситуация в държавата, законовата база, проблемите в нея. В крайна сметка Прибе изготви своя доклад с важни препоръки, една от които бе, ако се стигне до извънредни парламентарни избори, те да бъдат организирани и проведени от „техническо правителство“, което ние в България наричаме „служебно“. То би трябвало да действа сто дни преди изборния ден, като първата стъпка би трябвало да е премиерът на „нормалния“ кабинет да се оттегли от поста си. Всички политически партии приеха заключенията и препоръките на германския дипломат и подписаха съответния договор за това. Подписването стана в резиденцията на посланика на ЕС в Скопие, която се намира в квартал Пържино на македонската столица. И затова: Пържински договорености, Пържински споразумения. И първият резултат на тези договорености бе оставката на премиера Груевски на 5 януари 2016 г. Назначено бе „техническо“ правителство начело с доверения партиен човек на Груевски Емил Димитриев. И макар че изборният ден бе отлаган два пъти, все пак вотът се проведе на споменатия вече 11 декември същата година.
Сега лидерът на ВМРО-ДПМНЕ настоява и този път да се следват Пържинските споразумения и изборите да бъдат организирани от служебен кабинет. И понеже до предложената от Заев дата 23 или 29 декември няма сто дни, в които „техниците“ трябва да организират изборите, затова Мицковски е приел датата 12 април следващата година. Което означава, че премиерът Зоран Заев трябва да напусне поста си на 3 януари. Как ви се струва това съвпадение: Груевски преди три години на 5 януари, сега Заев на 3 януари? Този път той трябва да бъде заместен от избран от парламента временен премиер. Кой ще бъде той? Засега няма никакви сигнали или дори площадни прогнози за това, но като познавам македонската политическа сцена, нямам никакво съмнение, че оттук нататък това ще бъде тема за нови претенции на опозицията да бъде избрана тяхна кандидатура. Всъщност, изглежда за Мицковски е най-важно Зоран Заев вече да няма работа в сградата на правителството и да си ръководи изборната агитация от седалището на СДСМ на ул. „Бихачка“, вместо опозиционният лидер да се придържа към настояването за предсрочни парламентарни избори сега и веднага. Какво, това лично отмъщение и реванш за сметка на Груевски ли е, в чийто скут Мицковски бе отгледан преди да оглави ВМРО-ДПМНЕ? Или е потвърждение на видимостта, че Мицковски просто е послушно оръдие в ръцете на беглеца в Будапеща и определя личното си поведение и партийната политика на опозиционната партия съгласно сигналите и препоръките, които осъденият на две години Груевски му праща от бреговете на Дунав?
Това е същият онзи Мицковски, който щял да ревизира Преспанския договор при спечелване на властта, а сега препоръчва на македонския парламент да приеме декларация, с която да отговори на становището на българското Народно събрание за условията за подкрепа на европейското членство на Северна Македония.
Тепърва ще се анализират последиците от тези предсрочни парламентарни избори за реформаторската политика на страната, която трябва да я приближи още повече до започването на предприсъединителните преговори. Веднага съобщавам за една: отсрочването на вече скандално отлаганото с години преброяване на населението, което трябваше да помогне за изчистването на избирателните списъци като част от реформата на избирателния модел в държавата. Няма спокойствие, политическата криза оттатък границата чука на вратата, ако вече не е влязла през нея. Макар че тя едва ли ще доведе до преформатирането на политическото пространство при нашите съседи.
Та затова се питам: кой има нужда от триумф по никое време?
