В премиерата на Сатиричния театър „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” актьорите и режисьорът Бойка Велкова са се срещнали с автора. Текстът на Оскар Уайлд, сам по себе си афористичен, остроумен и искрящ, е достатъчна въдичка за зрителите, за да кривнат по ул. „Стефан Караджа”. Където заради Калата, Стоянка Мутафова, Парцалев, Коканова, Кольо Анастасов и целия тим на театъра едно време се е извивала опашка за билети и по „Раковски”.
Сега трупата заяква, отглежда талантливо актьорско попълнение, но не й липсват и звезди, каквато е Силвия Лулчева в тази постановка. Ако перифразираме режисьоркия принцип: кога се поставя „Хамлет” – ами, когато има актьор за ролята (а и не всяко поколение актьори имат своя сполучлив датски принц). Та и в това представление на сатириците – авторът си търси „своите” актьори и режисьор. В спектакъла той ги е намерил. И лондонската аристокрация оживява на сцената с всичките си пороци, които Уайлд захапва със страст.
Двуличието на отбраното общество буквално се вижда чрез режисьорското решение за първи и втори план на сцената. В първия е лустрото, бонтонът, във втория, уж зад кадър, но не за зрителя – истинският живот с разпуснатите страсти и фалш. И както обикновено – нещата не са това, каето виждаме… Майката на Силвия Лулчева, мисис Ърлин, изоставила детето си като млада заради изпепеляваща и кратка любовна авантюра, иска да запази името и щастието на издигналата се в лондонското общество нейна пораснала дъщеря лейди Уйндърмиър (актьорска сполука на младата Стефания Кочева). И след лукавия опит да изтъргува тайната си от влюбения съпруг и неин зет (все по-добър Михаил Сървански), проявява саможертва и благородство.
Целият актьорски отбор е на ниво, играе с лекотата, елегантността и явно репетиционната дисциплина на режисьора си. И да, заедно с музиката на Теодосий Спасов и сценографията на Чавдар Гюзелев, спектакълът носи светлина и жизненост, нищо не можеш да добавиш, нищо – да отнемеш. Спектакъл – събитие, не за един сезон на сцената на сатириците, модерен и многопластов, какъвто е сериозният текст на класика. Трудно се цитират точно изящните фрази на Уайлд, но една от тях направо предизвиква мъжката аудитория в залата: жените не трябва да се разбират, жените трябва да се обичат. А поклонниците на театъра като училище за живот ще намерят подкрепа в изтъкнатата от самата Бойка Велкова авторова мисъл, че изкуството всъщност си остава „търсене на тайната на живота”.
