Военните клубове у нас са нещо почти толкова уникално, колкото и читалищата. Някога, когато още преди Освобождението ни от османско владичество хората са искали да съхранят българската култура, или по-скоро да я събудят от тежкия почти петвековен сън, те са измислили именно читалищата. Днес е нещо напълно нормално да пътувате из страната и да видите читалища, при това доста големи сгради, които са на повече от сто години. Цялата работа е в това, че читалищната система възражда българския дух и го поддържа така, както това правят днес военните клубове.
Неотдавна се проведе поредната проява от националната информационна кампания на Министерството на отбраната „Бъди войник“ в Гоце Делчев. Това е град с традиции в българските национално-освободителни борби, тук винаги е имало войска. Това беше подчертано и от заместник-командира на Сухопътни войски бригаден генерал Валери Цолов, който присъства на мероприятието. Сега обаче в града няма нито един войник, поделенията бяха закрити, но остана едно от най-важните „поделения“ – Гарнизонният военен клуб или както са известни тези институции на повечето хора –
Де-не-а-то. Думата идва от абревиатурата ДНА – дом на народната армия, както се наричаха клубовете преди години.
Когото и да попитате днес, не само в Гоце Делчев, но където и да е в страната, за Денеато, всеки ще ви упъти, всички знаят за военния клуб.
При кампанията „Бъди войник“ в Гоце Делчев нямаше концерт на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили, но със заповед на министъра на отбраната беше заявено „…изнасянето на концерт на художествени състави към военния клуб на града и от община Гоце Делчев…“. Интерес към събитията проявиха и вече пенсионирани военни, сред които беше и генерал-лейтенант Атанас Самандов – бивш заместник-командващ на Сухопътни войски, командир на Съвместното оперативно командване и секретар по отбраната на президента на Росен Плевнелиев. Именно военният клуб и съставите, които са към него направиха празника истински. Това показва, че художествената самодейност тук, а и не само тук, е жива и има бъдеще. Това е
следващият културен феномен
след читалищната система и военните ни клубове – художествената самодейност. Именно чрез нея се възроди онова, което сякаш позагубихме през последните години – самоорганизирането на младите хора под една или друга форма за един или друг вид спорт, танци или музика, както и за всичко останало, което може да повдигне духа на младите хора и да ги превърне в съвременни образци на възпитани и образовани младежи.
Страницата подготви
Венцислав ЖЕКОВ
