За три дни през Атлантическия океан е пренесена дивизия от 14 500 души
Съюзното командване за Атлантическия океан (SACLAND), базирано в Норфолк, щата Вирджиния, отговаря за отбраната на Атлантическия океан от Северния полюс до Тропика на рака. Командващите от НАТО, отговорни за опазването на 41 милиона квадратни километра океан, предимно са от въоръжените сили на САЩ. Повечето са адмирали във Военноморските сили с изключение на един генерал от морската пехота и един генерал от армията. Първият върховен главнокомандващ на SACLAND адмирал Линде 
Маккормик започва мандата си с провеждането на амбициозни морски учения. Операцията Mainbrace през 1952 г. е първата по рода си и в нея участват 200 кораба от девет натовски държави, които провеждат учението в Северния Атлантически океан.
САЩ като най-голямата военна сила в Алианса разполагат с няколко десетки хиляди войници и въоръжение на Стария континент с цел да оказват подкрепа на отбраната на Западна Европа. Но в същото време са налице 175 съветски дивизии, а НАТО е в състояние да събере само 50. Въпросът е, ако избухне война, могат ли допълнително американски войски да бъдат мобилизирани и транспортирани през Атлантическия океан? Атлантическият океан играе положителна роля в отбраната на САЩ, когато заплахата идва от Стария континент през 19-и и началото на 20-и век. Океанът обаче става огромна пречка пред укрепването на отбраната на Западна Европа по време на Студената война. Едно евентуално съветско нашествие може да се осъществи за няколко дни. САЩ също трябва да могат да отговорят адекватно на подобно предизвикателство.
По тази причина през 1963 г. се провежда Операция Big Lift („Голям асансьор“). Основната задача при тази операция е да бъде пренесена по въздуха Втора бронетанкова дивизия от Тексас на разстояние 5600 мили и да бъде настанена в базите на съюзниците, разположени в Германия и Франция. В операцията участват 204 самолета, включително и С-135 Stratolifters. За три дни непрекъснати полети през Атлантическия океан е пренесена цялата дивизия от 14 500 души.
В Европа дивизията е оборудвана с танкове, бронирани машини и тежки оръдия. Съединените щати още след Берлинската криза през 1961 г. разполагат оборудване и въоръжение в складовете на Федерална република Германия. С това учение НАТО доказва, че е възможно пренасянето за броени дни на цяла дивизия през Атлантическия океан, което е силно възпиращо средство за всеки потенциален агресор.
Високото пътешествие на Орсън Уелс
П рез 50-те години на миналия век научната дейност се превръща в „Третото измерение“ на НАТО. Заслугата е на д-р Теодор фон Карман, който посвещава живота си на идеята за сътрудничество между учени от различни страни. Роден е в Унгария и е един от многото централноевропейски учени, емигрирали в САЩ през десетилетието преди Втората световна война.
Един ден през април 1949 г. Карман прочита за създаването на НАТО. За него организацията е малка група от държави, обединени от идеята за обща отбрана. Това му подсказва, че новият Алианс е подходяща среда за изпробване на „пилотен проект“ за осъществяване на сътрудничество между учени от различни държави, при това от двете страни на Атлантика. Идеята така го ентусиазира, че той организира конференция в Пентагона с представители на НАТО за обсъждане на научното сътрудничество. Конференцията се провежда през 1951 г. и препоръчва в Алианса да се създаде Научен консултативен съвет и Консултативна група на практическо ниво с цел държавите членки да имат достъп до най-новите технологии в отбраната. На следващата година е одобрена и Консултативната група за аеронавигационни изследвания и развитие (AGARD). АГАРД се занимава с напредъка в авиационната наука, обменя важна информация и дава препоръки как да бъдат приобщавани най-талантливите учени за укрепване на техническите способности на Алианса и за решаване на съюзните проблеми в отбраната. През 1957 г. е създаден и Научният комитет на НАТО. Негов първи председател е нобелистът Норман Рамзи.
До този момент на НАТО се гледа главно като на политическа и военна организация. Науката се превръща в нов стълб или в „трето измерение“ на Алианса, отваряйки нови пътища за сътрудничество. Част от „третото измерение“ са военната история и изкуството.
През февруари 1951 г. подполковник Рой Ламсън, американски университетски преподавател по история, служил като военен историк по време на Втората световна война, е призован от генерал Айзенхауер в SHAPE, за да стане главен историк на НАТО. За да му обясни защо постът е много важен, върховният главнокомандващ му казва: „Ако SHAPE успее, това ще бъде модел за бъдещо сътрудничество, но дори да не успее, ние трябва да знаем причините за това”. Сега е пределно ясно, че SHAPE успява. Ламсън и сътрудниците му създават книжната поредица SHAPE History, която съдържа документите и решенията, приемани всяка година. Впоследствие документите са микрофилмирани, а хартиените носители са унищожени.
Историческите записи остават класифицирани далеч над определения 30-годишен срок поради техническите трудности при разсекретяването на микрофилми.
Години по-късно с подкрепата на Северноатлантическия съвет и Комитета по архивите на НАТО става възможно цифровизирането и разсекретяването на микрофилмовите ролки с историите на SHAPE от 50-те години на миналия век. Най-накрая уникалната историческа колекция може да бъде показана пред обществото и да стане ключов източник на информация за изследователите.
През 1958 г. световноизвестният актьор, режисьор, писател и продуцент Орсън Уелс участва в специален проект на НАТО. Този проект ще се превърне в един от най-успешните филми, продуцирани от информационната служба на Алианса. Филмът разказва за десет държави членки, заснети от ниско прелитащ самолет, и създава реалното усещане за единство между тях. За четеното на текста зад кадър специално е поканен Орсън Уелс. Записът на неповторимия му глас е направен в Рим на 22 април 1958 г. Завършеният документален филм със заглавие High Journey („Високо пътешествие“) под режисурата на Питър Бейлис излиза на екран през 1959 г. Лентата печели сребърен медал на кинофестивала във Венеция през 1959 г. и наградата на Британската филмова академия за най-добър късометражен филм през 1960 г.
