Д-р Пламен Димитров
Д-р Димитър Бечев*
Добивът на газ в България започва през 1965 г. До 1974 г. от находището край с. Чирен са добити 2,8 млрд. куб. м, след което то е превърнато в хранилище. През август 1974 г. за пръв път до България достига газ от Съветския съюз по новопостроен международен тръбопровод. Оттогава до 2019 г. СССР (а след 1991 г. – Русия) има почти пълен монопол върху българския пазар.
Още от възникването си газовият пазар в България е ориентиран предимно към индустрията, а не към домакинствата. Главни потребители са металургичният комбинат „Кремиковци“ и няколко торови завода. Малко преди края на плановата икономика потреблението достига 7 млрд. куб. м годишно, което е над два пъти повече от сегашното. До 1989 г. обаче търговските отношения между България и СССР не почиват на чисто пазарни принципи. През 1986 г. двете „братски“ страни сключват Ямбургската спогодба, която по същество е бартер – България ще участва в разработка на находище и строеж на тръбопровод, срещу което ще получава газ.
След разпада на СССР и на гравитиращия около него политико-икономически блок българският газов пазар се променя драматично. Фалират повечето от торовите заводи, работили с евтин съветски ресурс. През 2009 г. окончателно спира производството и в „Кремиковци“.
Потреблението на газ
пада рязко
и през първите две десетилетия на нашия век варира между 2,5 и 3,4 млрд. куб. м годишно с изключение на 2006 г., когато е било 3,77 млрд. куб. м.
България консумира сравнително малко газ. През 2018 г. обемът възлиза на 3 млрд. куб. м. Това съответства на 434 куб. м. на глава на населението, малко над два пъти по-ниско потребление от средното за ЕС. 98,9 процента от продажбите на газ на едро са реализирани от държавната компания „Булгартрансгаз“, а 99,9% от потреблението е задоволено с внос от Русия. Към момента в България практически няма местен добив на газ.
Природният газ няма водеща роля в общото енергийно потребление на страната. За 2017 г. например неговият дял е 16,2% при средно 23,8% за Евросъюза. През 2018 г. в газови централи е произведена едва 4% от електроенергията в България (за ЕС този дял е 21%). В същото време делът на електричеството, генерирано от въглищни централи, е 40% и вероятно ще пада поради поетите от България задължения за намаляване на въглеродните емисии и драстичните финансови санкции за тяхното надвишаване.
Друг възможен източник на растеж на потреблението е свързан с
разширяването
на битовата газификация
която е на значително по-ниско ниво от средното за ЕС. Понастоящем дружествата за продажба на газ на дребно имат стотина хиляди битови абонати. При тези продажби има висока пазарна концентрация – компанията „Овергаз мрежи“ снабдява 62% от крайните клиенти в страната. За следващите 10 години „Булгартрансгаз“ прогнозира нарастване на газовото потребление в България с една трета, като от 2021 г. нататък вносът ще бъде съвсем малко по-голям от сегашния. За местното производство се прогнозира нарастване до 0,7 млрд. куб. м през 2023 г. Не е ясно обаче откъде ще дойде този обем, като се има предвид, че за момента на територията на България не са открити никакви значими газови находища. Правителството даде лиценз за проучване на перспективните морски блокове „Хан Аспарух“ и „Хан Кубрат“ на консорциуми, водени от реномирани международни компании („Тотал“ и „Шел“), но засега те не са съобщили за находища от промишлено значение.
През 2012 г. Народното събрание с голямо мнозинство гласува забрана не само върху добива, но и върху проучването на потенциални находища на шистов газ. При съществуващата политическа конфигурация в страната няма изгледи тази забрана да бъде отменена в обозримо бъдеще.
За диверсификация на газовите доставки се говори от много дълго време, но едва през пролетта на 2019 г. за пръв път в страната бе внесен газ с източник, различен от Русия. Негов доставчик бе гръцката държавна компания ДЕПА, която спечели търг с участието на още две фирми. Това стана възможно благодарение на
трайната тенденция
за поевтиняване на втечнения газ (ВПГ)
в Европа, който през всичките изминали месеци на годината бе по-евтин от обемите, купувани от „Газпром“ по дългосрочен договор. Последваха договори на „Булгаргаз“ с компаниите „Колмар“ и „Дексиа“, с което доставките на газ от Гърция за 2019 г. достигат почти 300 млн. куб. м – 10% от потреблението в България. Най-вероятно преобладаващата част от този внос е била реализирана чрез суапови сделки – „Газпром“ е оставил в България съответния обем газ, с който е намалил доставките си за Гърция.
Трябва да се има предвид, че възможностите за замяна на руския газ с по-евтин ВПГ от Гърция засега са силно ограничени и от клаузата „вземай или плащай“ (take or pay) в договора на Булгаргаз с „Газпром експорт“. Най-вероятно обаче България може да се откаже от около 10% от газовия внос, договорен с руската компания, без да претърпи финансови санкции. Договорът за доставки от „Газпром“ изтича през ноември 2022 г. и вече се водят преговори за нов. Намерението на „Булгаргаз“ е да настоява за драстично снижаване на задължителните обеми по клаузата „вземай или плащай” и дори ако е възможно – за пълното им отпадане. Реалистично е да се очаква от средата на 2021 г. в България да започне да постъпва по 1 млрд. куб. м годишно газ от Азербайджан. Тогава за период от около година и половина „Булгаргаз“ може да се окаже със сериозен излишък на газ и това да го принуди да прекрати напълно вноса от терминалите за ВПГ в съседните страни. Пълният отказ от дългосрочен договор за доставки от „Газпром“ обаче също носи рискове, защото след време пазарната конюнктура може да се обърне и руският газ отново да стане по-евтин от втечнения.
В краткосрочен и средносрочен план възможностите за разнообразяване на доставките за България са свързани освен с вече споменатите азербайджански газ и ВПГ от Гърция, както и с терминалите за втечнен газ в Турция. Най-близкият до българската територия такъв терминал се намира на Източна Тракия. Дори и без изграждането на отделен интерконектор Турция–България, няма техническа пречка турски ВПГ да стигне до България по тръбопровода, за който се предвижда да бъде продължение на „Турски поток“ на българска територия.
До 2–3 години Румъния вероятно също ще започне износ на неголеми обеми газ, но той по-скоро ще се насочи към Централна Европа, а не към България.
По отношение на разнообразяване на газовите доставки
добър пример за България
може да бъде съседна Турция. Според данни от статистиката в Анкара вносът на природен газ от Русия е намалял с цели 36% за първото шестмесечие на тази година – от 12,57 млрд. куб. м за същия период през 2018 г. до 7,9 млрд. за 2019 г. Спадът е до голяма степен за сметка на пика на вноса на ВПГ. При това Русия като най-крупен доставчик на синьо гориво е понесла по-сериозен удар от другите износители на газ по тръбопровод към Турция. При Иран свиването е едва от 5%, а при Азербайджан се наблюдава дори леко повишение.
С други думи, Турция, която стана причина България да инвестира в мащабен проект като „Балкански поток” („Турски поток 2“), се стреми да намери баланс в отношенията си с Русия по пътя на проекти за диверсификация на доставките. Нейната политика – особено, що се отнася до втечнения газ и преразглеждането на клаузите „вземай или плащай” – може да бъде ориентир и за София. За целта обаче е необходимо България да разполага със съответната тръбопроводна инфраструктура за внос на газ от юг.
*Димитър Бечев е преподавател в Университета на Северна Каролина, САЩ, и директор на Института за европейски политики (ИЕП). Статията е част от доклада „Между Москва и Брюксел: България на газовата карта на Европа“, написан от двамата автори за ИЕП.
