Аспарух Лешников е известен с творческия си псевдоним Ари. Той е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност. Наричан е от европейската критика „рицарят на горното „фа“. Оказва се, че забележителният български певец от не толкова близкото ни минало е учил за офицер и именно във военното училище бива открит за световната сцена, която по-късно мощно завладява и става звезда от ранга на Марлене Дитрих за времето си.
Роден е на 28 юни 1897 г. в Хасково. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Именно във военното училище Ари е имал шанса да бъде открит от истински професионалисти. Както е известно, именно чешките капелмайстори са създателите на българската военна и по-късно и цивилна духова музика – на първите български оркестри.
„През 1916 г. постъпих във военното училище в София. Капелмайсторът – чехът Алоис Мацак, ме слушаше как пея. Тогава ми каза, че няма да стана офицер, а ще стана певец. Аз му отговорих, че съм дошъл да ставам офицер. Той обаче информира маестро Георги Атанасов за мен. Последният ме намери и помоли да му изпея нещо. Хареса ме и ме изпрати при Иван Вульпе, където вземах уроци в продължение на една година. През 1922 г. напуснах армията и заминах за Берлин“. Това разказва легендарният певец в аудиозапис от Архивния фонд на БНР.
В Берлин Ари първо учи немски език. Трудно му е, защото в гимназията и във военното училище се учи френски. В Германия попада на хазяйка, която му помага с езика и той го усвоява само за шест месеца. Спестените пари обаче се стопяват и той постъпва на работа като келнер в българския ресторант, където се хранят 800 човека. Получава храна и малко пари, с които може да плаща и квартирата си. В това време Ари продължава да пее. „Една вечер обявиха концерт в ресторанта и дойдоха много музикални хора. Аз също щях да взема участие. Пях български народни песни. След концерта ме поздрави и един професор от консерваторията в Берлин. Той ми каза, че обявяват конкурс за хубави гласове и настоя непременно да се явя“, спомня си Ари в аудиоинтервю, съхранено в Архивния фонд на БНР.
След около двайсет дена той се явява на изпита. Взема № 180. Изпълнителите пеят много добре и постепенно много кандидати се отказват, но изведнъж от № 180 Аспарух Лешников става № 10. В комисията е същият този професор, който го кани да се яви на конкурса. Ари пее и на немски език – ария от операта „Бохеми“, като предупреждава комисията, че е чужденец. Веднага след изпълненията му го приемат и обявяват, че става стипендиант на консерваторията.
След завършването на консерваторията се явих в немския театър и издържах изпита. Там се запознах с много певци. Бащата на един от моите колеги имаше магазин за грамофонни плочи. Веднъж ме поканиха в дома им. Пуснаха ми музика – мъжки гласове в ансамбъл. Особено ми допадна първият тенор, който беше почти моят тембър на гласа. Колегата ми беше пианист. Той предложи да направим една подобна формация, която обаче да пее на немски език. Потърсихме и други музиканти, за да направим квинтет“, спомня си Аспарух Лешников в своето „златно“ интервю от аудиоархива на БНР.
След завръщането си в България през 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен Хармонистс“. През 60-те г. се получава донос, че певецът е бил любимец на Хитлер и Гьобелс. Последните си години той прекарва като певец в цирка и метач в „Парка на свободата“, днес „Борисовата градина“.
Все пак „Балкантон“ издава дългосвиреща плоча с най-добрите му песни. През 1968 г. българският певец е награден със златна значка и званието почетен член на „Фридрихщатпалас“ за заслуги към немската култура. През 1977 г. е удостоен и с орден „Кирил и Методий“, малко преди да се пресели в по-добрия свят. Аспарух Лешников умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.
Българинът пее пред крале и президенти
От 1927 г. Аспарух Лешников е солист в Charell-Revue chorus. През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю театър в Берлин. Същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен Хармонистс“ (втори тенор е Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц). Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930-те години.
Песните на групата са издадени в многохиляден тираж. „Комедиен Хармонистс“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 хиляди моряци от Атлантическия и Тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е и президентът Рузвелт.
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът, в който се изявява Ари, прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ и работят заедно до 1941 г.