Доц. д-р инж. Георги Маринов
Бурното развитие на техниката, технологиите и способите за водене на бойни действия през последните десетилетия обусловиха тенденцията за внасяне на съществени промени в конструкцията и тактико-техническите характеристики на стрелковите оръжия. Те трябва да осигурят както висока поразяваща способност на бойците, така и висока ефективност, определено удобство и безопасност при тяхното използване.
По отношение на тактиката за водене на бойни действия военните специалисти са установили, че съществува определена аналогия в армиите на различните страни. Те са достигнали до извода, че целите, които са обект на поразяване с различните видове оръжия, отстоят на следните разстояния:
– за пистолетите – до 50 м;
– за автоматите/щурмовите пушки– до 400–500 м;
– за леките картечници – до 600–650 м;
– за ръчните гранатохвъргачки – до 250–300 м;
– за снайперовите пушки – до 650–800 м;
– за големокалибрените картечници – до 700–750 м.
Пистолетите са персонално защитно оръжие за командния състав, но с него са въоръжени екипажите на бойни машини, бойци от силите за специални операции и др. Целите за поразяване са на сравнително малки разстояния – не повече от 50 м. Към армейските пистолети има определени съвременни изисквания, които конструкторите се стремят да удовлетворят в най-пълен обем. Така например използваните пистолетни боеприпаси не трябва да имат по-малка начална скорост и дулна енергия на изстреляния куршум от тези на патрона 9х19 мм „Парабелум”. Това осигурява оптимална проникваща и спираща способност на куршума. Вместимостта на пълнителя се очертава да бъде не по-малка от 15 патрона.
Пистолетите трябва да имат надеждна система за безопасно използване – тройна система за предотвратяване произвеждането на случаен изстрел. Тя включва блокиране на ударно-спусковия механизъм, когато спусъкът не е натиснат докрай.
Ударно-спусковите механизми трябва да бъдат двойнодействащи (дабъл екшън–DA) или само двойнодействащи (дабъл екшън онли–DAO). Това им осигурява бързо произвеждане на изстрел.
Автоматите/щурмовите пушки се използват за поразяване на цели, които обикновено са снабдени с бронежилетки или са укрити зад леки укрития (в лекобронирани транспортни средства). Това изисква използваните патрони да имат висока пробивна и спираща способност. Страните от НАТО и други страни използват щурмови пушки с калибър 5,56 мм, докато Русия и другите страни от бившия Варшавски договор са внедрили 7,62-мм автомати „Калашников”. Независимо от калибъра далекобойността на различните модели щурмови пушки и автомати е почти еднаква, тъй като се използват за изпълнението на едни и същи оперативни и тактически задачи.
Картечните пистолети са предназначени за поразяване на противник на сравнително къси разстояния. Те използват пистолетни боеприпаси и къси цеви, поради което далекобойността им е между тази на пистолетите и на щурмовите пушки/автоматите. С помощта на снайперовите пушки се изпълняват специални задачи по поразяване на важни цели – противниковият команден състав, огневите точки, снайперистите и др., на големи разстояния,
без да се разкрива
позицията на стрелеца
За тази цел в преобладаващата част от случаите се използват заглушители на звука от изстрела, но това е свързано с намаляване на далекобойността поради използване на боеприпаси с дозвукова начална скорост на куршума. Стремежът за увеличаване на далекобойността на снайперите води до използване на мощните картечни пистолети с калибър 12,7 мм и 14,5 мм.
Леките и тежките картечници значително увеличават огневата мощ на подразделенията и се използват или в бойния ред, или зад него. С тях се води огън на по-големи разстояния от този на щурмовите пушки/автоматите. Големокалибрените картечници обикновено се монтират на бойни машини и с тях се поразяват леко бронирани цели на противника в разположението на опорни пунктове на разстояние до 700–750 м.
Режимите на огъня зависят от предназначението на оръжието и от неговите конструктивни особености. Пистолетите обикновено стрелят на единичен режим, но подразделенията на силите за специални операции могат да използват пистолети, стрелящи с комбиниран огън (единичен и автоматичен).
Голяма част от съвременните картечни пистолети се снабдяват със селектори за единичен и автоматичен огън. Много оръжейни специалисти и командоси смятат, че картечните пистолети трябва да имат само автоматичен режим на огъня тъй като добре обучените бойци могат без особени проблеми да регулират дължината на изстреляния ред или да стрелят на единичен огън.
Счита се, че масовото оръжие на боеца – автоматът/щурмовата пушка трябва да има най-големи възможности за регулиране на режима на огъня. За това съвременните оръжия от този тип притежават селектори за три режима – единичен, автоматичен и на редове. Последните данни от воденето на локалните войни показват, че най-ефективният огън с автомат е единичният и огънят на редове от два изстрела. Отчитайки тези резултати, оръжейниците от Heckler&Koch побързаха да пуснат на пазара вариант на щурмовата пушка G-36, притежаваща селектор за произвеждане на два изстрела. Към този вариант на оръжието прояви определен интерес френската армия и немската фирма незабавно получи поръчка за доставка. 
Някои специалисти считат, че ръчно презарежданите пушки имат по-проста конструкция. Като недостатък се отчита, че при подготовката за всеки нов изстрел се налага стрелящият да отклони своето внимание, за да извърши поредица движения по презареждане на оръжието, които го демаскират в определена степен. Привържениците на самозарядните снайпери отчитат факта, че независимо от по-голямото тегло поради по-сложната конструкция, те позволяват по-бързо произвеждане на няколко последователни изстрела, без да се прекъсва наблюдението на целта.
По отношение на темпа на огъня на съвременните картечни пистолети се счита, че той трябва да бъде в границите 700–800 изстр./мин. Въпреки това в последно време се появяват картечни пистолети с темп на стрелбата над 800 изстр./мин. Такива са например някои компактни модели на МР-5 на фирмата Heckler&Koch, израелските картечни пистолети UZI и др. Тенденцията за увеличаване на темпа на стрелбата ще се развива паралелно с усъвършенстване на боеприпасите.
Режимът на стрелба на картечниците е автоматичен, тъй като тяхното основно предназначение е за поддръжка на огъня на пехотата и за поразяване на цели на по-големи разстояния. В същото време към тези оръжия могат успешно да се закрепват редица допълнителни приспособления за прецизно примерване и наблюдение, позволяващи разкриване и поразяване на цели на големи разстояния при ограничена видимост.
В зависимост от предназначението си гранатохвъргачките стрелят на единичен или на автоматичен огън. Единичен огън се води с подцевните и интегрираните в оръжието гранатохвъргачки, а автоматичен огън имат само тези, монтирани на триноги или на транспортни средства.
Намаляването на масата и габаритите на оръжията е постоянна тенденция, която през последните години придобива нови възможности. Тя се постига чрез опростяване на конструкцията и широкото внедряване на по-леки материали за изработване.
Масата на съвременните армейски пистолети не трябва да надвишава 0,750–0,800 кг, тъй като тя се отразява върху общото тегло на и без това тежката индивидуална екипировка. Това се постига чрез широкото използване на ударо- и термоустойчиви пластмаси и олекотени сплави за изработване на рамките и пълнителите.
Едно от перспективните направления за
намаляване на масата на автоматичните оръжия
е използването на конструкцията „бул-пап”. При нея част от ударно-спусковия механизъм, част от цевта и затворът се монтират в приклада. Така се премахва част от инертната маса на приклада и се намалява общата маса на оръжието.
„Бул-папът” има и редица недостатъци. Най-силни критики към него се появиха след операцията „Пустинна буря”. В печата се публикуваха твърдения за съществуващо затруднение при замяната на пълнителя (разположен зад спусковата скоба), което намалява бойната скорострелност на оръжието. Като съществен недостатък се отбелязва неудобното разположение на прозореца за изхвърляне на изстреляните гилзи. При изстрел гилзата направо лети към лицето на стрелящия и отклонява неговото внимание.
Конструкторите на австрийската AUG и на френската FAMAS са направили опит да преодолеят този недостатък, но проблемът не е премахнат напълно. Това се отнася особено при стрелба от ляво рамо. При тези две пушки е изработен защитен отражател, който в зависимост от положението за стрелба трябва да бъде превключен предварително, което е сложно в динамичната бойна обстановка. С такъв проблем са се сблъскали и английските войници в Северна Ирландия при използване на пушките L-86 на фирмата Enfield. Отбелязва се, че ударното чукче се задейства с дълга ос, което създава условия за блокиране при силно замърсяване. Ударно-спусковият механизъм позволява регулиране на вида на огъня в зависимост от приложеното усилие върху спусковия лост. Той изисква прилагането на по-голямо усилие при първоначалното откриване на огън. Това дава сериозно основание на опонентите на „бул-пап” да твърдят, че точността на оръжието се влошава. Затова френските оръжейници са снабдили FAMAS с двунога, а австрийските са предвидили възможност за монтиране на допълнителна ръкохватка в челото на ложата.
Намаляването на общата дължина на оръжието води до скъсяване и на мерната линия. Това е съпроводено с намаляване на точността. Конструкторите се противопоставят с внедряването на оптични мерници. Те обаче увеличават масата на оръжието, увеличават височината му и ограничават неговата подвижност. Така например масата на английската 5,56-мм щурмова пушка L85A1 е нараснала до 4,64 кг. Оптичните мерници изискват и специална подготовка за използването им. Независимо от всичко „бул-папът” намира своето все по-широко приложение и упорито се налага в новите разработки на перспективните оръжия на 21 век.
Важно направление, свързано с намаляване на масата на оръжията, е широкото внедряване на пластмаси. Първият успешен опит в това отношение направи фирмата Glock, която снабди американската армия с пистолета Glock-17 за операцията „Пустинна буря”. Вече няма сериозна оръжейна фирма, която да не внедрява високоустойчиви пластмаси в конструкцията на индивидуалните оръжия. По този начин, от една страна, се намалява общата маса на оръжието. От друга страна, частите на оръжието се отливат много точно, като се заменят скъпите фрезови операции. Това води до намаляване на производствените разходи и цената.
С намаляване на масата на оръжието се осигурява възможност да се увеличат вместимостта на пълнителите и носимият запас от боеприпаси. На този етап се смята, че вместимостта на пълнителите на армейските пистолети трябва да бъде около 15 патрона, но съществува тенденция тя да се увеличи до 20 патрона както е при някои модели на Glock и белгийския 5,7-мм The Five-seven.
Картечните пистолети и автоматите използват най-често пълнители с вместимост 20 и 30 патрона, но все по-често конструкторите създават сдвояващи се пълнители, които позволяват бързо презареждане. Някои конструктори активно работят по създаването на пълнители с голяма вместимост. Например италианският картечен пистолет Spectre M 4 използва четириредов пълнител с вместимост 50 патрона, белгийският Р-90 има също 50-заряден пълнител, американският Calico M 950 използва пълнители с вместимост 100 патрона.
Електрониката постепенно навлиза и при индивидуалното стрелково оръжие. Инфрачервени и лазерни мерници, интегрирани системи за насочване, способни да действат при дневни и нощни условия, системи за разпознаване на свои бойци и др., все по-често стават част от оръжието на съвременния боец. Хит на оръжейната електроника са вградените процесори, съгласувани с миниекран, монтиран в кевларената каска на боеца.
В най-новите поколения индивидуални оръжия, електроника ще бъде способна да следи целта, да определя точно разстоянието и да установява взривателя на гранатата преди изстрелването. Работи се по осигуряване на 90% вероятност за попадение в целта на разстояние 500 м и 50% на 1000 м. Стремежът е да се постигне над 50% увеличение на вероятността за поражение в сравнение с досега използваните системи.
Модулността на индивидуалните оръжия е ново направление за развитие на стрелковите системи. Тя се заключава в изграждането на конструкцията на оръжията като модулна система, състояща се от отделни модулни възли и механизми. По този начин чрез различни комбинации на отделни модули бързо могат да се получат стандартни, компактни или супер компактни варианти. Лидери в това отношение са немската фирма Heckler&Koch и белгийската FN. Най-новите им разработки имат основни модули – ръкохватка с интегриран спусков и блокиращ механизъм, затвор и затворен блок. Към тях само за няколко секунди могат да се закрепват различни по дължина цеви, полуложи, мерни прибори, приклади, двуноги, подцевни гранатохвъргачки и др.
Високата ергономичност е друго направление за усъвършенстване на оръжията. Почти всички нови модели индивидуално стрелково оръжие се снабдяват с двустранно разположени ключалки на предпазителите и превключвателите за вида на огъня, които лесно могат да се управляват при захващане на ръкохватките с лявата или с дясната ръка.
Изложените тенденции съвсем не изчерпват темата за усъвършенстване на индивидуалното стрелково оръжие на боеца. В това отношение все по-нарастващо влияние имат както чисто научните прогнози, така и научната фантастика.
