Доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
През юни 1941 г. англо-френските войски претърпяват пълен разгром от немците край Дюнкерк. За да бъде възстановена боеспособността на английската армия, командването поставя спешна задача да се организира масово производство на евтино и скорострелно оръжие, което до този момент било отричано от военните специалисти Първият прототип на картечния пистолет Sten е разработен от английските конструктори Робърт Шепърд и Харолд Търпин, работещи за английската оръжейна компания Enfield. 
Оръжието получава името си от първите букви на фамилиите на конструкторите и името на фирмата.
Основните принципи, залегнали в разработката му са простота, здравина и ниска цена, което е характерно за изискванията към всички оръжия, конструирани по време на война. Потвърждение на това е, че Sten има само 47 части, които могат да бъдат изработени във всяко предприятие, разполагащо с несложно технологично оборудване. Автоматиката му се основава на най-простия принцип на работа – използване на отката на свободния затвор. Изработва се от въглеродна стомана, като голяма част от частите се щамповат. За периода на Втората световна война са произведени над 4 000 000 бр. от различните модификации.
Всички модели на Sten са предназначени за патроните 9×19 Parabellum. Изстреляният куршум излита с начална скорост 366 м/с. Използват пълнители с вместимост 32 патрона. 
Скорострелността на моделите Mk I, Mk II и Mk III e 540 изстр./мин.
Превключвателят на огъня е във вид на бутон монтиран пред спусковата скоба, като може да работи на автоматичен и полуавтоматичен режим. Предпазителят е механичен и представлява изрез в цевната кутия, където влиза ръкохватката за зареждане в крайно задно положение.
Прикладите биват два вида – от метал и дървени, като металните са олекотени, сгъваеми с раменен упор. 
Характерното за тези картечни пистолети е, че гнездото на пълнителя е от лявата страна, като самият пълнител служи за допълнителна ръкохватка. Снабдени са с механични мерни прибори, които за различните модификации са различни. Същите позволяват воденето на прицелен огън на разстояние до 100 м. Базовият модел Mk I е пуснат в производство през 1941 г. и се отличава по дулния огнеприкривател. Характерното за него са изцяло обвитата от кожуха цев и наличието на къса допълнителна ръкохватка, която се закрепва шарнирно в предната долна част на корпуса.
Най-голямо разпространение получава моделът Мk II. До 1945 г. от него са изработени повече от 2 млн. единици. Основното му предимство се заключава във възможността да бъде разглобяван бързо и да може удобно да се транспортира в обикновена чанта Част от цевта е обвита в перфориран кожух. Прикладът е изработван от една права тръба, в края на която се заварява раменният упор. Някои образци имат приклади, изработени от една по-тънка тръба, огъната в подходяща форма. За този модел са произведени неголямо количество заглушители, които се използват само при произвеждане на единични изстрели. Моделите със заглушител са обозначени като Мk ІIS. 
Освен това Mk ІІ е без предна ръкохватка и огнеприкривател, с по-малки размери и предпазно капаче на приемника на пълнителя.
Моделът Mk ІІІ се отличава от горните два картечни пистолета по това, че цевната кутия и кожухът на цевта се изработват в едно цяло, като цевта е изцяло покрита от кожуха. Прикладът се изработвал от профилна шина или права тръба, в края на която се заварява раменният упор. Освен това пред отвора за изхвърляне на гилзите е поставен малък издатък, предпазващ пръстите на стрелящия.
Моделът Мk IV е със скъсена цев до 99 мм. За разлика от другите модели има допълнителна ръкохватка пистолетен тип. Той се изработвал в два варианта, чиято разлика се заключава в различното положение на ръкохватката спрямо корпуса, формата на корпуса, ръкохватката и спусковата скоба. В дулната част на варианта „В“ е предвидена възможност за закрепване на огнеприкривател. Скорострелността му е 575 изстр./мин.
Моделът Mk V се отличава по това, че се произвежда само с дървен приклад и има сенник на мушката Произвеждан е с чисто търговска цел, като е направен опит да му се придаде по-съвременен вид. Въпреки това той не получава широко разпространение. Дървеният приклад се оказва тежък и неудобен, а по-прецизните мерни прибори – излишни. Ефективната далекобойност на картечните пистолети „Стен” е около 100 м, но по принцип не са били много популярни сред войниците. Намират се на въоръжение в британската армия до 1960 г.
Картечните пистолети Sterling са разработени от Джордж Пачет през 1942 г. 
Те получават обозначението L2A1 Sterling на името на фирмата производител Sterling Armament Co. През 1955 г. е разработен подобрен вариант на картечния пистолет с обозначение L2A2, но тъй като не показва някакви особени качества през 1956 г., е усъвършенстван, като се появява нов модел с обозначение L2A3. Картечните пистолети от тази серия се характеризират с цилиндрични цевни кутии и закрепване на пълнителя от лявата страна на оръжието. Автоматиката им работи на принципа на използването на отката на свободния затвор. Цевите са 6-канални с хромирана вътрешна повърхност. Прикладът е сгъваем, метален, олекотен и може да се регулира по дължина. Производството им е спряно в началото на 80-те години.
Моделът L2A3 може да води автоматичен и единичен огън, което се осъществява посредством превключвател, който служи и за предпазител. Кожухът е с вентилиращи отвори като отгоре са монтирани механични мерни прибори. Има само една ръкохватка като за втора служи пълнителят. Цевта е 6-канална с хромирана вътрешна повърхност. Ефективната му далекобойност е около 200 м. Моделът L34A1 е разработен на базата на L2A3. Характерното за него е, че е с вграден заглушител на цевта и това, че в нея са пробити отвори, през които преминават част от барутните газове, като по този начин се намалява началната скорост на куршума. Използва се със стандартни патрони, с които могат да се произведат до 60 000 изстрела Може да води както автоматичен, така и единичен огън. Намирал се е на въоръжение в около 90 страни и се е произвеждал в Индия по лиценз.
Всички модели са предназначени за патроните 9х19 Parabellum. Пълнителят им събира 34 патрона. Дължината на цевта им е 198 мм. Скорострелността им е 550 изстр./мин.
Една от последните разработки на фирмата е малогабаритният модел Мark 7 Sterling, който е предназначен предимно за екипажите на бронирани машини. Автоматиката му работи на принципа на използване на отката на свободния затвор и може да стреля в два режима – автоматичен и единичен огън. Цевта е разположена в къс цилиндричен перфориран кожух, като се подава незначително от него, и на нея може да се навива заглушител. Затворната кутия има цилиндрична форма. В задната част се навива капачка, на която е закрепена възвратната пружина на затвора.
Затворът също е цилиндричен, като в челната му част е закрепена неподвижно възпламеняващата игла. Зареждането се осъществява посредством ръкохватка, разположена от дясната страна. Пистолетната ръкохватка е под затворната кутия и издадена под голям ъгъл назад. От лявата й страна е монтиран превключвателят на огъня. Мерните прибори са закрепени на затворната кутия и осигуряват воденето на
точен огън на разстояние 100 и 200 м Пълнителят се поставя в гнездо, разположено от лявата страна на оръжието. Той има различна вместимост и разположение на патроните. Към картечния пистолет може да се монтира подвижен приклад от синтетика с три допълнителни подложки за регулиране по дължина. Оръжието работи на интересен принцип. В изходно положение свободният затвор се намира изтеглен назад, задържан от запъвача. При натискане на спусковото лостче затворът полита напред под действието на възвратната пружина, захваща патрон от пълнителя и го притиква към патронника. Тъй като гнездото на пълнителя се намира под наклон към корпуса, патронът постъпва под ъгъл и капсулът му не съвпада с възпламеняващата игла. Когато патронът влезе в патронника, той застава в съосност със затвора. При това положение изхвъргачът обхваща венеца на гилзата и възпламеняваща игла се допира до капсула. Благодарение на силата на триене между гилзата и стената на патронника скоростта на придвижването на патрона се забавя спрямо скоростта на придвижване на затвора. 
При това иглата прониква в мекия капсул и го взривява в момент, когато затворът е още в движение и патронът не е дотикан докрай в патронника. Възникналото рязко повишаване на налягането спира по-нататъшното движение на затвора и го насочва в обратна посока, преодолявайки силата на възвратната пружина. Ако се води единичен огън, затворът се спира в задно крайно положение. Освобождаването му се извършва с повторно натискане на спусковото лостче. Когато се води автоматичен огън, затворът се връща в предно положение от възвратната пружина. В положение предпазител превключвателят блокира запъвача на затвора.
Картечният пистолет Bushman IDW е показан за пръв път на оръжейното изложение за военна техника на британската армия през 1990 г. Той е разработен във връзка с програмата на британската армия за създаване на Индивидуално отбранително оръжие. Главната особеност на този картечен пистолет е електронният регулатор на темпа на стрелбата осигуряващ възможност за нейното регулиране в зависимост от бойните условия.
Неговите създатели направили поредица изследвания, при които установили, че идеалния темп на стрелбата за картечен пистолет е 450 изстр./мин. Такъв темп обаче не може да се постигне с помощта на класическите механични забавители на темпа. Те решават да създадат регулатор, който се състои от електродвигател, поставен в ръкохватката и захранван от батерия. Регулаторът е разположен в херметична опаковка, за да бъде защитен от попадането на механични замърсявания. Ресурсът му е около 30 хил. изстрела. Миниатюрният електродвигател е свързан с разединител, който осигурява равномерен темп на стрелбата независимо от особеностите на използваните боеприпаси и от степента на замърсяване на затвора. Може да се каже, че картечният пистолет е един от първите опити за внедряване на електроника в стрелковите оръжия. Автоматиката му работи на принципа на използване на отката на свободния затвор.
При разработването на Bushman IDW особено внимание било отделено на ергономичните характеристики. Оръжието е балансирано около центъра на масата В бойно положение точката на захващане на ръкохватката с ръка е в непосредствена близост до оста на цевта. Това значително намалява въртящия момент, възникващ при изстрел. Втората ръка захваща предната пистолетна ръкохватка, в която е разположен пълнителят. Така големият пръст на дланта се разполага над цевната кутия, което осигурява стабилизиране на дулната част на цевта.
Картечният пистолет намира добър прием в специалните сили и в полицията, на които се налага да го използват в населени места. Изработва се в различни варианти с дължини на цевта 83, 152, 254 или 356 мм. Проведените изпитвания са показали, че на дестанция 7 м картечен пистолет с дължина на цевта 83 мм (компактен вариант), при автоматична стрелба от 20 патрона без прекъсване, попаденията са в кръг с диаметър 120 мм. При стрелба на 25 м със същия картечен пистолет попаданията са в рамките на ръстова мишена.
