Не е виц

 Автор: Евгени Генов
Във в. „Българска армия”, уважаеми читатели, стартира нова рубрика „Не е виц”. И ще се съгласите, че животът, армейският, включително, е по-богат и пъстър дори от майсторски поднесено художествено произведение. Че е изпълнен с невероятно комични и смешни ситуации, които няма да чуете или прочетете дори и в най-развеселяващия анекдот. Дните в армията са изпълнени с подобни случки. С такива, които звучат като виц, почти парадоксално, но са истински. Новата ни рубрика е отворена и за вас, уважаеми читатели. Няма ограничения нито във времето и годините, когато сте преживели дадена комична ситуация, нито в сюжета на случката. Важното е да е вярна. Ако имате какво да ни разкажете или пък да го подкрепите и със снимков материал, споделете вашите спомени, лични преживявания или случки, които сте чули на адрес bgarmya@abv.bg. Пишете, не ни жалете. Пращайте Вашите писма, останалото е наша работа.

Добри Джуров: „Заради жени не уволнявам, иначе оставаме без командири“

Не е тайна, че в армията се държеше изключително на морала. Особено дали се прекалява с алкохола и дали се залита по тънката част – нерегламентирано, разбира се. Което не означава, че в армията тогава не се пиеше. Напротив – и се пиеше яко, и се любеха безкомпромисно жените. Който е служил по онова време, знае за какво иде реч. Ако някой каже, че не е било така, ви лъже. Но за престъпилите етичните граници или сгафилите в това отношение – нямаше прошка. Аз например завърших военното училище през 1976 г. Първоначално бях разпределен в танковия полк в Сливница. Представям се на командира майор Маринов, както се полага по устав – запасан с колан, пистолет и с боен чепик. А той ме попита уж строго, но шеговито: Лейтенант Генов, вие алкохол пиете ли? „Пия”, отговорих. „А по жени ходите ли?”, попита пак майорът. Отвърнах: „Ходя”. „ Е, тогава, значи, и работа ще вършиш!”, заключи първият ми командир. Такава бе неговата философия – че офицер, който не пие и не кръшка, за нищо не го търси. Сега, като си спомня – най-големите бохеми в полка, които обичаха чашката и не прощаваха на красавиците – бяха и най-големите работари. Бяха готови веднага да застанат на барикадата, без да се замислят, свирне ли тръбата. Службата на танкистите е една от най-тежките в армията. Виждал съм ги в такива ситуации, особено през зимата, когато нормален човек трудно ще издържи. Та случая, който искам да  разкажа, е следният. Веднъж при военния министър Добри Джуров, министър, който беше легенда, постъпили документите за дисциплинарно уволнение на командир на полк. Извикал той  командващия армията, командира на дивизията и началниците на политотделите. „Защо искате да го уволня, не си ли върши работата?”, попитал недоумяващо Джуров. „Ами, другарю Джуров, започнали притеснено да кършат ръце командващите, справя се добре със задачите, нямаме претенции, но той много пие и обича да задиря чуждите булки”. Армейски генерал Добри Джуров помълчал минута-две, погледнал ги строго и наредил: „Знаете ли, че ако за това почна да уволнявам офицери, армията ще остане без командири. Тръгвате си оттук и ако до два дни не ми представите други мотиви, този човек остава на служба.”

Легендарен генерал: „Вестниците лъжат, пия водка“

В армията служеше и друг генерал легенда – Ганчо Денев. За последно командваше Втора армия, чийто щаб бе в Пловдив. И днес мнозина още го помнят. Той бе истински боен генерал – не признаваше бюро и канцелария. Всъщност неговата канцелария бяха полигоните и стрелбищата. Но всички, които го помнят, знаят, че бе и голям любител на чашката. Не й се мръщеше. Веднъж бил на проверка в гарнизона в Асеновград. Там се почерпил и на здрач тръгнал да се прибира със служебната „Волга” в щаба в Пловдив. Тогава циганите крадяха дърва и ги превозваха с такива черни волги. Когато наближили караулката на КАТ, тя и до днес е там, заради тъмнината пътните милиционери помислили, че ромите превозват крадени дърва, и вдигнали палката да спрат автомобила. Тогава Ганчо Денев заповядал на шофьора: „Не спирай, залегни зад волана, дай газ”. И профучали покрай караулката. Униформените започнали да стрелят по тях. „Наведи се, наведи се!”, разпоредил генералът на шофьора. Наближили Пловдив, той се изправил и попитал: „На мен нищо ми няма, ти нали не си ранен?”. 
Скандалният случай се разчу. Тогава вестник „Нощен Труд” пръв съобщи за него и написа, че генерал Ганчо Денев бил пиян на шест ракии. Показали вестника на генерала. Той се ядосал, смачкал го и извикал шофьора. Разпоредил му: „Тия много лъжат, бе! Ето ти пари, купуваш една каса водка. Заминаваш за София и намираш редакцията на „Нощен труд”. Подарък от мен, за да запомнят, че генерал Ганчо Денев не пие ракия, а водка, и да не пишат глупости.” Тогава, след този случай, разпоредиха номерата на всички служебни коли, превозващи висш команден състав на армията, да бъдат оборудвани със специални обозначения, видни отдалеч, че в тях се возят генерали.

Как танкисти откъснаха главата на вол
Армейският полигон край хасковското село Корен, е най-големият у нас и на Балканите. Дълъг е 15 км и е широк от 3 до 6 км. На него се провеждат тактически учения с бойни стрелби, командно-щабни учения, както и занятия на всички специалисти от родовете войски. Местните жители често, когато няма маневри, използват затишието, за да пасат добитъка и да си вършат селскостопанската работа. Веднъж един селянин преминавал с волска каруца през рекичката, която била придошла след обилни дъждове. За беда обаче каруцата заседнала. Колкото и човечецът да мъчил животното – никакъв напредък. През това време танков батальон се връщал в базата. Старецът махнал с ръка, дал знак, че е изпаднал в беда, и първият танк се притекъл на помощ. Скочили момчетата от машината и свалили голямо стоманено буксирно въже. Преметнали го през рогата и вързали с него главата на вола. След което механик-водачът дал рязко газ, за да измъкне затъналата каруца. Явно боецът не успял да прецени силата на машината и главата на вола хвръкнала. Слезнал младши сержантът, командир на танка, отишъл при стареца да се извини: „Е, дядо, колкото можахме, помогнахме”. След което се качил на танка и машината отпрашила.