– Проф. Владов, какво е значението на интердисциплинарния курс, на който ВМА и Клиниката Ви домакинстваха?
– Това е поредният, седми международен курс за следдипломна квалификация, който се прави във ВМА, организиран от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология. А тематиката му беше мултимодалното лечение на чернодробните метастази от колоректален карцином, т.е. от рака на дебелото и на правото черво. На този курс искахме да покажем възможностите на мултидисциплинарното лечение. И че вече колоректалният карцином може да се приеме като едно хронично заболяване, което в определени моменти се обостря, после влиза в ремисия. Важното за този курс беше силното международно участие на световно ниво. Над 170 лекари обсъждаха лечението и модерните техники за него. Имаше лектори от Франция, Южна Корея, Румъния, Сърбия, Словения и Турция.
– Каква е значимостта на това заболяване в света?
– Само по себе си това заболяване е световен проблем и всички тези колеги се занимават с лечение на чернодробните метастази от рака на дебелото и правото черво. Но трябва да отбележа присъствието на двама от тях – световноизвестните хирурзи, които са водещи в света по хирургия на черния дроб. Това са професорите Оливие Собран от болницата в Бужон и Ким – шеф на Клиниката по чернодробна хирургия в болницата „Асан медикъл център” в Сеул. Подчертавам, че в момента Южна Корея и Франция са водещите страни в света по коремна и по чернодробна и панкреатична хирургия. В Южна Корея са се обучавали вече няколко наши специалисти. Но важното е, че тези двама хирурзи дойдоха и оперираха в България, което за нас е признание, че идват „на крака” тук и за 48 часа престой в страната те оперираха и направиха по една голяма лапароскопска, т.е. безкръвна операция – в четвъртък миналата седмица проф. Соран, а в петък – проф. Ким. Те показаха изключителна класа и много сериозни умения в извършването на този тип хирургия. Ние показахме пък, от своя страна, класа в организацията и в цялата логистика на този процес. Ние също правим с моя екип това, което те показаха, и с това ВМА е водеща в Източна Европа по чернодробна лапароскопска хирургия. Ние сме Center of exellance, както се казва по чернодробна лапароскопска хирургия. Тук идват да се обучават чужденци. Сред участниците в курса имаше и чуждестранно участие с колеги от Босна и Херцеговина, от Хърватска и др. и гледаха операциите наживо. А организацията на такава жива демонстрация е много сложна, повярвайте. Всеки от операторите има и собствени изисквания, на които трябва да отговорим.
– Някакъв детайл?
– Например всеки работи с определени инструменти – с определен електронож и консумативи. Те останаха доволни и след като си заминаха, всеки от тях изпрати благодарствени думи към нашия екип. Но имаше и много силна научна програма с лекции след операциите, изнесени от професорите Собран и Ким. Като основният акцент в тях беше за възможностите на лапароскопската чернодробна хирургия при лечението на колоректалните метастази, възможностите на мултидисциплинарния екип за менажирането на тези болни. Имаше лекции от онколози и от всички чуждестранни гости: професорите Попеску от Румъния, Милошевич от Сърбия, Иванац от Словения, Балчи от Университетската болница в Анкара. В дискусията се споделяше собствен опит в лечението на това заболяване. Зарадва ме участието на много млади български лекари хирурзи в курса. Те се докоснаха до Меката на тази хирургия. И аз казах на моите млади колеги и специализанти, че за два дена изкараха по една специализация във Франция и в Южна Корея на най-високо ниво. За мен всъщност най-важното в този, седми поред подобен курс, беше именно присъствието на чуждестранните гости, особено на проф. Собран и проф. Ким, живите демонстрации, с които споделиха опита си. И това, което те правят, е както се казва, top of the top в лапароскопската хирургия. Ние във ВМА също го работим, макар и не с такава интензивност, с каквато те работят. Курсът беше полезен за младите, за да видят накъде се развива хирургията в тази област и накъде трябва да гледат.
– А не е ли по-голям рискът от операция в сравнение с консервативното лечение на метастазите в черния дроб?
– Доказано е, че единственото лечение, което води до излекуване, до състояние, свободно от заболяването в коремната кухина, е коративното, хирургичното лечение на метастазите в черния дроб от рака на дебелото и на правото черво. Затова то трябва да се лекува с хирургия, с онкология, защото само от едното или другото лечение резултатите са по-лоши, отколкото от комбинацията от двете. Което е смисълът от интердисциплинарния подход.
– Има ли тенденция за увеличаване на това заболяване?
– Не мога да кажа, но то си е социално значимо заболяване, от което годишно в света заболяват по милион и 400 хил. болни и към 650 хил. умират от него. В България заболяват към 5 хил. болни годишно, от които 2 хил. умират…
– Какво ви дава и какво ви коства подготовката на вече трето поколение млади хирурзи във вашата клиника?
– Там, където самият аз съм се обучавал, в болница „Кошен” в Париж, беше наложена философията – да се обучават младите хирурзи. И всички по-възрастни хирурзи се чувстваха задължени, и то морално задължени, да обучават млади лекари. Така че не смятам, че правя нещо изключително от това, което трябва да прави всеки лекар с опит и който е постигнал някакви резултати в кариерата си. Надявам се това да създава и наша школа, в това е смисълът: Да има повече хора, които оперират по един и същи начин, изповядват една и съща философия в хирургията и да се възпроизвежда един доказал качествата си модел на работа с резултатите си.
– Как приемате кампанията за донорство „Да! За живот”, като хирург сте толкова близо до тази тема?
– Ние с колегите априори сме включени в тази дейност. И освен с картата за донорство съм включен, така да се каже, с просветителска работа, като постоянно говоря в интервютата си за трансплантацията и шанса за живот, който дават дарените от близките органи. Но смятам, че въпросите са към тези, които се занимават с донорство и са координатори по донорство.
– Там ли е слабото звено?
– Според мен те трябва да имат основно просветителска дейност, не само ние, лекарите. Ние правим трансплантациите и нашата работа си я вършим. А просветителската дейност сред хората трябва да се извършва от координаторите по донорство, от Агенцията по трансплантация, от водещите специалисти в координаторството, в подготовката на донорите. Ние, хирурзите, сме следващият етап. А, няма спор, тази инициатива е добра, защото за първи път държавата застава зад такава инициатива и дава силен гръб на този процес. Но реално не можем да очакваме мигновено резултати. Това е дълъг процес, който ще продължи с години, докато даде такъв резултат – с промяна и в мисленето на хората, и в организацията на процеса.
– Предстоят ли подобни на преминалия курс в Клиниката?
– Следващият е след две години, след няколко месеца ще решим каква ще е темата. Но предстои колегите от друга – Клиниката по ендоскопска хирургия, да организират курс за херниите на предната коремна стена например. А ние сме специализирана клиника и колектор на много тежко болни пациенти с рак на панкреаса, с метастази в черния дроб и с тумори в него, с болести на жлъчната система. И тази патология при нас е изключително голяма, но не може да се прецени дали тя се е увеличила, защото тук е концентрирана, мога да кажа, тежката патология в страната.
