[В началото на ноември в нашата климатична зона идват първите студове. Когато водата достатъчно изстине, подводната растителност във водоемите навлиза в своята есенна фаза, което позволява на риболовците да се доберат до местата, които през лятото не са могли да стигнат. Риболовците казват, че „тревата се е слегнала”, което значи, че вече може да се лови щука, и то не само на спининг, но и на плувка.
Върху успеха в риболова на щуката силно влияе правилният избор на примамка. Трудно е да се каже къде и на какво ще кълве най-силно, но основните типове примамки могат да се посочат. Воблерите и въртящите блесни това са двете примамки на успеха. Разбира се, не бива да се игнорират и люлеещите се блесни от силикон, но те са тежки, движението им по плитките участъци на водоема се извършва с голяма скорост. А есенната щука не харесва това.
Аналогична е и картината с гумените примамки – на плитки участъци са трудно използваеми. Ако се опитаме да използваме малки туистери или виброопашки, по-скоро ще се натъкнем на костур, отколкото на щука. Изборът на конкретна марка воблери или блесни е въпрос на лично предпочитание. И все пак за предпочитане са плуващите воблери с размери не по-малки от 12 см. По-дребните могат да привлекат интереса на костурите. Но най-важна е играта на примамката. Най-добър резултат дават онези, които при малка скорост имат ярко изразена игра с голяма амплитуда на колебанията. Цветът на воблерите може да бъде различен. По отношение на въртящите блесни се забелязва, че щуката обича повече блесните с широки плавници, които добре действат на малки скорости. Цветът на въртящата се блесна също влияе на кълването, но не се наблюдава някаква закономерност. Всичко зависи от времето, хранителната база на щуката в конкретния водоем и др. Така че са необходими експерименти. Понякога щуките предпочитат въртящи блесни със сребрист плавник, но това е предимно през лятото, когато щуката се храни с дребни червеноперки и уклейчета.
Не бива да се зацикляме на един водоем и безрезултатно да стоим в някаква точка. Не бива да се задържате повече от половин час на едно място, постоянно сменяйте дислокацията. Вероятността да попаднете на място, където щуката кълве, се увеличават. В нашето неспокойно време е трудно да се открие водоем, на който да няма бракониери, затова търсейки добро място, трябва да имате предвид и този факт.
От казаното могат да се направят някои изводи. Не чакайте слънчево или сухо време, не съдете по поведението на други риболовци, които излизат само в хубаво време. Тръгвайте смело за щука в най-лошото време. Не се страхувайте от внезапно завалелия сняг или от тънката коричка лед на реката. Излезте на риболов към обяд, ловете през втората част на деня. Погледнете в сандъчето си, може би имате в арсенала си примамки, които не сте използвали. Възможно е сега да е дошъл техният час. А любимата ви въртяща се блесна, с която сте хванали много щуки, сега да мълчи. Не се заседявайте на едно място на водоема. Струва си да изминете два километра, да смените водоема и успехът може да ви се усмихне.
През есента щуката започва усилено да се запасява с енергия за зимата. През есента кълването не е силно, както е през пролетта, но затова пък е равно. Есенното захлаждане, прозрачността на водата, преминаването на дребните рибки на дълбоко принуждават щуката да се скрие и ловува на дълбоките места, където обикновено се лови. Най-големите щуки се ловят през пролетта и есента, през лятото – много рядко. Есенният риболов на щука се смята за най-интересният през сезона. По това време щуката, нахранена и с увеличено тегло, става много упорита и енергична в борбата.