На силен турнир по стрелба с пистолет „Макаров” с участието на отбори от Асеновград отлично се представи тимът на Архиерейското наместничество. Неговите състезатели се класираха на второ място в динамичната стрелба и на трето – в прецизната. В комплексното класиране те станаха втори, след победителите от 4-ти артилерийски полк и пред състава на Районното управление на полицията. Оказа се, че в успеха на Архиерейското наместничество няма нищо случайно. Например отец Георги Георгиев е бивш полицай, свещеник Щерьо Аргиров е бил мерач на танк като войник и сега притежава личен пистолет „Макаров”, свещеник Костадин Костадинов е бивш старшина от армията.
В Българската армия е служил и Негово Високо благоговейнство отец Йордан Георгиев – архиерейски наместник за общините Асеновград, Първомай, Лъки и Садово. Като ученик е тренирал бокс в Пловдив. Талантът му е забелязан и на 16 години и половина вече е в АФД „Тракия”. Силна е конкуренцията в категорията в самия отбор, както и в тогавашните армейски клубове. Но наложиш ли се над тях, отиваш в националния отбор, така, както е направил Йордан Георгиев. И три години е националeн състезател по бокс.
Привлечен е като войник в ЦСКА и служи в спортната рота. Но трябва да има и военна специалност. Изкарва школата за ГСМ в Саранци. Показва отличен успех, има право на избор и продължава войнишката си служба в склад за ГСМ, близо до родния Асеновград.
Завършва Духовната академия и става свещеник. Как се е обърнал от бокса към вярата? Съвсем закономерно. Аз винаги съм бил във вярата. Като дете дядо ми Йордан ме водеше на църква. Единият му брат Георги е загинал в битката при Каймакчалан по време на Първата световна война, а другият му брат Костадин е бил свещеник.
Дядо Костадин е починал на 3 март през 1957 г., а аз съм се родил на 17 юни 1957 г. Като направих 30 години стаж, синът ми Стилиян стана свещеник. Така че, на всеки 30 години в нашия род има свещеник, и то в продължение на над 150 години, обяснява отец Йордан.
Той веднага подчертава добрите отношения между църквата и армията И изброява командирите в асеновградските формирования, които е познавал лично – полковник Димитров, след него полковник Беждремов, полковник Митко Славов, даже има последния календар на танкистите… Изнесъл е около 50 беседи пред военнослужещите. Традицията на добрите взаимоотношения е продължила с полковник Валери Точилов – с него са избрали мястото на параклиса „Свети Георги Победоносец”, който сега е един от най-хубавите от тези във военните формирования. Решили са да го направят малко по-повдигнат, да стои величествено. След това с полковник Димитър Илиев, вече генерал-лейтенант, са приключили с построяването му. А със сегашния командир на 4-ти артилерийски полк полковник Лъчезар Мишев са довършвали някои неща около параклиса.
Имаме едно добро взаимно отношение между църквата и армията. Защото църквата споменава народа и армията като важна институция. Нашите офицери, сержанти и войници взимат участие във всички църковни мероприятия. Например на Архангеловден бяхме заедно с полковник Мишев, заместник-командира Красимир Ташев, майор Емил Григоров… Когато имат полево обучение, канят ни и на полигон „Корен”. Във всички мероприятия – градски и църковни, винаги сме били заедно. Пловдивският митрополит Николай с голяма радост идва, когато армията има свои празници. Лично той благославя воините прави молебени, продължава Негово Високо благоговейнство отец Йордан Георгиев, повишен в звание капитан със заповед на министъра на отбраната.
Армията не само че участва в нашите мероприятия, но и много ни помага. Когато имаме нужда от по-голяма сила, армията е с нас.
Най-голямо е събитието на Богоявление. Артилерийският полк осигурява палатки, печки, затоплено помещение до реката… Ние пък даваме на всички участници фланелки с надпис „Богоявление”, говори за някои от съвместните проявите отец Йордан.
Като архиерейски наместник той отговаря за общините Асеновград, Първомай, Лъки и Садово. Гордо съобщава, че в Асеновград и в околностите му има 16 църкви и точно 70 параклиса.
И неслучайно го определят като Град на вярата. В цялата духовна околия църквите са 70, а параклисите – 221.
Накрая отец Йордан се връща отново към бокса и показва автограф от Кубрат Пулев. Молел се е за него преди срещата му с Владимир Кличко. Но тогава, преди пет години, нашият боксьор загуби и Пловдивският митрополит Николай с усмивка е казал, че недостатъчни са били молбите. Сега архиерейският наместник се надява на успех на Кубрат Пулев в двубоя му за световната титла през април следващата година.
