Българските емигранти обикновено са хора отрудени и изтощени от битието си. Оказва се обаче, че има и такива, които имат късмет и биват открити от благодетели и меценати, както и постигат завидни резултати в различни области на културата, изкуствата и науките. Такъв е случаят с двама български военни музиканти – Стойо Крушкин от софийското село Бистрица и Христо Серафимов от Сапарева Баня. Те заминават за Америка и биват открити за нова оркестрова дейност от бележития американски музиковед от испански произход Дионисио Зала.
Дионисио Зала стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията ни с център гр. Стилтън, Пенсилвания. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на гр. Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Дионисио Зала е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи.
Американецът от испански произход играе основна роля в превръщането на музикалните банди на гр. Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на редица селекции за други музикални формирования и групи из цяла тогавашна Америка.
Местният вестник „Харисбърг Телеграф“, от 15 май 1914 г., съобщава за концерт, подготвян именно от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били членове на кралски оркестър в родната си страна…“. Тези българи са Стойо Крушкин и неговият приятел Христо Серафимов – съдружник и колега в техния оркестър, създаден около 1915 г. – Bulgarian Balkan Band.
Двамата са военни музиканти от музикантската команда при Лейбгвардейския на Негово Величество ескадрон в София, което се възприема от местните като „кралски оркестър“. Награждавани са неколкократно за заслуги и за усърдие в работата си като свръхсрочнослужещи гвардейски музиканти. Това може да се проследи документално и от заповед по ескадрона от 14 февруари 1901 г., запазена в Централния военен архив във Велико Търново, с която двамата са удостоени с по-високо военно звание.
Нека да припомним, че по това време, по което двамата гвардейски музиканти служат в оркестъра при Лейбгвардейския ескадрон, а то е между 1898 г. и 1913 г., капелмайстори там са бележитите музиковеди Йозеф Хохола и Алоис Мацак – и двамата известни музикални педагози и композитори.
По същото време командири на ескадрона са не по-малко прославили се имена като ротмистър Петър Марков, полковник Иван Колев, майор Владимир Даскалов, полковник Генко Мархолев и полковник Иван Колев. Много от тях по-късно стават генерали, имат блестящи военни кариери, а немалко стават и дипломати, като оставят имената си в историята освен с постиженията си като успешни военачалници, така също и като политически и дипломатически деятели. Самата среда в онези години е подходяща за появата на личности които, постепенно се изграждат като достойни хора, служещи на своята родина с цялото си сърце. Именно това са капелмайсторите ни, които поемат щафетата от чехите, такива са и военните ни музиканти, които оставят имената си в родната музикална история и извън страната.
Алоис Мацак (1857–1921) е чешки и български капелмайстор и композитор с големи заслуги за развитието на българската военна музика. Възпитаник е на Пражката консерватория, където завършва теория на музиката. През 1892 г.
Мацак идва в България по покана на правителството и заема длъжността капелмайстор на Четвърти пехотен плевенски полк, а след това на Гвардейския оркестър в София.
През 1904 г. композиторът става български поданик. В периода 1914–1918 г. ръководи оркестъра на Военното училище. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика.
Автор е на симфоничната картина „Одрин“, както и на детски, солови и хорови песни, симфонична музика, обработки на народни песни за духова музика и на музика за театрални спектакли. „Българско хоро“ от Алоис Мацак е най-старият запис (от 1897 г.) в богатата колекция на Златния фонд на БНР.
Йозеф Хохола е първият капелмайстор, живял и работил в България, по народност чех. Роден е в с. Стара Вестнице, Кралство Бохемия (днес Чехия) или с. Велка Вес, Кралство Унгария (днес Словакия). Завършва специалност контрабас на Пражката частна военна музикална консерватория на Павлис, след което свири в различни оркестри. Известно е, че през 1878 г. е ръководил частен оркестър в Ница, Франция.
В България Хохола пристига през 1879 г. и основава в Търново първия български военен духов оркестър. Още същата година се установява в София, където е поканен за капелмайстор на духовия оркестър към Първа Софийска пехотна дивизия, сформиран само от чешки музиканти. През 1884 г. дивизията се преобразува в Първи Софийски пехотен полк. На следващата година полкът взема участие в Сръбско-българската война, което вдъхновява Хохола да напише известната за времето си оркестрова композиция „Боят при Гургулят“.
Служи в оркестъра на полка до 1892 г., когато основава Гвардейския оркестър, смятан за най-добрия за времето си оркестър в България. Пенсионира се през 1904 г. Умира през 1918 г.
