„Те [българите] поръчаха няколко F-35 и някои други неща. Те купуват много военно оборудване от САЩ – най-доброто военно оборудване в света”. Това каза американският президент Доналд Тръмп в началото на срещата си в Белия дом с българския премиер Б. Борисов. Тези думи озадачиха българската експертна общност и някои от българските журналисти, които правят разлика между самолетите F-16 и по-новите и по-скъпи F-35. Тръмп обаче явно не е наясно какви точно бойни самолети ще купува България от САЩ. Непонятно е и за какви продажби на военно оборудване говори той, тъй като в последните години нашата страна не е правила никакви големи покупки на американско въоръжение извън сделката за F-16.
Грешката на Тръмп не е изненадваща – той многократно е показвал, че международната политика е непозната територия за него. Ясно е, че за България срещата на водената от Борисов делегация с най-могъщия политик в света е голям успех. Най-малкото, защото поне за ден постави страната ни в центъра на световния новинарски поток. Но е добре да си даваме сметка какво остана като траен резултат за българско-американските отношения, след като загаснаха светлините на медийните прожектори.
Тръмп и Борисов са говорили за сътрудничество в областта на газовия бизнес и ядрената енергетика. А също и по вечната тема за отпадането на визите за българите, пътуващи в САЩ. Това обаче не са трънки, от които може да изскочи заек. Вашингтон отдавна насърчава разнообразяването на източниците на газ за България, но това е политическо потупване по рамото – САЩ не са дали нито един долар за изграждането на българско-гръцкия интерконектор за разлика от ЕС, който подари над една трета от сумата, необходима за реализация на този проект. Доставките на американски газ за България и за която и да било страна пък са чисто бизнес въпрос, който не зависи от политиците, защото правителството във Вашингтон няма участие в проекти за добив и пренос на газ. Що се отнася до АЕЦ „Белене”, американски компании имат интерес да продадат някакво оборудване на бъдещия инвеститор, но не и да влагат пари в атомната централа. Отпадането на визите пък зависи от твърд критерий, заложен от Вашингтон – процента на получените откази. Поне засега той изглежда неизпълним, а Тръмп не е казвал, че ще го отмени.
Така че срещата Тръмп-Борисов от тази седмица очерта сигурността като най-важната област на българо-американско взаимодействие. Освен вече договорената покупка на F-16, София и Вашингтон ще развиват двустранното отбранително сътрудничество, за да противодействат на заплахите в Черноморския регион. И нещо по-конкретно – във Варна ще има военноморски координационен център, подкрепящ инициативата на НАТО за т.нар. адаптирано предно присъствие. Той няма да е американски, а натовски, но все пак подкрепата на най-могъщата държава в Алианса е от решаващо значение.
И накрая – добре е да имаме едно наум за ролята на Тръмп в американската външна политика. Поради неговата неподготвеност в тази сфера България трябва да поддържа постоянна и интензивна връзка и с другите важни фактори във Вашингтон, а именно – Конгреса, професионалните дипломати от Държавния департамент, военните от Пентагона и експертната общност, съсредоточена в могъщите организации от типа „мозъчни центрове”.
