Наскоро гледах телевизионен репортаж за тежко убийство. Поредното у нас. Главният секретар на МВР Ивайло Иванов, облечен в полево яке, обясняваше на журналистите какви действия са предприели служителите и какви са резултатите от мерките за разкриване и задържане на извършителите на тежкото престъпление. Впечатление обаче направи фактът, че върху раменете му „грееха” пагони с четири генералски звезди. А това е най-високото военно звание у нас.
Сигурен съм, че г-н Иванов е безупречен специалист в своята област, ненапразно той е на върха на професионалната пирамида в МВР, но за мен е необяснимо защо полицейският професионализъм трябва да се подсилва с армейски висши звания. Няколко дена след това ми позвъни приятел и ме попита: „Гена, какво става, не разбирам от тези неща, но аз и моите приятели от компанията сме се събрали на чашка, спорим и недоумяваме какви са тези генерали извън армията?
Служили сме войници и знаем, че те са само във войската.“ Бързам да подчертая – уважавам труда и достойнството на полицейските служители и техните колеги от другите служби за сигурност. Те всеки ден водят истинска война с престъпния свят и излагат на риск живота си.
Но тук става дума за нещо друго. Тези структури бяха военизирани преди 10 ноември, в тоталитарната държава. През 2009 г. МВР със закон, а по-късно и другите силови структури, без НСО, бяха девоенизирани. А това означава, че военни звания могат да притежават само униформените от Въоръжените сили. А каква е тяхната структура е посочено точно и ясно в чл. 50 на Закона за отбраната и Въоръжените сили (ЗОВС).
В това отношение пределно категоричен е и законът за резерва – само униформените от Въоръжените сили, след като се уволнят, запазват званията си. В преходните и заключителните разпоредби на същия закон, приет през 2012 г., обаче бе въведен §4. В неговата алинея №2 неизвестно защо се възприе нормата за „съответствие” на длъжностите в МВР и ранговете в службите на званията на военнослужещите по ЗОВС. Там е посочено, че този въпрос се урежда с акт на Министерския съвет. А защо е необходимо това – няма обяснение. 
Този текст не урежда никакви обществени отношения и според мен виси във въздуха. Освен това забърка и необяснима каша с генералските звания. А и какво налага да се прави такова съответствие? Според мен – нищо. Освен това самата дума „съответствие” неясно на какво основание буквално се изтълкува и възприе като реално притежание на воинско звание. Не знам такава практика да има в някоя държава от ЕС или от НАТО.
Така се „роди” прословутото Постановление №184 на
МС от 2012 г. Една от причините за него бе предстоящото назначаване на шеф на една от службите за сигурност. Миналата година кабинетът прие промени в документа, които породиха немалко парадокси.
Постановлението привежда в съответствие категориите на служителите от МВР и ДАНС от резерва със званията на военнослужещите. Поправките прибавят към Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерството на правосъдието, ДКСИ, Бюрото по защита при главния прокурор, още и ДАР, както и ДАТО. А в законите за спецслужбите понятието „резерв” не съществува.
Пак подчертавам – тези силови структури са извън състава на Въоръжените сили. Затова е необяснимо защо в тях трябва да има ръководители с генералски звания от резерва.
Според постановлението главният секретар на ДАТО – службата, която подслушва и проследява престъпния контингент, се приравнява на най-високото звание в армейската йерархия у нас – четиризвезден генерал (адмирал). Неотдавна на тази длъжност в ДАТО беше жена. А служебните функции са чисто административни.
На четиризвезден генерал е приравнена и длъжността на главния секретар на МВР. Според мен това е абсурдно, тъй като по Конституция и закон четиризвездният генерал у нас трябва да е един – не може да има друг с по-високо или равно на него звание. Затова той е военен №1 в България.
А изведнъж се оказва, че имаме още двама. На тази длъжност с това звание е началникът на отбраната. Вижте биографията на ген. Андрей Боцев, за да е ясно след колко години армейска служба в бойните части, след колко занятия, учения и стрелби, колко войска е командвал, за да достигне едва… до първото си генералско звание.
Законът за резерва е ясен – който иска да има звание, трябва да кандидатства по регистър за вакантните длъжности. Да се яви на конкурс и медицински преглед, да го одобри комисия и да сключи договор с МО за служба в платения резерв за 5 г.
Има и друго. Длъжностите, които могат да се заемат в резерва, са посочени в МЗ № ОХ-541/07.08.2012 г. Обявените длъжности за офицери тогава бяха общо 14: за пехотата – 5, за ВВС – 8 и за ВМС – 1. От тези 14 длъжности 13 бяха за капитани и една за майор.
Нямаше дори за подполковници и полковници, да не говорим за генерали. Тази заповед е променяна. Бройките за офицерските длъжности също са изменяни, но съотношението се запазва – предимно за младши и тук-там за старши офицери, но няма нито една за висши.
В армията, за да станеш генерал, имам предвид пълен, четиризвезден, трябва да си служил дълго. Да си завършил едно военно училище и поне две военни академии, от които едната да е генерал-щабна. Да си командвал взвод, рота, батальон, бригада, вид въоръжени сили и т.н. Не може да прескочиш стъпалата в йерархията, когато ти скимне.
А вижте колко е либерален законът за МВР. Според неговия чл. 36, ал. 5, за да те назначат за главен секретар, се иска да притежаваш „не по-малко от 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от които поне 5 години на ръководна длъжност”.
Ръководна длъжност се счита и началник сектор, началник група и ставаш главен секретар. И хоп – окичват те с пагони на четиризвезден генерал.
А МВР няма право на военни звания. Извинявам се, но в армията след 10 години служба можеш да достигнеш до майор най-много
Според въпросното постановление всички заместник-директори на главни дирекции в МВР, директорите на дирекции в главните дирекции, командирът на СОБТ, директорите на дирекции и т.н. са генерали от резерва. Ами те сигурно са значително повече от армейските.
Указ №85 от 28.02.2012 г. на държавния глава и неговите последни поправки за утвърждаване на длъжностите във Въоръжените сили на НСО, изискващи висши офицерски звания, е категоричен: генералите в държавата трябва да са точно 40. И нито човек повече. Иначе парадоксът е налице – с постановление множим висшите офицери.
Знаете ли, че великият българин и военачалник Владимир Вазов, който превзема Люлебургаз през Балканските войни, не получава генералско звание. Удостоен е чак след една от победите му при Дойранското езеро през Първата световна война.
А сега превърнахме славното генералско звание в повод за съмнения и нелицеприятни коментари. Двамата пилоти от авиобаза Крумово, които загинаха на 9 юни м.г., бяха капитани след 27 години служба в армията. Чак посмъртно бяха повишени в чин „майор“.
Ето така стоят нещата.
